Четем „Войната: възходът на западната военна мощ“ от Джон Франс

Един от изявените специалисти по средновековна история пише забележително изследване върху особеностите на войната в различните цивилизации

Едновременно ненавиждана, но и възпявана, войната се оказва един от най-мощните катализатори за развитието на обществото и технологиите. Дали обаче има разлика в начина, по който воюват хората по света, или нещата не са се променяли от зората на писаната история чак до XIX век?

В луксозното издание на „Войната: възходът на западната военна мощ“ изтъкнатият медиевист проф.Джон Франс се стреми да представи историята на войната като цяло, а не просто в рамките на даден период или цивилизация.  

Той разглежда мотивите, начина на организация, ценностната система, която войната обуславя. В неговото изчерпателно изследване се проследяват сраженията не като единично и отделно събитие, а взаимодействие между стратегията на битката и на разрушението и на обсадата. 

 Защо Римската империя успява да организира и поддържа армии в мащаб, за който разкъсаните феодални държави на Средновековна Европа могат само да си мечтаят? Как концепцията за тоталната война оказва влияние върху еволюцията на цивилизацията?

Франс изтъква, че чак до XIX век големите световни цивилизации, включително западната, водят своите битки по не особено различни начини. Войната може да е предизвикателство за интелекта, както твърди Сун Дзу, но материалните условия на обществото налагат удивително сходни методи за воденето ѝ, независимо колко разнообразни са отделните култури.

Разглеждайки периода от 336 г. пр.Хр. – 65 г. сл. Хр. до съвременните конфликти, оформили днешните граници, изданието чертае изчерпателната картография на сложното и противоречиво явление, каквото представлява войната.

Обширна, изчерпателна и написана на достъпен език,  „Войната: възходът на западната военна мощ“ от проф. Джон Франс е впечатляващо по размаха си изследване, което доказва, че без значение стратегиите и логистичното надмощие на която и да е цивилизация, движещата сила на всеки конфликт и ключът към победата са мотивацията и волята да се защитят  ценностите на една нация. 

Из „Войната: Възходът на Западната военна мощ“ от Джон Франс

Многото лица на войната

Войната има много лица. Тази ярка картина на ужасите от Тихоокеанския фронт през Втората световна война, на мъже, търкалящи се в червеи, угоени от труповете на техните другари и на японските им врагове, е от мемоарите на Юджийн Следж, служил като редови боец в американската морска пехота. За нас, в началото на XXI в., неговите спомени са любопитна смесица от познато и непознато. От 1945 г. насам цели поколения американци, британци и европейци се радват на траен мир и дори някъде по света да бушуват войни, те общо взето са далеч от живота им. Следж описва буквално лунен пейзаж, извънземен в своя неизказан ужас, но някои от страховете, които изразява, са ни познати. Мръсотията и мизерията ни отблъскват и като хора, отрасли в комфорт, сме съгласни с неговото заключение, че тази война (а оттам и всяка друга война по подразбиране) е лудост. В хода на човешката история срещаме многобройни такива осъждания на войната като унизителна и ужасяваща. Трактатът по астрология и магия „Пикатрикс“, наричан още „гримоар“, първоначално е написан в гръцкия езически свят още преди раждането на Христос, но след възхода на исляма през VII в. е преведен на арабски, а през XIII в. също на испански и латински. Следователно посланието му обикаля всички култури на средиземноморския свят: 

Марс… е нещастие, вреда и източник на гибел. Той означава загуба, зли дела, обезлюдяване на къщи и градове, суша и безводие, пожар, изгаряне, разногласия, кръв, нетърпимост… лошо и изкривено правосъдие, потисничество, мъка, смърт и осакатяване на хора… и всяко проклето нещо, което възниква без здрав разум и умереност.

Човек би останал с впечатлението, че до това се свежда светът на войната – разруха, мизерия, срам и безумие. Но тя не може да бъде само лудост. Рационални и дълбокомислени държавници хвърлят цели нации във войни, а и организацията, която се изисква, е впечатляваща. Нещата далеч невинаги протичат хаотично. Подполковник Джон Блакадър участва в битката при Малплаке през 1709 г., найкръвопролитната от всички в началото на XVIII в., и ни оставя описание на стройните редици от мъже, влизащи в сражението: „Това беше най-великолепната, целенасочена и добре подредена битка, която някога съм виждал“.

Войната е организирана дейност и пълководците винаги са подхождали сериозно към командните си задължения. Около 500 г. пр.Хр. великият китайски стратег Сун Дзъ изтъква значението на внимателното обмисляне при участието в конфликти: „Генералът, който печели битката, прави много изчисления още в лагера си, преди тя да е започнала. Генералът, който губи, не прави достатъчно предварителни сметки“. В началото на XIX в. Карл фон Клаузевиц, гуруто, положил основите на съвременната западна военна теория, казва почти същото: 

Жизненоважният принос на интелигентността е очевиден през цялото време. Нищо чудно тогава, че макар да изглежда проста, войната може да се води успешно само от хора с изключителен интелект. 

Ето защо нациите поддържат военни академии като Уест Пойнт в САЩ, Сандхърст във Великобритания, Сен-Сир във Франция и Националния университет по отбрана в Китай, където войната се преподава като обособен предмет, поддаващ се на рационален анализ и систематизация. Една армия в действие е продукт на сложни политически, социални и технологични процеси, които я насочват и поддържат. Асоциацията с лудост може да е естествена реакция спрямо хаоса на фронтовата линия – макар че нека не забравяме думите на Блакадър – но не е адекватно описание на една от най-древните и универсални човешки дейности, която е толкова важна, че влиза в литературата още със самото откриване на писмеността. 

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.