Нещо ценно за четене: „Истории и фантасмагории“ на Даниил Хармс

„Истории и фантасмагории“ на Даниил Хармс е най-новото заглавие на издателство „Изток-Запад“ в колекция „Плеяди“. 

Хармс“ е най-популярният от многото псевдоними на Даниил Ювачов, роден в Петербург през 1905 г. Писателят има около 30 псевдонима, много от които стават имена на герои в негови произведения. Нетрадиционен, авангарден белетрист и поет, който в свое стихотворение нарича себе си Властелин на свободните мисли, Даниил Хармс е модернист по отношение на езика и попрището на литератора, има философски интереси, а в своите произведения, пълни с фантасмагории и парадоксални обрати, експериментира с текстовете и се занимава с хаоса на живота от необичайна гледна точка. Творбите на Хармс не са с поставени в граници сюжети, които да се възприемат като окончателни. Те са написани така, че с фантазията и въображението си читателят да доизмисля историите, след като ги е прочел, пише Огняна Иванова.

Даниил Хармс е майстор на черния хумор и нонсенса. Интересува се от магия и окултизъм, но и от класическа музика, рисуване и наука. Абсурдист, сюрреалист, ексцентрик и мистификатор, влюбчивият, деликатен и забавен Хармс е изключително популярен сред тогавашната литературна бохемска сцена, но за да се изхранва, от 1928 г. нататък пише произведения за деца, които публикува благодарение на Корней Чуковски и Самуил Маршак. Детските му творби са издадени в 11 книжки.

След като поетът Николай Гумильов е разстрелян като антисъветски заговорник, през 1924–1925 г. Даниил Хармс чете от сцената негови стихове, за което е арестуван и разследван. За втори път е арестуван през 1931 г. Обвинен е, че с произведението си „За това как Коля Панкин излетя за Бразилия, а Петка Ершов не повярва на нищо“ е подтиквал съветските деца към емиграция. Ето какво казва на първия си разпит: „Работя в областта на литературата. Аз съм човек, който не мисли политически, но по въпроса, който ми е близък – въпроса за литературата, заявявам, че не съм съгласен с политиката на Съветската власт в областта на литературата и искам, противно на съществуващите в това отношение правителствени мероприятия, свобода на печата както за моето творчество, така и за творчеството на близките ми по дух литератори, съставляващи заедно с мене единна литературна група.“

В НКВД смятали, че езиковият модернизъм на поетите скрива шифър. Колко нелепо е било всичко си личи и от записаното под диктовката на следователя признание на приятеля на Хармс литераторът Туфанов, също арестуван: „Моето стихотворение гласи: „Ще погледна от коня как паздерникът се пазгава в поздибицата на Русия.“ Точното смислово съдържание на това е, че аз, врагът на Съветската власт, наблюдавам и се радвам как лумва нелегалният пожар на контрареволюцията.“

Даниил Хармс е осъден на три години лагери за това, че пише „поезия на класовия враг“, но излежава само няколко месеца и е изселен в Курск заедно със свои колеги и приятели. През декември 1941 г. отново е арестуван по донос за пораженчески изказвания относно войната. Смята се, че за да не получи смъртна присъда, той се престорил на шизофреник, затова е бил изпратен в затворническата психиатрия. През февруари 1942 г., през най-тежкото време на блокадата на Ленинград, трийсет и седем годишният Даниил Хармс умира. Гробът му остава неизвестен. 

Според литературоведа Владимир Глоцер, събирал спомени за Даниил Хармс, ако приятелят на писателя Яков Друскин не беше прибрал оцелелите след обиските и бомбардировките текстове на Хармс, изписани на ръка, в куфар, с който не се разделял и в скривалището при бомбардировки по време на войната, и когато напуснал Ленинград, та чак до ребилитацията на писателя през 1960 г., щяхме да познаваме само детските произведения на Хармс. Нямаше да сме чели афоризмите му и размислите му за творчеството и за тежкия му живот. Нито абсурдните му истории.

Не е широко известно, че Даниил Хармс е бил дълбоко религиозен, но това си личи по писаното в неговите дневници и стиховете, в които той се уповава на Бог. Надживялата го съпруга, емигрирала след края на Втората световна война, след години разказва, че по време на войната я мобилизирали да копае окопи край Ленинград и понеже здравето ѝ не го позволявало и Хармс много се притеснявал за нея, той ѝ обещал да я спаси. За тази цел, както ѝ разказал, ходил на гроба на баща си, починал през 1940 г., дълго плакал и го молил за помощ. И научил от него магически думи, които жена му да повтаря, когато се яви на мястото, където я викали. Думите били „червена кърпа“ и жената наистина не спирала да ги повтаря наум, при което била отпратена да се прибере у дома – нечувано изключение, направено по неизвестни причини. Легенда или не, съществуването на тази история е показателно за вярата в магическия дух на Даниил Хармс, пише Огняна Иванова.

По-долу четете откъс от книгата:

🔾

Обичам да пиша. Обичам да наблюдавам хора, които са ми приятни. Обичам да наблюдавам красиви жени. Обичам да ям. Обичам да пуша лула. Обичам да пея. Обичам в горещ ден да лежа гол на слънцето до вода, а около мене да е пълно с много приятни хора, включително и с много красиви жени. Обичам кученца с гладка козина. Обичам хубав хумор. Обичам безсмислиците. Обичам часовници, особено тумбести, джобни. Обичам бележници, мастило, хартия и моливи. Обичам да се разхождам пеша из Петербург, по-точно: по Невски проспект, по Марсово поле, из Лятната градина, по Троицкия мост. Обичам да се разхождам в Екатерининския парк на Царско село. Обичам да се разхождам край морето – в Лахта, Олгино, Сестрорецк и край Сестрорецкия санаториум. Обичам да се разхождам сам. Обичам да се намирам сред деликатни хора.

🔾

Интересувам се само от безсмислици, само от онова, което няма никакво практическо значение. Интересувам се от живота единствено в нелепите му прояви.

Геройство, въодушевление, смелост, чистоплътност, нравственост, умиление и увлечения – това са думи и чувства, които ненавиждам.

Обаче напълно приемам и уважавам възторга и възхищението, вдъхновението и отчаянието, страстта и сдържаността, разврата и целомъдрието, мъката и тъгата, радостта и смеха.

🔾

Истинското изкуство заема място в реда на първата реалност. То създава света и се явява първо негово отражение.

🔾

Търси стоящото по-високо от онова, което можеш да намериш. Не пиши думи напразно.

🔾

Всяка мутра с благоразумен фасон предизвиква у мен неприятно чувство.

🔾

Твърде малко е да притежаваш само ум и талант. Трябва също така да имаш енергия, истински интерес, чистота в мис­лите и чувство за дълг.

🔾

Няма пророк без порок.

🔾

Пошлостта не е нещо недостатъчно възвишено и донякъде безвкусно, или изобщо нещо, което не е цялостно. Пошлостта е нещо независимо; тя е напълно самостоятелна величина.

🔾

Вчера татко ми каза, че докато съм Хармс, ще ме преследват затруднения.

Даниил Чармс

Можете да поръчате „Истории и фантасмагории“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.