Митко Щерев: Тъпотия е да участваш на Евровизия с песен, сякаш композирана през 1985 г.
Не съм съгласен и певци с двойно гражданство да представят България на конкурса, трябва да подкрепяме талантливите хора от страната ни, казва композиторът Митко Щерев в интервю
Автор: Галина Маринова
Кой е той
Митко Щерев е роден на 28 януари 1946 г. в Ямбол. Свири на няколко инструмента – акордеон, фагот, пиано. Ръководител на оркестъра на Емил Димитров „Синьо-белите“, група „Фактор“, „Макове“, работил е с Лили Иванова, Емил Димитров. Създател на група „Диана Експрес“, изпълнителски и творчески. Автор е на прочутите шлагери на голяма част от естрадните ни корифеи – Васил Найденов, Маргарита Хранова и много други. Главен художествен ръководител е на естрадния ансамбъл към Министерството на войските на транспорта. Написал е и гениални текстове за филмова музика – „Дубльорът“, „Осъдени души“, „По хълмовете на времето“, „Адаптация“ и други.
През 1996 г. Съюзът на филмовите дейци в България го избира за филмов композитор на столетието. Има десетки наши и чужди награди. Продуцира както своите песни, така и пиеси на млади изпълнители, един от създателите на дует „Каризма“.
– Маестро, завчера мина първият кръг от надпреварата „Евровизия“. Какво не ни достигна този път, за да продължим напред в класирането?
– Гледах конкурса и мисля, че грешките, за да не продължим напред, са две. Едната е, че ако нашата телевизия няма възможност да плати сумата, за да участва в песенния конкурс, е по-добре да не участва. Няма смисъл. На последните ни участия се вижда, че се явяват разни милионери, които просто предлагат сумата на телевизията и си правят каквото си искат. И при това положение тези хора нищо не разбират от музика. Ако някой иска да участва все пак, трябва да се допита до известни хора, които разбират от музика, от аранжименти, от всичко, за да се получат нещата. Ето как се получи със Стунджи и Елица, как тогава бяхме на четвърто място? Защото всичко тогава беше точно. А тази година наложихме д-р Врабевски, който от 10 години се занимава с музика и явно му трябваше накрая да участва и тази година, за да вземе последното място и да разбере най-накрая, че той от музика не разбира. Той е посредствен композитор и за нищо не става в музиката. В друго може и да го бива.
– Вие слушали ли сте музика от д-р Врабевски?
– За да не бъда голословен, ще питам – кажете ми хита, българския, на композитора д-р Врабевски? Има ли такъв? И тогава как може един композитор, който няма и една запеваема песен, един хит, който хората да запомнят, да ни представлява? Та хората не знаят, че д-р Врабевски е композитор. Той е нещо уникално всъщност – това е един човек за „Гинес“, който плаща на много добри български музиканти и на чужди певци музиканти да му изсвирват музиката. Ми то това е за „Гинес“, рядък случай в света е това. И ние заложихме на този некадърен композитор, защото извади една голяма сума и плати вноската. Та това са грешките според мен, заради които не се класира наша песен на „Евровизия“ – едната е телевизията да се вземе в ръце и да си прави конкурса сама и другата е, че се явяват хора, които плащат една сума и се занимават с музика, без да разбират от музика.
– Тази година с какво е по-различен конкурсът от предишната?
– Тази година, ако говорим за музиката, за първи път имаше изключително добри песни, уникални балади и има връщане малко към ретро стила, което не е лошо. Тя музиката се променя и така трябва да бъде, времето си върви, нищо учудващо в това.
– Набелязахте ли си любимци от другите представители?
– Ааа, да, имаше доста. Примерно Молдова беше голямата изненада с една много ретро стил музика, вплетена с рап, с изключително шоу, костюми, те бяха просто може би най-интересното нещо, каквото не съм виждал от доста време насам. Изненадаха ме. И неслучайно се съобщи, че са много известна група в Европа. Явно има защо. Имаше и няколко певци и групи, които също ме изненадаха приятно – Латвия и Естония също бяха прекрасни. Ако щете, и Албания се представи много добре. Армения също беше на ниво. За първи път имаше толкова балади – 17 песни, а това много рядко се случва, но така участниците са се подредили. Едва ли е нарочно да ги съберат баладите една след друга.
– Казват, че се завръща рокът. Нашата песен бе точно такава.
– Вижте сега, рокът не може да се завърне, той се прави по начин, по който младото поколение в света иска сега да се прави. То е различно от онова от миналия век. Значи Ц поп музиката е музика, която се движи от поредното поколение, което е между 15 и 25 години. То винаги движи музиката напред. И винаги ще има рокендрол, но той на всеки 7-8 години се променя и се прави по различен начин, така че да звучи и изглежда актуално. Но да участваш в „Евровизия“ с музика, която сякаш е композирана 1985 г., е абсолютна тъпотия, както беше нашата песен. Така, че ако никой иска да участва с рок парче, първо да види как се прави тази музика през 2022 година. Това, което се излъчи като наша песен, се правеше между 1970 и 1985 г. Няма как да сме съвременни и интересни на хората с него. И за да не ставаме смешни по-нататък, е добре да ги помислим и тези неща.
– Кой смятате, че ще победи накрая?
– Не мога да дам превес на някой, трябва да мине и вторият полуфинал, за да се види, защото може тогава да се получат по-добри изпълнения, нещата да се променят. Не мога да кажа, че съм за Молдова, но те наистина бяха много различни, за тази малка страна това е похвално. Браво на тях, продуктът им е уникален и това трябва да се подчертае, няма как да кажеш на хубавото лошо.
– Обикновено когато на „Евровизия“ не сме се класирали, тръгва оправданието, че това е конкурс, в който гласуването е свързано с геополитически интереси… Вярвате ли в това?
– Въпросът е, че България трябва да участва по най-адекватния начин, нещо, което не виждам на този етап. Т.е., след като националната телевизия иска да излъчва това предаване, значи тя трябва да си задели необходимите средства и след това да задели малко по-малки средства, за да избере осем човека – двама композитори, двама аранжори и двама автори на текст и двама продуценти, които да отговарят за тази работа. Хора, които разбират от музика. Във всички успешни държави е така – Холандия, Швеция, Германия го правят това. Това е начинът. А не: „Ами добре, обявяваме конкурс и който даде един милион, той ще напише песента и заминава“. Ама чакайте сега, не става така. Докога така? И после очакваме някой да ни оцени положително, е, на какво основание? Никой не ни е виновен. Така излиза, в последните три години на този принцип се действа.
– Но имахме и печеливши – Кристиян Костов например.
– Не съм съгласен, да ви кажа, певци, които имат двойно гражданство, да пеят за България. Той е пример – какво спечели България с това, че Кристиян Костов дойде да я използва, за да се пласира добре в Русия и Китай, да си направи проектите и там да си работи? Какво спечелихме ние от това? Ами нищо. Просто загубихме възможността да предложим един млад български талант, който да го лансираме, за да се развива българската поп музика. И пак казвам – това не трябва да се приема като спортно състезание. Въпросът е да се постави на една добра основа нашето участие и да лансираме млади български певци, певици или групи, които после да имат трамплин и с тях да се гордеем. Ами погледнете „Гласът на България“ или „България търси талант“, колко много талантливи хора имаме! Защо те не се лансират? Аз познавам много млади хора, които имат уникален талант, и трябва да ги подкрепим.
