Кърт Вонегът препоръчва „Игрите, които хората играят“ от Ерик Бърн

Игрите, които хората играят“ от Ерик Бърн е едно от новите заглавия на издателство „Изток-Запад“.

Книгата е блестящ, забавен и достоверен каталог на театралните представления, които хората играят неспирно един пред друг, пише Кърт Вонегът.

Ние, хората, играем игри през цялото време – сексуални игри, съпружески игри, игри за надмощие с шефовете си, състезателни игри с приятелите си, дори игри по надлъгване с психотерапевтите си. Много от ролите, в които влизаме, са толкова дълбоко заложени в нас още от ранна детска възраст, че дори не осъзнаваме, че те често са негативен модел на поведение, който може да бъде променен.

Д-р Ерик Бърн, президент на Международната асоциация по транзакционен анализ, прави невероятен пробив в психоанализата, като разпознава и разглежда междуотношенческите игри, които, без да осъзнаваме, диктуват личния ни живот. Той разграничава три основни роли (наречени от него Его-състояния), в които можем да попаднем – на Дете, Родител и Възрастен, – както и възможните съчетания, в които могат да общуват двама души – някои приятни и забавни, други – влудяващи, а трети – дори фатални.

Игрите, които хората играят заслужено се превръща в класика, както и в едно от най-влиятелните и оригинални заглавия от жанра на популярната психология. Това е книга за всеки, който се стреми към по-дълбоко разбиране на себе си и останалите и който иска да види какво наистина се случва в нашето общество.

Д-р Ерик Бърн, подобно на баща си, завършва Медицинския факултет на университета „Макгил“, Монреал, Канада, а по-късно се премества в Съединените щати, където има стаж по психиатрия в болницата в Ню Хейвън и Йейлския институт за човешки отношения. Учи и в психоаналитичните институти в Ню Йорк и Сан Франсиско. По време на Втората световна война служи в Армейски медицински корпус на САЩ и е освободен с чин майор. След това става консултант по психиатрия и неврология към главния хирург на Американската армия. Бил е практикуващ психиатър в Кармел и Сан Франсиско, Калифорния, преподавател в Медицинския факултет на Калифорнийския университет и консултант по групова терапия в клиниката „Маколи“ в Сан Франсиско. Бил е член-кореспондент на Индийското психиатрично дружество, председател на Съвета на попечителите на Международната асоциация за транзакционен анализ и редактор на бюлетина за транзакционен анализ. Той също така написва „Разумът в действие“, „Транзакционен анализ в психотерапията“, „Структурата и динамиката на организациите и групите и принципите на груповото лечение“. Докато е в колежа, той пише за канадското списание „Форум“, лондонското „Аделфи“ и други периодични издания. Умира през 1970 г.

По-долу четете откъс от книгата:

Тази книга бе замислена като продължение на „Транзакционният анализ в психотерапията“, но я изградих така, че да се чете и да се разбира самостоятелно. Теорията, необходима за анализа и за ясното разбиране на игрите, е обобщена в първа част. Втора част включва описание на отделните игри. Трета част съдържа нова клинична и теоретична информация, която заедно с предишната помага до известна степен да се разбере какво означава да си свободен от необходимостта да играеш. Който се нуждае от допълнителна информация, може да прочете първата книга. Който прочете и двете книги, ще забележи, че освен развитието в теоретичен план има някои незначителни промени в терминологията и гледището, резултат на допълнително обмисляне и четене на нови данни от клинични изследвания.

За потребността от тази книга говорят молбите на заинтригуваните студенти и слушатели на лекции да получат списъци с игри или по-подробна информация за игрите, илюстрираща с примери общото представяне на принципите на транзакционния анализ. Благодарен съм на тези студенти и слушатели, и особено на многобройните пациенти, които разкриха, забелязаха или дадоха име на нови игри; специална благодарност дължа на г-ца Барбара Розънфелд за многобройните ѝ идеи за изкуството и смисъла на слушането; на г-н Мелвин Бойс, г-н Джоузеф Конканън, д-р Франклин Ърнст, д-р Кенет Евъртс, д-р Гордън Гритър, г-жа Франсес Матсън, д-р Рей Пойндекстър и на мнозина други за това, че самостоятелно откриха или потвърдиха значението на голям брой игри.

Името на г-н Клод Стайнър, бивш научен директор на семинарите по социална психиатрия в Сан Франсиско, понастоящем (1962) преподавател във Факултета по психология на Мичиганския университет, заслужава специално внимание по две причини. Той проведе първите експерименти, които потвърдиха голям брой от обсъжданите в книгата теоретични въпроси и значително помогнаха да се изясни същността на личната свобода и близостта. Изказвам благодарност и на г-ца Виола Лит, секретар-касиер на семинарите, и на личната ми секретарка г-жа Мери Н. Уилямс за постоянството, с което ми помагаха, както и на Ан Гарет за помощта ѝ при четенето на коректурите.

Можете да поръчате книгата ТУК.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *