„Защо на картините не им трябват заглавия“: Всичко за изкуството в една велика детска книга

„Защо на картините не им трябват заглавия“ от Ондржей Хорак и Иржи Франта е най-новото заглавие за малки читатели на издателство Ракета.

Малкият футболист Ники и сестра му Ема се отправят приключенска експедиция в света на модерното изкуство. Техни гидове са баба и дядо, които умеят да отговарят, но и да задават правилните въпроси на любопитните деца. Междувременно Ряпата, който току-що е излязъл от пандиза, се кани да открадне прочутия писоар на Марсел Дюшан. Kриминалният сюжет се развива под формата на забавен комикс, но още по-любопитна е въображаемата галерия, която посещават всички тези герои. В нея творбите на Клод Моне, Кацушика Хокусай, Едвард Монк, като и на много други съвременни европейски и американски художници висят една до друга.

Тази подредба на автора Ондржей Хорак и илюстратора Иржи Франта обръща гръб на традиционното разделение на различни епохи и стилове. Точно както в интернет децата възприемат много неща чрез взаимоотношения и контекст, така и галериите трябва да реагират на тези промени, смятат създателите на книгата.

„Защо на картините не им трябват заглавия“  описва важните етапи от развитието на модерното изкуство, а благодарение на текстовата и визуалната си пъстрота далеч не  звучи като скучен урок в училище. Книгата залага на естественото желание на децата да питат, търсят и мислят.

След края на историята читателите ще открият приложения с най-прочутите кражби на книги, показалец на личностите и художествените направления, както и галерия с художествени произведения.

По-долу ще намерите няколко цитата от „Защо на картините не им трябват заглавия

Може да бъде изображение с книга

„Можеш да рисуваш и с пръст по снега, със спрей по стена или с тебешир по асфалт. Не е толкова важно. Важен е само крайният резултат.

– Ами стативът, дето дядо го държи в мазето?

– Да, да, разбира се, художническият статив. И сламена шапка на главата, и изпоцапани от бои ръце. Виж сега, това е по-скоро представата на хората как изглежда един човек на изкуството. В действителност не ти трябва и статив. Спокойно можеш да сложиш платното на земята или на маса. Искам да кажа: не съществува правилно оборудване за художник, нито правилен облик на художник. Познавам един, дето изглежда като чиновник. Познавам и чиновник, който изглежда като художник.“

***

„– Еха, много яко! Обаче ме е страх, че като премина от тази картина към друга, ще я забравя. Че след време дори няма да си спомням, че съм я виждал, и колко много ми е харесала.

– Само така ти се струва. Силните, ярките неща остават у теб завинаги. И някои творби

имат тази сила. Остават в теб, влияят ти през целия живот, без дори да го съзнаваш.

– В теб има ли такива?

– Разбира се. Обаче не си го представяй като филия хляб в корема.“

***

„– А как се разбира, че картината е добра? Момчетата видели някакъв мъж на улицата, който нарисувал едно момиче за пет минути. Наистина бил добър, много си приличала. Аз си мисля, че картината просто трябва да е добра, нали така? Госпожата в училище казва: поглеждам и виждам. В смисъл, веднага знае дали нещо е добро, разбираш ли?

– А ти забелязал ли си, че всеки харесва нещо различно? Дядо ти, Ема, татко ти и майка ти често харесват различни неща от тези, които харесваш ти. Това означава, че всеки е различен и че всеки трябва да има свое мнение. Важно е да се отнасяме с уважение към различното, без значение дали говорим за изкуство, или за съседите от блока“

***

„– Моне е рисувал направо сред природата, не е ползвал ателие. Това никак не е лесно. Представи си как се пържиш на слънцето, страшна жега е, наоколо бръмчат мухи, ако не и по-гадни насекоми, текат ти сополи, защото имаш сенна хрема, и на всичко отгоре постоянно идва някой да зяпа и пита: „Я, какво рисувате?“, „А защо не си прилича?“, „Защо не рисувате нещо похубаво?“, „Мислите ли, че някой ще купи картината?“. В един момент ти писва, иде ти да вземеш платното и да го нахлузиш на шията на въпросния – дядо ѝ изрече последните думи със стиснати зъби и издадени напред устни, което не вещаеше нищо добро, както винаги казваше баба им.“

***

– Винсент ван Гог. Точно четях нещо за него, преди да излезем. Страшно ми хареса една негова картина. Не, не една, повече картини. Името му е едно такова странно.

– Сигурно знаеш, че е нарисувал най-хубавите си творби във Франция, но е родом от Холандия.

Там това име се среща доста често.

– И той ли спада към импресионистите? Питам, че да не сбъркам утре – каза Ема и отбеляза нещо в тетрадката си.

– Не. Според мен той не спада към никое течение и направление, не може да бъде класифициран. Бил е уникален, за свой лош късмет.“

 Ондржей Хорак (1976) е учил сценография и театрология в DAMU и има богат опит като преподавател и методолог в популяризирането на съвременното изкуство. Сътрудничи си с редица европейски галерии и приема за своя мисия да запознава с изобразителното изкуство деца, родителите им, незрящи хора в старчески домове или затворници.  Автор е на изложбени, образователни и социално ангажирани проекти и е основател на образователната платформа „Имате ли артистичен вкус?“. Понастоящем изготвя съпровождащата програма на наградата  за най-добрите млади творци в Чехия „Индржих Халупецки“ и на галерията „Транзитдисплей“.

Иржи Франта (1978) се занимава се с живопис, инсталации, видео арт и улично изкуство. Основателят на ETC Gallery (2004–2010), съосновател на списанието за комикси KIX и многократен финалист на наградата „Индржих Халупецки“. Вярва, че всеки човек има желание да открива, но трябва да знае, че трябва да търси, да чете ида познава контекста.

Анжелина Пенчева (1957) завършва специалността „Славянска филология“, чешки профил в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1998 г. защитава докторат по чешка литература (PhD) в Карловия университет в Прага.

Преподава дълги години като хоноруван асистент в различни университети: СУ „Св. Климент Охридски“, Нов български университет и др. През 2003 се хабилитира по специалността „Чешка литература“ и от 01.06.2003 г. до 01.02.2019 г. е доцент по чешка литература и славянски литератури в Югозападния университет в Благоевград. От 2019 г. е преводач на свободна практика.

Превела е около 40 заглавия чешка проза, сред тях произведения на едни от най-изтъкнатите чешки писатели – Карел Хинек Маха, Карел Чапек, Ярослав Хашек, Бохумил Храбал, Милан Кундера, Иржи Кратохвил, Яхим Топол, Александра Беркова и много други.

През 2020 г. с нейния превод на български език илиза детската книга „Грешкомир и Петнислав“, а година по-късно е факт и този на „Защо картините не се нуждаят от заглавия“

Изданието е съфинансирано по програма „Творческа Европа“ към Европейския съюз.

Co-funded by the Creative Europe Programme of the European Union.

Книгата е издадена с финансовата подкрепа на Чешкото министерство на културата.

This publication has been supported by the Ministry of Culture of the Czech Republic.

 

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.