Герои на Теди Москов се борят за ковчези в Сатирата
Спектакълът се вихри в абсурдно-смешния свят на едно погребално бюро
Автор: Ирина Гигова
Камерната сцена „Методи Андонов“ на Сатиричния театър се превръща в (погре)бална зала за премиерния спектакъл на Теди Москов „Станете, за да легна аз!“. С представлението, „предизвикано“ от пиесата „Два трупа в един ковчег“ (или „Ковчег за двама“) на французина Жан-Пиер Мартинез, един от най-самобитните майстори на иронията и смеха в родната режисура се завръща в Сатирата (след „Сирано дьо Бержерак“ с Христо Гърбов, „Тъпи ентусиасти“ и др.), където всъщност му е мястото. Както впрочем където и да било другаде…
Пиесата, разбира се, има твърде малко общо с оригинала, в хода на реализацията тя е пренаписана от Теди Москов в типичния стил на неговия театър – със скечове, шеги и закачки, необуздана и находчива игра на думи и сентенции, хиперболизирана изразителност на актьорското присъствие (артикулация, мимика, движения). Първо две сестрички с чорапогащници пчелички на жълти и черни райета, скърбящи, но не прекалено (Анджелика Джамбазова и Лана Гекова), въвеждат зрителя в абсурдно-смешния свят на един Дом на смъртта. Защото залата, тапицирана изцяло в лила (цвета на скръбта), се оказва погребално бюро. В него властва собственикът в шеметното изпълнение на Борислав Захариев – Боби Турбото, бизнесмен фаталист, който се бои да споменава „плашещи“ понятия като мъртъвци (те са пътници с еднопосочен билет), ковчег (той е дървен паралелепипед) и куп още, затова прави всичко възможно с шантавото си поведение да ги избегне. И тъй като съпругата му този ден е болна, вместо нея на помощ му идва секси, но невероятно глупава асистентка (красивата Рада Кайрякова). Шефът се вижда в чудо с малоумната блондинка, която, вместо да вдигне слушалката, щом телефонът звънне, вдига целия апарат или тича на вратата. За беда точно в този ден видни политик и „политичка“ (Михаил Сървански и Деница Даринова) трябва да избират вечно жилище за „скъпите“ си покойници. Така освен политически опоненти на изборите, те ще станат и конкуренти за единствения евтин ковчег. В един момент погребалната зала може да стане и (е)бална зала, накрая ще пламнат и любови…
Пак за нещастие, скоро след многообещаващата начална сцена спектакълът „зацикля в безсмислени импровизации“, както отбелязва и една от присъстващите героини. Те без мярка разсмиват или приспиват публиката (според нагласата й) с побългаряване на детайли, преливане на репликите в популярни песнички, политически намеци… В характерния подход на Теди Москов към всеки сюжет обикновено се раждат хрумки, които озаряват със своето интелигентно остроумие, или пък са толкова преднамерено тъпи, че граничат с гениалното. В този спектакъл повечето обаче остават на най-ниското ниво – просто тъпи и детински. Но един умен режисьор винаги е наясно с това: ето защо на финала някой от неговите персонажи с подобаваща самоирония ще обяви: „С това представление ние показахме, че не само животът няма смисъл, а и театърът понякога също“… „Станете, за да легна аз!“ е само театрална шега, чийто незлобив смях никому няма да навреди.
Сценографията на спектакъла е на Свила Величкова, а преводът на пиесата – на Михаела Кацарова.
Жан-Пиер Мартинез е познат на българската публика още с пиесите „Стриптийз покер“ (МГТ „Зад канала“) и „Тя и той“ (в Сатирата).
