Писателката Светлана Алексиевич: Нападението от Беларус е нож в гърба, чисто предателство

Тя не вярвала, че Путин може да се окаже такъв безумец и да започне война в Украйна. Но очевидно е грешала. Вера Неруш от Дойче Веле разговаря с носителката на Нобелова награда за литература – беларуската писателка Светлана Алексиевич.

Буквално до вчера не вярвала, че ще има война. Мислела, че „Путин не е безумец“ и не може да постъпи по този начин. Но се оказа, че може.  ДВ разговаря с носителката на Нобелова награда за литература – беларуската писателка Светлана Алексиевич.

– За какво му е на Путин тази война? Как мислите?

Мисля, че той гледа на себе си като на месия. Човек рядко може да остане толкова дълго на власт и да не се съблазни от нея, както например успя да направи това Ангела Меркел. След два мандата човек се откъсва от реалността, започва да живее в собствено пространство, в което общува основно с хората от своето обкръжение. А те пък общуват основно със силовите структури. Александър Дугин, който през 1990-те години по времето на демокрацията беше смятан за маргинал, днес е придворният философ на Путин.

– Президентът Володимир Зеленски се обърна не само към украинския народ, но и към руснаците – призова ги да протестират срещу войната. Мислите ли, че Русия ще се събуди?

Силно се съмнявам. Може би когато се появяват първите гробове. Защото ми се струва, че ще има много загинали.

Руският народ има нужда от време. Сега той като че ли страда от анемия, изпаднал е в летаргичен сън от преживяното, от това, че в обществото за много неща не се говори. А това е толкова важно. Германците не спират да говорят за нацизма, въпреки че са минали толкова години. Противопоставят му се: „Колко дълго можеш да се каеш?“ И те се разкайват, и се разкайват, защото вероятно не се доверяват на човешката природа. И това дава плод: приятно е да се живее в общество, в което властта се намира в ръцете на разумно мнозинство.

В Германия, в Португалия, в Испания хората вече протестират. За руснаците не съм много сигурна, но за беларусите е пределно ясно: да излязат да протестират сега означава сигурен затвор, където с хората се отнасят жестоко.

Смятам, че путинова Русия е наранена и унизена империя, а такива държави са способни на страшни действия. Пример за това е нацистка Германия през 30-те години на миналия век. Тогава на власт в Германия дойде човек, който каза на хората „Ще ви вдигна на крака, ще бъдем велика държава“. И така се започна: върна си „своите“ земи – судетските области, Полша, а след това тръгна да завоюва и света. Мисля, че точно така започва фашизмът.

– А как да си обясним поведението на беларуския президент Александър Лукашенко?

Не мисля, че той иска да участва във войната с украинците. Но е поставен пред свършен факт. Ще го изцапат с кръв така, както самият той изцапа с кръв своите силови структури. Този принцип действа по един и същи начин навсякъде. Тези хора не живеят по законите на дипломацията, на гражданското общество. Не искам да произнасям тази дума, но това са бандитски прийоми.

Докато слушах как Путин говори за грешката, която бил направил Ленин, си зададох въпроса: къде вижда той тази неправда, тази полуистина, внушена му от неговото неграмотно обкръжение? Сякаш Украйна е някаква несъществуваща страна с над 40 милиона души население. Въпреки че страната се е борила за себе си и за свободата си още с Екатерина Втора.

– Може да не е от векове, но със сигурност от няколко десетилетия Русия стана враг на Украйна. И беларусите ли ще се превърнат във врагове на украинците, след като руски войски нахлуха в Украйна и от територията на Беларус?

 За това трябва да мисли Лукашенко, доколкото е главнокомандващ. Тази отворена рана дълго ще остане в историята. Напоследък украинците бяха подложени на големи изпитания и понесоха много жертви. За тях нападението от Беларус е нож в гърба, чисто предателство.  Наскоро гледах репортаж – журналисти разговаряха с хора, живеещи в граничния район между Украйна и Беларус. „Какво говорите? Беларусите са наши братя, те никога не биха стреляли по нас!“, твърдяха украинците. А беларусите уверяваха, че украинците нищо не са им сторили. Оставам с убеждението, че обикновените хора са по-мъдри от политиците. Днес нашите общества ги изпревариха.

Украинците са много горд народ, цялото ми детство е минало сред тях. Сега те са във война. Макар че не е правилно да наричаме това война – когато братя си забиват нож в гърба, това е предателство. Не съм и предполагала, че ще се окажем във война. А сега сме точно във война.

Страшно е да си представим какво ще се случи с хората, които ще воюват. Нали са мислели да живеят в бъдещето, а не в миналото…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *