„Още 365 дни“ горещи страсти с последната част на сензацията на еротичната литература

Вдъхновила хитовата екранизация на Netflix e продала над милион и половина бройки по целия свят

След като сензацията „365 дни“ завладя Netflix, превръщайки екранизацията в една от най-гледаните продукции за 2020, а светът тръпне в очакване на филма по втората част от поредицата – „Този ден“, никой не се съмнява, че полската писателка Бланка Липинска заслужено печели прозвището „кралицата на еротичната литература“.

Сега е дошло времето на последната, още по-гореща и изкусителна част на трилогията – „Още 365 дни“, в която пламъците на любовта и омразата ще се слеят в изгаряща и страстна история, след която никой не може да остане същия. 

Изминала е почти година, откакто Лаура Биел е отвлечена от главата на сицилианската мафия – опасния и безскрупулен Масимо Торичели. Мъжът, станал неин похитител, се превръща в повелител на сърцето ѝ, но животът с един от най-могъщите хора в Италия има своята цена. 

Щастието на Лаура е разбито, когато враговете на мъжа ѝ я прострелват. Най-добрите лекари на света се борят за живота на младата жена. Масимо трябва да вземе най-трудното решение в живота си. Кого да спаси – любимата си или нероденото им дете… 

Съдбата на фамилия Торичели е заложена на карта. Човешкото сърце следва своите собствени правила. И когато те се променят, всичко познато е на път да бъде изпепелено…

Приказката за Красавицата и Звяра е към края си. Нужни са само „Още 365 дни“, но е дошло времето  пясъчните кули да рухнат. 

Наситено със страст и с неочаквани обрати, „Още 365 дни“ от Бланка Липинска е истинско адреналиново преживяване, което ще ви изненада и ще обладае ума ви.

„365 дни” от Бланка Липинска се превръща в световен феномен, когато стрийминг платформата Netflix откупува правата за филмова адаптация. Филмът – с участието на полската актриса Анна Мария Секлуцка и италианския красавец Микеле Мороне – светкавично печели сърцата на няколко поколения зрители, превръщайки романа в едно от най-търсените заглавия на годината.

Из „Още 365 дни“ от Бланка Липинска

Глава 2

Когато отворих очи за първи път, след като ги бях затворила в резиденцията на Фернандо Матос, видях, че съм оплетена с километри тръбички, забити в тялото ми, и съм обградена от десетки екрани, показващи жизнените ми функции. Всичко пищеше, бучеше. Исках да преглътна слюнката си, но се оказа, че в гърлото ми също има тръбичка. Боях се, че всеки момент може да повърна. Погледът ми се замъгли и почувствах, че изпадам в паника. Тогава един от апаратите започна да пищи пронизващо, вратата се отвори и в стаята влетя задъханият Масимо. Седна до мен и ме хвана за ръката.

– Скъпа. – Очите му се оцъклиха. – Слава богу!

Лицето на Черния беше уморено и ми се стори, че е наполовина по-слаб, отколкото го помнех. Пое си дълбоко дъх и ме погали по бузата, а аз при вида му напълно забравих за задушаващата тръбичка. От очите ми започнаха да се стичат сълзи и той избърса всяка една от тях, без да откъсва устни от дланта ми. Изведнъж в стаята влязоха медицински сестри и спряха звука на непоносимия апарат.

Подир тях на прага се появиха лекари.

– Господин Торичели, моля, напуснете. Ще се погрижим за жена ви – каза по-възрастният мъж в бяла престилка и когато донът не отговори, повтори нареждането по-силно.

Масимо се изправи, извиси се над него и изражението му стана възможно най-студено, след което процеди през стиснатите си зъби:

– Жена ми отвори очи за първи път от две седмици и ако мислите, че ще си тръгна, страшно се заблуждавате – изръмжа той на английски, а лекарят махна с ръка. След като извадиха вакуумната тръбичка от гърлото ми, реших, че всъщност щеше да е по-добре, ако Черния не беше видял това. Но така или иначе го видя. Малко по-късно в стаята започнаха да влизат лекари с различни специалности. Последваха изследвания, безкрайни изследвания.

Масимо не излезе дори за секунда и не пусна ръката ми нито за миг. На няколко пъти ми се прииска да не беше там, но аз също не успях да го прогоня и убедя да се отмести даже на сантиметър, за да освободи място за лекарите. Най-накрая всички изчезнаха и въпреки че все още говоренето ми се удаваше трудно, исках да го разпитам какво се е случило. Опитах се да си поема дъх, като изхриптях нещо непонятно.

– Не казвай нищо – изпъшка Черния и отново опря дланта ми до прекрасните си устни. – Преди да започнеш да питаш и разпитваш… – Той въздъхна и взе да примигва нервно, сякаш сдържайки сълзите си. – Ти ме спаси, Лаура – изстена той, а на мен ми стана горещо. – Така, както беше във видението ми, ти ме спаси, скъпа.

Погледът му се спря върху дланта ми. Не разбирах накъде бие.

– Но…

Опитваше се да изтръгне нещо от себе си, но не успяваше.

Тогава разбрах за какво може да става въпрос. Започнах да отмятам чаршафите с треперещи ръце. Черния се опита да ме хване за дланите, но нещо му пречеше да се бори с мен. Накрая просто пусна китките ми.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *