Деси Стоянова: През 2050 г. в моретата ще има 12 млрд. тона пластмаса – повече, отколкото е рибата
След 2 години пандемия и един месец война на няколкостотин километра от България, смяташ ли, че хората въобще имат сили и енергия да мислят за опазване на околната среда?
Права си, че когато къщата на съседа ти гори няма как да мислиш за това къде си си изхвърлил боклука и дали да не вземеш да си направиш компост в задния двор. Както и че когато здравето – твоето и на твоите близки е застрашено от безпрецедентна пандемия, това, че дишате мръсен въздух престава да ти е толкова важно. Но истината е, че то не спира да бъде важно, защото последствията ги има тук и сега, днес, и те влияят на нашето „утре“. Напълно разбираемо е, че в последните години, у нас поне, темата за опазването на околната среда беше изместена в страни от фокуса на обществения интерес. Но трябва да си даваме сметка, че въпреки че този проблем не е пожар, който гори в момента и можем директно да се опарим от него, той засяга пряко нас и ще засяга още повече тези, които идват след нас. И е престъпно да бездействаме.
А как можем да действаме?
Ако погледнем на индивидуално ниво, нещата са много прости и отдавна известни. Елементарното да си събираш разделно отпадъците и да се опитваш доколкото е възможно да намалиш употребата на пластмаса. Да гасиш лампите, когато не си в стаята и да спираш водата, когато не я ползваш. Очевидното да не си изхвърляш боклуците в природата. Когато си на разходка в планината да не завещаваш пластмасовата бутилка от вода на гората, а да си я прибереш в раницата. Същото се отнася и за плажа.
Идва лято, живот и здраве много хора ще отидат на море. Моето семейство години наред ходеше на Северното Черноморие, където са едни от малкото останали почти девствени плажове у нас. И там е страшно. Морето всяка година изхвърля тонове боклук, които се смесват с оставения от хората. Спомням си как една година, когато чистихме плажа в Шабла в рамките на кампанията на bTV „Да изчистим България заедно“ само за десетина минути напълнихме няколко огромни чувала с боклук. И имаше изумителни находки – опаковки от преди няколко десетилетия и такива преплували цялото Черно море. Само една цифра ще ви дам – ако продължаваме да изхвърляме в моретата със сегашното темпо през 2050 г. там ще има 12 милиарда тона пластмаса – повече, отколкото риба.
Разбрах, че си станала посланик на кампанията Сердика Център, която е насочена към опазването на околната среда. Защо?
Защото виждам смисъл в това да подкрепяме всяка крачка в правилната посока. Всеки трябва да прави това, което той може. Те например са намалили с близо една трета консумацията си на ток. Това е електричеството нужно на година на 1000 четиричленни домакинства. Тоест, ако още 9 компании направят подобни икономии ще се спести токът, който цял град като Балчик харчи на годишна база. Навсякъде в мола има кошчета за разделно събиране. В момента, в който това е така не само там, а във всички сгради и навсякъде по улиците, ще е много по-лесно всички да свикнат, че за всеки боклук си има място. Скоро ще започнат да произвеждат компост от хранителните отпадъци. Миналата събота заедно с Гората.бг раздадоха 20 350 фиданки.
Ти взе ли си?
Да – акации, липи и две вишни (Никола Рахнев от Гората.бг каза, че вишните са страхотни). С мъжа ми ще ги засадим близо до къщата ни в Еленския Балкан. Вельо от миналата година се занимава с пчеларство и гледаме на дърветата по съвсем различен начин. Колкото и да е клиширано природата наистина е един взаимосвързан жив организъм. За да има мед, трябва да има цвят, от който пчелите да го съберат. За да има цвят, трябва да има дървета, които да цъфтят. Взех и няколко люляка. Много обичам люляк и винаги съм искала да си имам в градината. Oт Сердика Център ме предизвикаха да засадя една от фиданките в техните зелени площи и с удоволствие ще го направя.
Какво друго смяташ, че трябва да се направи, за да има видим резултат от усилията за опазването на природата?
Освен, че трябва да вкараме в действие поговорката капка по капка вир става, тоест всеки един от нас да прави това, което зависи от него – както на индивидуално ниво, така и на ниво компании, е изключително важно и институциите да направят това, което само те могат да направят. Защото нали разбирате, че има огромна разлика между това ти да трябва да правиш избор и когато ти предлагат пластмасова торбичка в магазина да казваш „не“ и варианта, в който се предлагат само текстилни или биоразградими торбички и въобще няма поле за чудене. Наскоро бях в Италия (правих интервю с Матей Казийски) и ми направи впечатление, че в Тренто например, ако ти трябва торбичка за еднократна употреба, за да си прибереш покупките, ти дават, но тя е биоразградима. Тоест много по-лесно е там. У нас все още е въпрос на усилие. Спомням си преди няколко месеца, като правихме темата за климатичните промени в „Преди обед“ и разговаряхме с Маги Малеева, която в онзи момент беше в Швейцария. И тя разказа как там на никой не му хрумва да си хвърли примерно окосената трева в общия боклук, защото навсякъде има компостери. Освен че, разбира се, има контейнери за разделно събиране на всички видове отпадъци. Ако институциите действат по-решително, промяната ще дойде по-бързо. Ясно е, че освен на политика е въпрос и на навик от страна на всеки един, но навиците се изграждат. Въпросът е да се постави началото и да има желание.