“Как мечокът си изгубил опашката“: Нови приказки за лека нощ

“Как мечокът си изгубил опашката и други истории за животните в гората” (Книгоиздателска къща “Труд”) е красива, цветна книга, събрала осем интересни приказки в почти 100 страници. Автор е Джон Таунсенд, познат на българските читатели и с коледната си книга “Коледни хроники”, а художник Мартина Пелузо (също популярен детски илюстратор). 

Горите крият собствена магия. Нищо чудно, че открай време тези тайнствени места нашепват вълшебни истории. С трепкащите си светлинки, танцуващи сенки, виещи се вейки и проскърцващи клони, а също и с пленителната си симфония от звуци и миризми, горите са вдъхновили не една или две древни приказки за зверовете, приютили се в дълбоките им дебри. Историите за животните в гората, подобно на самите дървета, имат дълбоки и сложно преплетени корени. Предавани са от поколения на поколения от различни култури по цял свят често край лагерни огньове насред дълбоки нощи. Независимо дали са родени в горите на Африка, Америка, Австралия или Европа, историите в тази книжка се коренят далече назад във времето, но тук са разказани с щипка съвременен привкус и обрати и са подходящо четиво за лека нощ. 

Съчинявани най-често от хора, живеещи
в непосредствена близост с природата, народните приказки били простички истории, предавани от уста на уста. Така след стотици години всеки разказвач добавял по нещичко
от себе си, приказките често се променяли
и нагаждали към съответното време. И все пак, независимо дали става дума за легенди, басни, анекдоти, фантасмагории или вълшебни приказки, народните творения, разказващи за всякакви животни, са безброй и повечето са за животните, живели сред древния лес. 

Може да бъде изображение с текст, който гласи 'подлата лисица и сребърната супа подлата лисица и сребърната супа ъсне ли на слънце сребърна napà, едва ли има сврака, която ga устоц на магнетичния ù бляськ. Taka, когато npegu време случаен пътник изтървал една сребърна монета насред горската пътека, свраката мигом ce спуснала, грабнала я с черната cu човка начаса полетяла обратно в гнездото cu. никой не видял случило ce освен, разбира ce, дебнещата в храстите лисица. тя ce взряла в сврачето гнездо на върха на дървото u взела ga kpou план kak ga gokona лъскавата сребърна паричка. жадувала за нея повече om всичко на света. 47'

Няма налично описание на снимката.

Може да бъде изображение с елен и текст, който гласи '三'

Очаквайте в края на юни и втора книга от същия автор – “Защо маймунките живеят по дърветата, и други истории за животните в джунглата”.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *