МрежатаНовини

Георги Господинов: Какво да четем, докато осмисляме какво се случва в Украйна

„Докато се чудите как да осмислите случилото се през изминалите няколко дни, не забравяйте, че всичко вече се е случвало. И в книгите можем да открием свидетелства за това – ненаучени уроци, нечути предупреждения, разбити надежди.“ Това пише писателят Георги Господинов по повод войната в Украйна.

Страница.бг публикува пълния текст:

Бих препоръчал няколко заглавия на онези от вас, които искат да открият отговори за себе си. В епохата на постистината е трудно да разчитаме на медиите и интернет за това. Ето защо, няколко напълно конвенционални книжни тела идват на помощ.
На първо място, задължително четиво – Светлана Алексиевич „Време секънд хенд“. Историите тук са историите на съветския човек, „изхвърлен от живота“ след рухването на империята СССР. Алексиевич дава думата на жертвите и на палачите; на разочарованите идеалисти; на фанатизираните комунисти; на репресираните и техните наследници; на наивните мечтатели и на прагматиците. „Социализмът свърши, ние останахме“, е краткият извод, който продължава да кънти в ушите ми. Няма ги Ленин и Сталин, няма ги лагерите и манифестациите, но деформираният homo sovieticus остава. Днес виждаме на какво е способен той.
„Светът от вчера“ на Стефан Цвайг е безкрайно тъжната лебедова песен на един голям писател и хуманист, който вижда избухването на две световни войни и краха на всичките му идеали. „Ние прелистихме от единия до другия край каталога на всевъзможни катастрофи и все още не сме отгърнали последната страница“. Ще открием много паралели с днешния ден, в който наблюдаваме от първия ред краха на собствената ни представа за света, в който живеем.
„Времеубежище“ на Георги Господинов е плацебо за душата. Няма да ни излекува от усещането за остър недостиг на бъдеще, но ще ни облекчи страданията по рушащия се свят. Докато гледаме един обсебен от собствения си прочит на историята диктатор да атакува суверенна държава, непременно трябва да си помислим: „Може ли миналото да бъде съживено или съчленено отново? А трябва ли? И колко минало всъщност може да понесе човек?“

„1984“ на Джордж Оруел. Знам, че сте я чели. Прочетете я отново. „Ако искате картина на бъдещето, представете си ботуш, който стъпва върху човешкото лице и остава там завинаги.“

Снимка от фейсбук страницата на Георги Господинов.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *