„Животът на Арсениев“ – Нобеловият роман на Бунин с ново издание
„Животът на Арсениев” – романът, заради който Иван Бунин става първият руснак с Нобелова награда за литература, излезе в ново издание с логото на „Лист”.
Корицата на книгата е дело на Калина Мухова.
Преводът е на Фьодор Неманов, чиито усилия правят възможна появата на книгата на български език преди 37 години. Тя е пълна с автобиографични моменти и мнозина изследователи я считат за най-важното произведение на Бунин. Самият писател е убеден, че именно заради „Животът на Арсениев” Шведската академия го удостоява с премията от 715 000 швейцарски франка, а на церемонията през декември 1933 г. шведският крал Густав V му връчва медал и грамота. Заглавието на романа не е посочено в мотивите на Нобеловия комитет, но формулировката на отличието – „за строгото майсторство, с което развива традициите на руската класическа проза”, насочва към „Животът на Арсениев”.
„Случвало се е понякога в чужда къща да взема в ръце стар албум. Лицата на тези, които гледаха от неговите излинели снимки, предизвикваха странни и сложни чувства! […] Това са все хора, живели някога и някъде, всеки по своему, с разни съдби и в различни епохи, където всичко е било от тяхното време: одежди, обичаи, характери, обществени настроения, събития […] Точно същите чувства изпитвам и сега, когато си спомням какъв бях някога. Съществувал ли съм наистина?“, разказва героят на романа, посветен на завръщането към родината и любовта и победата на любовта над забравата.
Бунин пише „Животът на Арсениев” като емигрант – напуска родната Русия след болшевишката революция през 1917 г. През 1919 г. се установява за кратко в София и тук празнува 50-годишнината си през 1920-а.
В българската столица обаче
писателят става и жертва на кражба –
друг руски емигрант задига подаръците му за юбилея и бижутата на съпругата му от стаята им хотел „Континентал”. Скоро след инцидента бъдещият нобелист заминава за Франция и се установява в Грас. Там през 1927 г. започва работа по „Животът на Арсениев”. По-голямата част от романа е завършена през 1929 г., а отделни глави от него са публикувани още през 1927 г. в парижкия вестник „Россия”. Заключителната част „Лика” е готова през 1930 г. Тогава романът излиза цялостно в самостоятелна книга, издадена в Париж от „Современные записки”.
Три години по-късно емигрантът става първият изгнаник с Нобелова награда. Малко след церемонията Бунин разказва как е получил около 2000 писма от хора в сложна жизнена и финансова ситуация. Откликва на много от тях и изразходва 120 000 франка в помощ на нуждаещите се.
Можете да поръчате „Животът на Арсениев“ ТУК.
