КнигиОткъси

Хадес и Персефона оживяват в „Милувката на мрака“ от Скарлет Сейнт Клеър

Първият роман от поредицата „Хадес и Персефона“ кани читателите на греховно пътуване из дебрите на Подземния свят

 

Чели ли сте древногръцкия мит за бога на мъртвите Хадес, който се влюбва в богинята на пролетта Персефона и я взема в плен в Подземното си царство?

Добре познатата история, превърнала се в един от най-нашумелите мотиви в съвременните фентъзи романи, оживява на български език в нов горещ прочит с феноменалната „Милувката на мрака“ от бестселъровата авторка Скарлет Сейнт Клеър.

В този мрачен, модерен и пристрастяващ преразказ на класическия мит Персефона съвсем не е толкова беззащитна, колкото изглежда, Хадес е по-обаятелен от всякога, а страстта помежду им пламва с божествена искра, на която всеки смъртен би завидял. 

Персефона е богинята на пролетта само на думи. Израснала в сянката на могъщата си майка – богинята на плодородието Деметра, тя е прекарала целия си живот в опити да докаже, че е нейна достойна дъщеря. И все пак, колкото и пъти да опитва, цветята продължават да увяхват при всяко нейно докосване, а силите ѝ така и не се проявяват. 

Решена да загърби всичко, Персефона заминава за Нова Атина, за да преследва мечтата си да стане журналист, далеч от очите на другите богове. Маскировката ѝ като смъртна ѝ дава свобода и удовлетворение, каквито досега не е изпитвала. Но всичко това се променя една вечер, когато в сенките на забранен нощен клуб, тя среща мистериозен непознат.

Хадес е бог на мъртвите, един от тримата най-могъщи Олимпийци. Огромната му хазартна империя в света на смъртните го е направила неземно богат, а според слуховете любимите му залози винаги са невъзможни – всеки толкова отчаян или глупав да се осмели да играе с него рано или късно плаща с душата си. 

Един ден мойрите ще срещнат Хадес и Персефона и тя ще се окаже обвързана с договор да последва бога към владенията му в Подземния свят. Да се опита да създаде живот, там, където смъртта властва. Или да завинаги да изгуби свободата си.  

Докато се бори за своята съдба, Персефона ще открие, че дори и най-мрачното място може да крие неподозирана красота, стига да се оставиш да я видиш. А „Милувката на мрака” може да разпали в нея огън, достоен за планината Олимп. 

Дързък и привлекателен, първият роман от поредицата „Хадес и Персефона“ притегля читателите в един свят на границата между съвременния свят и познатите миниатюри от класическите митове. 

Скарлет Сейнт Клеър изплита своите колкото божествени, толкова и по човешки раними герои с истинско майсторство, а задушаващата химия помежду им струи от всяка страница. В „Милувката на мрака“ вече порасналите почитатели на „Пърси Джаксън“ ще открият страстно изкушение. 

Из „Милувката на мрака“ от Скарлет Сейнт Клеър

ГЛАВА I – НАРЦИСЪТ 

Персефона се припичаше на слънце. 

Беше седнала на обичайното си място в кафенето – външна маса с изглед към оживената пешеходна улица. От двете страни на пътя се редяха кичести дървета и саксии с цветя, отрупани с лилави астри и розов и бял игловръх. Лек ветрец разнасяше аромата на пролет и уханният въздух беше топъл. 

Беше прекрасен ден и макар че Персефона беше дошла тук да учи, трудно успяваше да се съсредоточи, защото очите ѝ се връщаха към букета нарциси, поставен в тънка ваза на масата ѝ. Букетът беше скромен – само два-три крехки стръка и листенцата им бяха сухи, кафяви и сбръчкани като пръстите на труп. 

Нарцисите бяха символ на Хадес, бога на мъртвите. По-често украсяваха с тях не маси, а ковчези. Присъствието им в кафенето навярно означаваше, че собственикът е в траур – единственото време, когато смъртните отдаваха почит на бога на Подземния свят. 

Персефона винаги се беше чудила какво мисли Хадес за това и дали го е грижа. Все пак той не беше просто цар на Подземния свят. Понеже беше най-заможният от всички богове, си беше спечелил прозвището Имотния и беше инвестирал в някои от най-популярните клубове в Нова Гърция – и то не какви да е клубове, а елитни игрални домове. Говореше се, че Хадес обичал хубавите облози и рядко приемал друг залог освен човешката душа.

В университета Персефона беше слушала много за клубовете от други хора, а майка ѝ, която често демонстрираше неприязънта си към Хадес, също се беше изказвала негативно за бизнесите му.

