„Писател на война“ – незабравим разказ за събитията на Източния фронт

„Писател на война – Василий Гросман“ от Антъни Бийвър и Люба Виноградова е най-новото заглавие на „Изток-Запад“.

През лятото на 1941 г., когато нацистите нахлуват в Съветския съюз, събитията отвеждат Василий Гросман като кореспондент до линията на фронта, където той става свидетел на някои от най-страшните жестокости в руската история.

Докато Гросман следва пътя на Червената армия от отбраната на Москва до кръвопролитието при Сталинград и нацисткия геноцид в Треблинка, неговите записки рисуват жива, неподправена и разтърсваща картина на Източния фронт през Втората световна война.

Бележниците и военните дневници на Гросман, неговата лична кореспонденция и статиите му за пресата са старателно вплетени в увлекателно повествование от Антъни Бийвър и Люба Виноградова. Те позволяват да вникнем в живота на автора, отразил в прозата си епохалните събития при Сталинград.

„Писател на война“ е незабравим разказ за събитията на Източния фронт, видени през очите на един велик писател,  и описал „безмилостната истина за войната“.

Василий Гросман е роден през 1905 г. През 1941 г. става военен репортер за в-к „Червена звезда“ и започва да се смята за легендарен военен герой. Шедьовърът му „Живот и съдба“ е смятан за заплаха за тоталитарния режим и на Гросман е казано, че няма шанс романът да бъде публикуван през следващите 200 години. Гросман умира през 1964 г. 

Антъни Бийвър е най-известният британски историк и бестселъров автор, чиито  книги са преведени на 32 езика и са продадени в над 7 милиона екземпляра. Бийвър е носител на множество престижни литературни награди, между които са призът за военна литература „Прицкер“ – за цялостен принос към писането на военна тематика; наградата „Самюъл Джонсън“; историческата награда „Улфсън“; Наградата на Лонгман. Притежава множество държавни отличия (на Франция, Белгия, Естония, Испания) и почетни докторски степени на различни университети. Творбите му се смятат за най-добрите образци на военната литература. Бийвър е служил в кавалерията на британската армия и е бил командирован по служба в Германия. Книгите му се отличават със задълбочено проучване на темите, прецизност при боравене с фактите и много жив и увлекателен стил на писане. Сред най-известните му творби са книги като „Сталин град“, „Падането на Берлин (1945)“, „Битката за Испания“, но безспорно най-амбициозният му проект е изчерпателната хроника на Втората световна война.

Люба Виноградова е изследовател, преводач и журналист на свободна практика. Работила е с Антъни Бийвър по последните му три книги.

По-долу четете откъс от книгата:

„Писател на война“

Въведение

Мястото на Василий Гросман в историята на световната литература е осигурено от неговия шедьовър „Живот и съдба“ – един от най-великите руски романи на XX в. Някои критици го поставят дори по-високо от „Доктор Живаго“ на Пастернак или романите на Солженицин.

Тази книга се основава на неговите бележници от времето на войната, но също и на есета, които се съхраняват в Руския държавен архив за литература и изкуства (РГАЛИ). Включихме и някои писма, които са притежание на дъщеря му и заварения му син. Бележниците съдържат значителен обем суров материал, който той е събрал за своите романи и статии. Като специален кореспондент на червеноармейския вестник „Красная звезда“ Гросман се доказва като най-зоркия и правдив свидетел на събитията, които се случват на съветските фронтове между 1941 и 1945 г. Прекарал е на фронта повече от хиляда дни – близо три от четирите години на войната. Неговата остра наблюдателност и хуманните му разбирания са безценен урок за всеки писател и историк.

Василий Гросман е роден в украинския град Бердичев на 12 декември 1905 г. Бердичев е един от градовете с най-многобройно еврейско население в Централна Европа, а семейство Гросман са част от неговия образован елит. Рожденото име на Василий всъщност е Йосиф, но подобно на много други асимилирани семейства, Гросман русифицират имената си.1 Неговият баща, по рождение Соломон Йосифович, променя името си на Семьон Осипович. Родителите на Гросман се разделят и като момче той живее с майка си в Швейцария преди Първата световна война. През 1918 г., непосредствено след революцията, се връща в Бердичев. Украйна с нейните богати земеделски райони е съсипана най-напред от разграбването при германската окупация под ръководството на фелдмаршал Фон Айхорн. После, след като германските армии се оттеглят през ноември заради избухналата в страната им революция, се разгаря Руската гражданска война, в която украинските националисти и анархисти се противопоставят както на Бялата, така и на Червената армия. Бели и националисти, а в някои случаи и червеногвардейци, изливат сляпата си омраза в погроми из цяла Украйна. По време на гражданската война според някои сведения са избити около 150 000 евреи – приблизително една трета от еврейското население.2 След това, между 1920 и 1922 г., настъпва глад, който отнема живота на хиляди души само в Украйна.

През 1923 г. Гросман постъпва в Московския университет, където следва химия. Още на този ранен етап от живота си, въпреки че е чужд на военното поприще, той демонстрира увлечение по армията. „На пръв поглед баща ми беше напълно цивилен човек – казва единственото му дете, Екатерина Короткова-Гросман. – Това проличаваше веднага от навика му да се прегърбва и начина, по който носеше очилата си. Имаше много несръчни ръце. Още като студент обаче е проявявал интерес към армията. В едно писмо пише, че ако не го повикат на служба, ще се запише като доброволец.“3

През 1928 г., едва двайсет и три годишен и все още студент, той сключва брак с приятелката си Ана Петровна Мацук, известна като „Галя“. През януари 1930 г. им се ражда дъщеря. Кръщават я Екатерина, или Катя, на майката на Гросман. През 1932 г., десет години след гражданската война, над седем милиона души стават жертви на още по-жесток глад, предизвикан от кампанията на Сталин срещу „кулаците“ и за насилствена колективизация на земеделието. Обезумели от глад родители изяждат собствените си деца. Това е олицетворението на „вълчия век“4, както го описва Осип Манделщам в едно незабравимо стихотворение. Дори да не е видял с очите си най-големите ужаси на глада, Гросман със сигурност е чувал за тях или е виждал резултатите в лицето на живите скелети, които просят край железопътните линии с надеждата някой великодушен пътник да им подхвърли коричка хляб. Той описва този глад в Украйна в последния си роман, „Всичко тече“ – включително екзекуцията на жена, обвинена, че е изяла двете си деца.5

Вследствие от жестоките мерки на Сталин в този регион, както Гросман сам ще открие, украинците масово ще приветстват германските нашественици десет години по-късно. Твърди се, че сталинистки агенти разпространявали слухове, които хвърляли вината за глада върху евреите. Това може би обяснява донякъде ентусиазма, с който украинците по-късно помагат на германците в кланетата на евреи.

Бракът на Гросман, който често отсъства заради пътуванията си до Москва, не просъществува дълго. Галя оставя дъщеря им при майка си, защото Киев е епицентърът на глада и детето има много по-голям шанс да оцелее в Бердичев. През следващите години Катя често се връща там, за да гостува при майката на Гросман.

Гросман започва да проявява по-голям интерес към писането, отколкото към науката, която изучава, но има нужда от работа. Когато завършва университета, през 1930 г. той заминава да работи като минен инженер в Сталино (днес Донецк) в Източна Украйна. Донбас – областта, очертана от острия завой в долното течение на Дон и Донец – е район, който той ще опознае отново по време на войната, както показват бележниците му. През 1932 г., възползвайки се от една погрешна диагноза, която го определя като страдащ от хронична туберкулоза, Гросман успява да напусне Сталино и да се премести отново в Москва. Там публикува първия си роман, „Глюкауф“, в който действието се развива във въглищна мина. Следващото му произведение е „Степан Колчугин“. Въпреки че и двата романа са в духа на времето, който се диктува от Сталин, персонажите в никакъв случай не са лишени от убедителност. Разказът „Град Бердичев“, публикуван през април 1934 г., печели похвала от Михаил Булгаков. Максим Горки, доайенът на съветската литература, подкрепя работата на младия писател въпреки подозренията, че Гросман не е адепт на социалистическия реализъм. Гросман, за когото Чехов и Толстой са литературни образци, винаги остава далеч от типа на сталинистките нагаждачи в литературата въпреки първоначалното си убеждение, че единствено съветският комунизъм може да се противопостави на заплахата на фашизма и антисемитизма.

През март 1933 г. братовчедката на Гросман, Надежда Алмаз, която е и негова предана поддръжница, е арестувана за троцкизъм. Гросман е разпитван от тайната полиция ОГПУ (която на следващата година влиза в състава на НКВД). Двамата с Алмаз са поддържали връзка с писателя Виктор Серж, който скоро, през 1936 г., ще бъде принуден да замине в изгнание и в Париж ще стане един от най-откровените леви критици на Сталин. Братовчедите имат изключителен късмет. Надя Алмаз е изселена, а след това е изпратена в трудов лагер за кратък срок, което ѝ спестява рисковете по време на големия терор в края на десетилетието. Гросман остава незасегнат. Съдбата им е щяла да бъде много различна, ако ги бяха разпитвали три или четири години по-късно.

Животът през следващите няколко години не е лесен за писател, особено с честността и политическата наивност на Гросман. Истинско чудо е, че той преживява чистките, които Иля Еренбург по-късно описва като лотария. Еренбург си дава ясна сметка за безхитростния и открит характер на Гросман: „Той беше изключително мил и предан приятел, но понякога се случваше да се изкиска, подхвърляйки на някоя петдесетгодишна жена: „Много си остаряла през последния месец.“ Познавах тази негова черта и не се обиждах, когато внезапно заявяваше: „По някаква причина си започнал да пишеш ужасно зле.“6

През 1935 г., няколко години след края на неговия брак с Галя, Гросман започва връзка с Олга Михайловна Губер – едра жена, по-възрастна от него с пет години. Подобно на Галя, Люся, както той я нарича, също е украинка. Нейният съпруг Борис Губер, също писател, разбира, че съпругата му обожава Гросман, и не се опитва да се бори със ситуацията. Руснак с германски корени, който произхожда от бележито семейство, Губер е арестуван и екзекутиран през 1937 г., в безумния период на т.нар. ежовщина, както е наричана тази вълна от чистки.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *