Иван Михалев ни повежда до нови „101 отбивки“, този път пълни с адреналин

юни 10, 2022 Аврора

Любимият пътешественик Иван Михалев е подготвил нови 101 дестинации, които ще спрат дъха ви

Бестселъровата поредица пътеводители „101 отбивки“ от пътешественика Иван Михалев се завръща на пазара, този път заредена с двойна доза адреналин, за да ни разкрие още 101 нови и малко известни дестинации, които да вдъхновят следващото ни пътуване.

„101 отбивки: Адреналин“ е предназначена за авантюристите по душа. Онези, които винаги са готови за нови приключения и не се страхуват да тръгнат по неотъпканите пътеки – далеч от тълпите туристи, без маркировка и без табели.

Локациите, които Иван Михалев събира сред страниците на тази книга, крият много любопитни истории от миналото на България и ни отвеждат до места, които не само, че не фигурират в списъка на „100-те национални туристически обекта“, а и дори ги няма на повечето карти.

Знаете ли, че до село Кунино има пропастна пещера с уникални драперии по свода, определяни като лунни кратери или “извънземни” цветя? Че в каньона на река Нечинска бара може да видите как е изглеждала земята по времето на динозаврите? А пещерите по поречието на река Искър крият тайни петроглифи, някои от които на повече от 1000 години?

Скални светилища и енергийни места, които служат като „портали“ към друго измерение; скрити пещери и скални лабиринти в най-дивите части на българските планини; тайни водопади, бездънни вирове; балансирани камъни и девствени морски заливи – това са само някои от невероятните места, които ви очакват в новия пътеводител. И които навярно дори не сте предполагали, че съществуват у нас.

Освен галерия с прекрасни авторски снимки, полезни инструкции и подробни описания на маршрутите в „101 отбивки: Адреналин“ са поместени и GPS координатите на всяка една дестинация. Така със зареден телефон и пътеводителя под ръка всеки пътешественик може да е сигурен, че ще открие крайната си цел.

Независимо дали сте решили за кратко да избягате от еднообразието на градскотото ежедневие, или пък ви се иска да опознаете тайните кътчета на някоя част от България, „101 отбивки: Адреналин“ ще събуди авантюриста у вас; ще ви предизвика да преодолеете страховете си и да се впуснете в непознатото. Където ви очакват извънземни гледки и незабравими моменти.

Разбира се, без скрити реклами на хотели и заведения. Защото това е книга за пътешественици, а не за туристи.

Из „101 отбивки: Адреналин“ от Иван Михалев

Каньонът на река Нечинска бара

Ако искате да видите как е изглеждала Земята по времето на динозаврите, трябва да дойдете на това място. Този удивителен каньон е като декор на филм от поредицата „Джурасик парк“. Тук можете да видите триаски, юрски и кредни варовици – във вида, в който са били оформени преди десетки милиони години. Релефните им форми са запазени в почти непокътнат вид, а криволичещата между тях рекичка прави пейзажа още по-сюрреалистичен.

Тази извънземна гледка се намира край монтанското село Белотинци. Покрай селото минава река Карачица (известна още като Кръчмарската бара), извираща от Широка планина. Северно от селото в местността Ломец тя се слива с друга малка река – Гюргишка бара. Двете образуват нова по-голяма река, наречена Нечинска бара, която е десен приток на река Лом.

Именно по поречието на тази река са гледките от мезозойската ера. В скалите по брега на Нечинска бара се намират амонити – вкаменелости на приблизителна възраст над 65 млн. години. Това е изчезнал клас мекотели, които са връстници на динозаврите, но са изчезнали в края на периода горна креда.

Варовиковите скали имат интересна текстура – изградени са на пластове. На места те са силно наклонени към реката и образуват в найтесния участък изключително живописно дефиле. Малко след този живописен участък има три малки водопада с дълбоки вирове, които реката е издълбала в продължение на хилядолетия. Местните ги наричат Котлите. Недалеч от тях се намира местността Синия вир.

Упътвания: От Монтана поемете в посока Видин. Малко преди да стигнете отбивката за Белотинци, ще видите отляво бензиностанция на „Лукойл“. Продължете по основното шосе в посока Видин. Пътят прави голям плавен десен завой, след което се спуска надолу. Точно в най-ниската точка на това спускане има мост над река Нечинска бара. Веднага след него вдясно има черен път. Завийте по него и паркирайте колата след първите 100 м. Там има уширение и е подходящо за паркиране. Още тук ще видите първите по-интересни скали с характерната им слоеста структура. Тръгнете по левия бряг, където има ясно изразена пътека. Тя пресича реката малко по-нататък и минава по десния бряг, пресичайки една поляна. Следва спускане към дерето, което е доста обрасло с храсти и дървета. Трябва да се промушите между тях, за да излезете при реката. За Котлите – има три варианта. Единият е да продължите разходката си по самия бряг, като се изкачвате по набраздените на пластове брегове и внимавате да не се подхлъзнете. Вторият вариант е да се върнете малко до мястото, където основната пътека пресича реката. Там вляво ще видите пешеходно отклонение, което е коларски път, правен от дървосекачи. По него ще се изкачите до билото, където пътят прави завой наляво. Вие обаче трябва да се отклоните надясно, като вървите успоредно на реката. Така, провирайки се между дърветата, ще стигнете до участъка, в който са Котлите. Там има пътечка, която позволява да се спуснете до тях.

Третият вариант е да вземете черен път, който се явява отбивка на главното шосе път Е-79 (Монтана – Видин). Отбивката се пада вдясно, малко след като подминете табела – та за Белотинци (вляво) и преди спускането към река Нечинска бара. Този черен път е проходим за джипове и повисоки коли в сухо време. Той заобикаля обработваеми ниви и прави завой наляво, като се спуска към реката в района на Котлите.

GPS координати: 43.573003, 22.919032

Скалите от двете страни на Нечинска бара са находище на амонити – вид мекотели, изчезнали от Земята заедно с динозаврите преди 65 млн. години. Можете да откриете отлично запазени черупки на тези праисторически морски животни сред сипеите по брега на реката. Не ви е нужно никакво специално оборудване. Достатъчно е да поровите с ръце между камъните и да имате малко късмет.

Местност Каците – с. Гюргич Чачин камък – Белоградчик Белоградчишките скали Пещера Венеца – с. Гара Орешец

В непосредствена близост до Котлите и големия вир под тях има още един природен феномен – Зановската пещера. Тя се намира на левия бряг на реката и е с дължина около 80 м. Местността пък носи името Зановски зъбер.

Освен че може да откриете вкаменелости около скалите край Нечинска бара, разходката по брега ще ви срещне и с интересен вид речни миди, които много наподобяват морските. Те имат почти същата форма и размери като мидите, които се срещат в Слънчев бряг и останалите курорти на Черно море. Още нещо, което прави каньона на Нечинска бара забележително място, тъй като сладководните миди по принцип са рядкост за България.

Пещера Седмовратица — Карлуково

Тази тайна пещера е истинско чудо на природата. Тя е част от Карлуковския карстов район – място, известно със своите вълшебни природни феномени – пещери, каньони, скални арки и други образувания, които са включени в „Натура 2000“.

Самата пещера е много слабо известна и все още запазена в своя автентичен вид. Достигането до нея е малко трудно, тъй като се минава през неосветена пещерна галерия и тесен процеп, но това също е част от чара. Много хора биха се отказали тук, защото липсата на светлина в комбинация с неизвестността за някои са стресиращи.

Но ако преодолеете страховете си, усилията ви ще бъдат възнаградени стократно. Малкият процеп е като портал към друго измерение. Щом се качите на „горната земя“, ще попаднете в приказен свят. Ще се озовете в зала с почти правоъгълна форма, чиито стени представляват 30-метрови скали, обрасли с мъх. На тавана има широк отвор, през който се вижда небето. Няколко дървета са успели да си пробият път и да покажат клоните си през покрива на пещерата.

Човек си дава изведнъж сметка, че дърветата са били пленени в пещерата в продължение на десетилетия, но бавно и полека са успели да си извоюват свободата, изкарвайки короните си на повърхността. Така, след дълги години усилия, листата им най-после са достигнали до пряката слънчева светлина. Изумителна гледка, която ни напомня, че жаждата за живот е по-силна от всичко. Една природна метафора за силата на природата и триумфа на волята.

Упътвания: От Карлуково поемете в посока жп гарата. Щом преминете по моста над Искър, ще видите отклонение надясно към скалния манастир „Св. Никола Глигора“. Тръгнете по това отклонение и след около 10 минути ще сте на паркинга пред храма. Тук трябва да оставите колата и да тръгнете нагоре по бетонните стъпала. Точно преди входа на манастира ще видите тясна пътечка вляво. Поемете по нея. Тя обикаля скалния масив в подножието му, като по пътя ще видите няколко минипещери и скални ниши, които също са интересни. След около 15 минути ще стигнете до място, където вдясно в подножието на скалата има малка пещера с триъгълен вход. Това е входът за Седмовратица. Ще ви трябва челник или друг вид осветление, защото вътре е тъмно. Препоръчително е също да сте с дрехи, подходящи за провиране в тесни пространства. Малко след входа галерията прави завой надясно. Тук таванът изведнъж става нисък. Следва завой на галерията наляво. И в дъното ще видите процепа, през кой – то трябва да минете, за да излезете на „горната земя“. Процепът е тесен, но достатъчен, за да се провре човек. Щом го преминете, всичките ви страхове ще се изпарят на секундата, защото гледките са наистина божествени.

Връщането е по същия маршрут.

Има вариант да достигнете до входа на пещерата и по алтернативен маршрут, чието начало е при старата жп гара на Карлуково. Там също има информационна табела с надпис „Екопътека Седмовратица“. По този маршрут се минава покрай изоставена помпена станция, която се пада вдясно, а пътеката се вие нагоре през местността Глигоре, преминава покрай Скалната игла (канара с остър връх) и отново достига до входа на Седмовратица.

GPS координати: 43.194360, 24.056823 – входът на пещерата тунел 43.194358, 24.056818 – панорамата отгоре на платото

Пещера Проходна – Карлуково Скален манастир „Св. Никола Глигора“ – Карлуково Геопътека „Задънен дол“ Скален феномен Провъртеника – Карлуково

След като се полюбувате на пещерата отвътре и направите снимки, може да се изкачите по дясното разклонение на пътеката. Ще ви изведе до върха на скалното плато, откъдето се открива панорама към река Искър и природния феномен Струпаница в далечината.

Името Седмовратица произлиза от седемте входа (врати) към нея. Това са скалните сводове и процепи, през които може да се влезе във вътрешността на голямата зала. Пещерата е кръстена така от пещерняците, които през 70-те години на миналия век са я открили и картографирали.