„Присвоил си е ролята на кукловод – беше го упрекнала Деметра. – Решава съдби, все едно е някоя от мойрите. Трябва да се засрами.“

Персефона никога не беше ходила в някой от клубовете на Хадес, но трябваше да признае, че я гризе любопитство – по отношение както на посетителите им, така и на бога, който ги притежаваше. Какво подтикваше хората да заложат душите си? Дали беше жажда за пари, за любов, или за богатства?

И какво говореше това за Хадес? Че притежава всичките богатства на света, а само се стреми да трупа още души, вместо да помага на хората?

Но по тези въпроси можеше да размишлява друг път.

Сега имаше работа за вършене.

Тя отклони поглед от нарцисите и го отправи към лаптопа си. Беше четвъртък и си беше тръгнала от университета преди час. Беше си поръчала обичайното ванилово лате и трябваше да си завърши курсовата работа, за да може да се съсредоточи върху стажа в „Новоатински новости“, водещата новинарска агенция в Нова Атина. Започваше утре и ако нещата се развиеха добре, щяха да ѝ предложат постоянна работа, когато се дипломираше след шест месеца.

Нямаше търпение да се докаже.

Стажът ѝ щеше да се проведе на шейсетия етаж на Акропола – забележителност в Нова Атина, защото беше най-високата сграда в града със своите сто и един етажа. Едно от първите неща, които направи Персефона, когато се премести тук, беше да се качи с асансьора в обсерваторията на последния етаж, откъдето се виждаше целият град, а той беше точно такъв, какъвто си го бе представяла – красив, огромен и вълнуващ. Не беше за вярване, че четири години по-късно ще ходи на същото място по работа почти всеки ден.

Телефонът на Персефона избръмча на масата, привличайки вниманието ѝ. Имаше съобщение от най-добрата си приятелка, Лекса Сидерис. Лекса беше първата ѝ приятелка след преместването в Нова Атина. Беше се извърнала назад към Персефона по време на лекция и я беше питала иска ли да си партнират за лабораторното упражнение. Оттогава бяха неразделни. Персефона беше привлечена от авангардността на Лекса – тя имаше татуировки, черна като нощта коса и влечение към богинята на магьосничеството Хеката.

Къде си?

Персефона отговори: В кафенето.

Защо? Трябва да празнуваме!

Персефона се усмихна. Откакто преди две седмици беше казала на Лекса, че е получила стажа, приятелката ѝ все я подканяше да ходят да пийнат. Персефона беше успявала да отложи излизането, но оправданията ѝ вече бяха на изчерпване и Лекса го знаеше.

Аз празнувам, писа ѝ Персефона. С ванилово лате.

Не с кафе. Алкохол. Шотове. Ти и аз. Довечера.

Преди Персефона да успее да отговори, пристигна сервитьорката, понесла табла с нейното димящо лате. Персефона идваше тук достатъчно често, за да знае, че момичето е също толкова ново, колкото и нарцисите. Косата му беше сплетена на две плитки, а очите – тъмни и обградени с гъсти мигли. 

Момичето се усмихна и попита:

– Ванилово лате?

– Да – потвърди Персефона.

Сервитьорката остави чашата ѝ на масата и пъхна таблата под мишница.

– Искате ли още нещо?

Персефона срещна погледа на момичето.

– Мислиш ли, че лорд Хадес има чувство за хумор?

Въпросът не беше сериозен – и на Персефона ѝ се струваше особено забавен, обаче момичето се ококори и отвърна:

– Не ви разбирам.

Сервитьорката очевидно се чувстваше неловко, навярно защото се спомена името на Хадес. Повечето хора избягваха да го произнасят или пък го наричаха „Аид“, за да не привлекат вниманието му, но Персефона не се боеше. Може би отчасти поради факта, че тя самата беше богиня.

– Според мен трябва да има чувство за хумор – обясни. – Нарцисите са символ на пролетта и прераждането. – Тя поднесе пръсти към изсъхналите листенца. Цветето най-много би подхождало за неин символ. – Защо иначе ще ги обявява за свои?

Персефона отново се взря в момичето и бузите му пламнаха. То запелтечи:

– О-о-обадете се, ако ви трябва нещо.

После сведе глава и се върна към работата си.

Персефона снима кафето си и го прати на Лекса, преди да отпие.

Сложи си слушалките и прегледа графика си. Обичаше всичко да е организирано, но още повече обичаше постоянно да е заета. Седмиците ѝ бяха препълнени – лекции в университета в понеделник, сряда и четвъртък и до три часà стажуване всеки ден. Колкото повече неща вършеше, толкова повече оправдания имаше да не се връща да види майка си в Олимпия. 

Другата седмица имаше тест по история, както и да предаде курсова работа. Обаче не се тревожеше. Историята беше от любимите ѝ предмети. Сега дискутираха Великото снизхождане – така бяха наречени денят, в който боговете слезли на Земята, и Великата война, последвалите ужасяващи и кървави схватки.

Не след дълго Персефона потъна в проучванията и бележките си. Тъкмо четеше твърденията на един учен, че решението на Хадес да възкреси героите на Зевс и Атина се оказало ключов фактор в последната битка, когато две ръце с красиво лакирани нокти хлопнаха капака на лаптопа ѝ. Тя подскочи и се втренчи в чифт поразително сини очи, надничащи от овално лице, обрамчено с гъста черна коса.

– Познай. Какво.

Персефона извади слушалките от ушите си.

– Лекса, какво търсиш тук?

– Прибирах се пеша от лекции и реших да мина да ти кажа добрата новина!

Тя се залюля напред-назад на пети, а синьо-черната ѝ коса се полюшваше с нея.

– Каква новина? – попита Персефона.

– Вкарах ни в „Небивала нощ“! – Лекса извиси глас и при споменаването на прочутия клуб няколко души се извърнаха и ги зяпнаха.

– Шшт! – скастри я Персефона. – Да не искаш да ни утрепят?

– Не ставай глупава.

Лекса завъртя очи, но снижи глас. В „Небивала нощ“ си беше невъзможно да влезеш. Чакаше се по три месеца и Персефона знаеше защо.

„Небивала нощ“ беше собственост на Хадес.

Повечето притежавани от богове бизнеси бяха ужасно популярни. Серията вина на Дионисий се продаваха за секунди и се говореше, че съдържали амброзия. Освен това смъртните страшно често се озоваваха в Подземния свят, след като прекаляха с този нектар.

Бутиковите тоалети на Афродита бяха толкова желани, че убиха момиче заради един от тях само преди няколко месеца. Имаше съдебен процес и така нататък.

С „Небивала нощ“ не беше по-различно.

– Как успя да се набуташ сред присъстващите? – попита Персефона.

– Един колега от стажа ми не може да отиде. Бил е в списъка с чакащи две години! Представяш ли си какъв късмет? Ти. Аз. „Небивала нощ“. Довечера!

– Не мога.

Лекса увеси нос.

– Стига де, Персефона. Вкарах ни в „Небивала нощ“! Не искам да ходя сама!

– Вземи Айрис.

– Искам да взема теб. Откога се каним да празнуваме. А и това е част от студентския живот!

Персефона беше напълно убедена, че Деметра би била на друго мнение. Беше обещала на майка си няколко неща, преди да дойде да учи в Нова Атина, и едно от тях беше да стои настрана от боговете.

Вярно, не беше спазила кой знае колко от обещанията си. Беше си сменила специалността още в средата на първия семестър от ботаника на журналистика. Никога нямаше да забрави насилената усмивка на майка си, нито как тя беше процедила „колко хубаво“ през стиснати зъби, когато научи истината. Персефона беше спечелила битката, но Деметра обяви война. На следващия ден, където и да отидеше, една от нимфите на Деметра я следваше по петите.

И все пак дипломата по ботаника не беше толкова важна като отбягването на боговете, понеже те дори не подозираха за съществуването на Персефона.15 

Е, знаеха, че Деметра има дъщеря, но тя никога не беше представяна пред Олимпийския двор. И определено не знаеха, че се подвизава като смъртна. Персефона не беше сигурна как биха постъпили боговете, ако я разкрият, но но предугаждаше реакцията на останалия свят и тя нямаше да е хубава. Щяха да имат нова богиня, която да проучват и следят изкъсо. Тя нямаше да може да мръдне – щеше да изгуби свободата, с която току-що се беше сдобила, а не това искаше.

Персефона рядко беше на едно мнение с майка си, но дори тя знаеше, че е най-добре да води нормален живот на смъртна. Тя не беше като останалите богове и богини.

– Наистина трябва да уча и имам да пиша курсова, Лекса. Освен това утре почвам стажа.

Беше твърдо решена да направи добро впечатление, а ако се появеше с махмурлук или недоспала още първия ден, нямаше да постигне точно това.

– Вече си учила!

Лекса посочи лаптопа ѝ и купчината бележки на масата. А Персефона всъщност беше изучавала предимно едно цвете и си беше мислила за бога на мъртвите.

– А и двете знаем, че вече си я написала тази курсова, просто си перфекционистка.

Бузите на Персефона пламнаха. И какво, ако беше вярно? Ученето беше първото и единствено нещо, в което я биваше.

– Моля те, Персефона! Ще си тръгнем рано, за да можеш да си починеш.

– И за какво ми е да ходя в „Небивала нощ“, Лекс?

– Танци! Пиене! Целувки! Може би малко хазарт? Де да знам, не е ли това най-забавното?

Персефона отново се изчерви и отклони поглед. Нарцисите сякаш се бяха втренчили сърдито в нея, отразявайки всичките ѝ провали. Никога не беше целувала момче. 

Можете да поръчате „Милувката на мрака“ ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *