„Полъх от дълбините“ на Румен Стоичков: Спомени за Левски, за Ботев, предания и легенди за Самуил и Калоян

Спомени за Левски, за Ботев, за герои от Априлското въстание, за предания и легенди, свързани с царете Самуил, Иван-Шишман и Калоян има в новата книга на Румен Стоичков, съобщават издателите от „Изток-Запад“.

По думите им в богатия текстови и снимков материал на „Полъх от дълбините“ читателят ще съзре творческия гений на българина, умението му да оцелява, мъдростта му, чувството му за хумор, вековната устойчивост и надежди за по-добър живот, колкото и тъжно понякога да звучат.

В 30-годишната си професионална кариера като журналист в БНР, Стоичков е автор на над 2000 интервюта и репортажи, правени предимно в малки населени места, чиято история и съдба винаги го е вълнувала. Защото тя е не само регионална, но е и част от националната памет, както самият той твърди.

„В тази книга разказвам за село Ребревци, което е в община Елена, славеща се с многото населени места, включени в административните ѝ предели. Част от тях са потънали на дъното на язовир „Йовковци“, заличил без съмнение и историята им. В репортажа ми за село Лобош споменавам за друго такова съоръжение, „Пчелина“, присвоило си собствеността на някогашното село Пчелинци, което е там, в чашката на язовира. Варненското село Аспарухово пък е в близост до язовир „Цонево“, който е погълнал в дълбините си огромната част от землището, в това число и църквата „Света Петка“. Не са си направили труда да я местят камък по камък, а са я оставили на дъното на водния гигант. После хората са си построили нова, която снимах, но все с усещането, че тя просто е копие на затрития оригинал. И че чутото и записано от мен е полъх от дълбините“, пише авторът.

„Затова нарекох тази книга така – „Полъх от дълбините“ – на местните познания и спомени, на потъналата история, на чутото и записано от мен, на възпроизведеното тук, на понесените щети, на истината и фалша, на изчезналото и изчезващото, но и на съхраненото. Полъх от българската история“, казва Стоичков.

Румен Стоичков е завършил българска филология и история в Софийския университет. Дългогодишен водещ е на предаването „Нощен хоризонт“, за което има към 1300 изяви пред микрофона му. Член е на СБЖ и е автор на книгите „Преди забравата“, „Из стръмнините на България“, „Някъде там“, „Сърце на длан“, „Ожадняла река“, „По билото на миналото“. 

По-долу четете предговора на книгата: 

В книгите ми често можете да срещнете необичайни житейски случки, срещи със змейове, влюбени до уши в някоя мома, самодиви край планински извори, предания за цар Самуил, Иван-Александър или който и да било български владетел, легенди за основателите на селищата, които в повечето случаи са били овчари, попаднали в красиво, закътано, с изобилие от вода и тучни пасбища място. Разказвам винаги и за местоположенията им във времето, променяни било заради проклятие, било заради връхлетяло ги зло: чума, кърджалийски нападения, безводие и какво ли още не! Подробното описание на историята на селата винаги е свързано с това на църквата и на местното школо, което в повечето случаи се е появило като килийно към нея. Пък и това са двете най-важни институции, които прадедите ни бързо са издигали, които са уважавали и чиито сгради са зидали с любов и всеобщ труд. Това са местата, край които се случва всичко най-важно в едно селище – празници, обичаи, сватби, кръщенета, сборове, общуване с Господ, образование на челядта. Така е било. Разбира се, понякога ми е било много трудно да науча годините на съзиждането, имената им, както и на майсторите, които са творили там. Е, често успявам, но в доста случаи – не, поради една или друга причина. От 50-те години на миналия век в страната ни изникват язовири, градени по повика на друго време, нова идеология и политическа система, наложила понякога и безпардонност, що се отнася до опазване на съграденото назад. В тази книга разказвам за село Ребревци, което е в община Елена, славеща се с многото населени места, включени в административните ѝ предели. Част от тях са потънали на дъното на язовир „Йовковци“, заличил без съмнение и историята им. В репортажа ми за село Лобош споменавам за друго такова съоръжение, „Пчелина“, присвоило си собствеността на някогашното село Пчелинци, което е там, в чашката на язовира. Варненското село Аспарухово пък е в близост до язовир „Цонево“, който е погълнал в дълбините си огромната част от землището, в това число и църквата „Света Петка“. Не са си направили труда да я местят камък по камък, а са я оставили на дъното на водния гигант. После хората са си построили нова, която снимах, но все с усещането, че тя просто е копие на затрития оригинал. И че чутото и записано от мен е полъх от дълбините. Затова нарекох тази книга така – „Полъх от дълбините“ – на местните познания и спомени, на потъналата история, на чутото и записано от мен, на възпроизведеното тук, на понесените щети, на истината и фалша, на изчезналото и изчезващото, но и на съхраненото! Полъх от българската история!