Четем статии и интервюта на Андрей Фурсов в сборника „Оргазмът на богомолката“

Сборникът „Оргазмът на богомолката“ на Андрей Фурсов е най-новото издание на „Изток-Запад“ в Колекция „Катехон“.

В книгата, издадена на руски език през 2021 г., са включени статиите и интервютата „Времето на Йеронимус Бош“, „Агонията на Стария свят“, „Престъпният аншлус“, „Китайското влакче от луна парка“, Интервю за портала nakanune.ru, „На прага на Новия свят: мрачно утро, огън и стомана“, За книгите на А. Проханов „ЦДЛ“ и „Денят“, Капитализмът, антикапитализмът и съдбите на света и „Оргазмът на богомолката“

Андрей Илич Фурсов е руски историк, социолог, публицист, е роден на 16.05.1951 г. Шчьолково, Московска област, РСФСР, СССР. Завършва история в МГУ. Ръководи Института за руска история (1997-2006) към РГГУ. Член на Съюза на писателите на Русия (2010). Според резултати от интернет-гласуване на научното общество през 2000-2004, 2005 г. и 2006 г. Фурсов е сред «100 водещи социално-хуманитарни мислители на Русия. Действителен член (академик) от 2009 г. на Международната академия на науките (International Academy of Science), Австрия. Автор на 9 монографии и над 250 публикации. Участва в 150 руски и международни научни конгреси, конференции и семинари. Чете лекции в университетите на Унгария, Германия, Индия, Канада, САЩ.

По-долу четете откъс от книгата:

Оргазмът на богомолката – Андрей Фурсов

Вместо предговор

В сборника са включени мои статии и интервюта, публикувани по различно време във в-к „Завтра“. Към тях съм добавил и две интервюта от в-к „Култура“ (публикува се пълната авторска версия, поместена на сайта на в-к „Завтра“) от портала nakanune.ru и две статии, заглавието на едната от тях „Оргаз­мът на богомолката“ стана заглавие на този сборник.

Времето на Йеронимус Бош

Андрей Фефелов: Андрей Илич, ЮНЕСКО обяви 2016г., която си отива, за Година на Йеронимус Бош. Художникът е умрял преди 500 години, през 1516г. Човечеството не знае много за живота му. Впрочем картините на този нидерландски гений говорят за него много подобре от каквито и да било биографии. Живописецът Бош е проникнал в дълбините на цветовете и на атмосферата. Той е уловил въздуха, неговите колебания и проблясъци. В тези потрисащи перспективи, в тайнствените вечерни далечини той е видял като на длан цялата световна история.

За мнозина Бош изобразява ада, той държи ключовете и отваря портите към бездни. Не са малко онези, които виждат в неговото творчество само мрачните образи на Апокалипсиса. Но Йеронимус Бош е опознал не само ада. Той ни е представил и смайващи картини на рая, който пребивава в лъчите на веч­ната, никога негаснеща божествена заря. Бош е велик философ и пророк на долния свят, в който живеем, художник, изпълнен с пронизващо усещане за пространството и за времето, уловил тръпнещия въздух на битието. За вас кой е Бош? Какво послание е зашифровал в работите си?

Андрей Фурсов: Бош живее в началото на, както го наричат историците, „дългия XVIв.. „Дългият XVIв. е условен период, който продължава от 1453 до 1648г. През 1453г. е превзета Византия, тогава е и краят на Стогодишната война. През 1648г. е подписан Вестфалският мир, с който завършва Трийсетгодишната война. През тези 195 години се извършва преходът от средновековната феодална Европа към раннокапиталистическата Европа.

„Дългият XVIв. е мрачна епоха, която постепенно излиза от не помалко мрачния, даже може да се каже, зловещ период в историята на Европа: между началото на епидемията от чума „черната смърт“ (1348) и началото на „дългия XVIв.. Но в същото време, когато говорим за историята на средните векове в Европа, не бива да забравяме, че и тази история, както и много страници от нашата история, са сериозно фалшифицирани. Представителите на Ренесанса и на Просвещението рисуват цялата епоха на феодализма като символ на мрачно, нединамично, изостанало общество – нещо, което, разбира се, не е вярно. Феодализмът бил твърде динамична социална система, както бихме се изразили днес, с доста иновации: икономически, финансови, технически. Не е случайно, че капитализмът се ражда от разлагащия се феодализъм и в западната цивилизация, която сега умира пред очите ни, е имало две системи: феодализъм и капитализъм. Тези „две гърбици“ са уникален случай в историята. Детството на Запада не е Античността, а тъкмо феодализмът. Много добре го е описал Умберто Еко: „Всички проблеми на съвременна Европа в днешния им вид – демократичното общество, банковата икономика, националните монархии, самостоятелните градове, технологичното обновяване, въстания­та на бедните слоеве – са формирани от опита на Средновеко­вието. Нашето детство са средните векове и ние непрекъснато трябва да ги анализираме.“ (Четеш тези редове и си мислиш: да беше писал само за това, което знае „Името на розата“, за Средновековието, но като видиш глупостите, които е написал за фашизма и още повече за комунизма, не ти се вярва, че Еко е сериозен автор.)

До края на XIII и в началото на XIVв. Средновековието не е мрачно, а поскоро светло. От XI до XIIIв. Европа преживява първата си промишлена революция; навсякъде в Западна Европа строят готически катедрали, има интелектуален взрив; раждат се много нови идеи и схеми, в които се твърди, че вярата и разумът не си противоречат. И едва в края на XIIIв. архи­епископът на Париж издава указ, с който забранява 219 „вредни“ доктрини, които примиряват вярата и разума. „Тъмнината“ настъпва през XIVв. Тя съвпада със социално-икономическата криза, с фалита на едни от най-големите банки на Барди и Перуци и с началото на епидемията от чума, „черната смърт“. Именно тогава е началото на тъмните векове през Средновековието.

В средата на XVв. започва разпадането на феодалното общество. Този процес се ускорява, защото по време на кризата сеньорите опитват да запазят привилегиите си, но не са имали много възможности, за да направят избор: или да отстъпят част от тях на кралете, или да се превърнат в нещо като богати буржоа и да изгубят много от характеристиките на статута си в полза на низшите слоеве в обществото. Естествено, като класа предпочели монарсите. Затова през втората половина на XVв., по времето, когато живее Бош, в Западна Европа се появяват нов тип монархии: много пожестоки от традиционните за Средновековието, например Хенри VII в Англия и Луи XI във Франция. Съвременниците ги наричали „новите крале“, но Макиавели, който много добре е разбрал, че не става дума само за обновяване, а за поява на нещо принципно ново, използва нов термин: Lo Stato държавата като организиран властови институт.

Това е принципно нов феномен: вече не феодален, но още не е и капиталистически. Новото на тази държава: stato, state, l’etat, der Staat, е, че това е легална структура за насилие, отделила се от производствените отношения и ползваща се с легитимност в границите на конкретна територия. При феодализма производствените отношения имат извъникономически характер насилието (отчуждаването на индивидуалната воля) в тях се подразбира. Разпадането на феодализма води до отделяне на икономическите производствени отношения, които при капитализма ще се превърнат в доминиращи. Сферата на насилието сега е извън чистото производство и отношенията в него. Държавата/state се оформя като институция в тази нова социална ситуация. И в продължение на двеста, че и повече години, докато сеньорите вече не са толкова силни, а буржоазията е все още слаба, нямало какво да ограничи новия институт. И той става много силен през епохата на Ренесанса.

За тази епоха има много илюзии и неадекватни представи. Върху нея пренасят красотата, блясъка и величието на изкуството на Ренесанса. Но всъщност това изкуство израства върху почва, обилно наторена с кръв, жестокост и престъпления. Достатъчно е само да прочетете увода на Алексей Лосев към неговата „Естетика на Възраждането“ или „Грозният Ренесанс“ на Александър Ли. Впрочем духът на епохата е добре пресъздаден във филма на Пол Верховен „Плът и кръв“.

Бош е човекът, който по свой начин великолепно е отразил страха и ужаса на епохата: на хората от Средновековието им се е струвало още по-ужасно това, което заменя техния разрушаващ се разглобен век. Погледнете картините на Бош. Централната част от „Градината на земните удоволствия“ сякаш буквално символизира „златния“ (райски) век на Средновековието: XI−XIIIв. Дясната част е XIV началото на XVIв., новите европейски „тъмни“ средни векове третите поред.

Първите „тъмни“ векове, X−VIIIв.пр.Хр., са периодът, настъпил след войната за Троя и чак до революцията на полисите. Второто тъмно Средновековие е хроноклазмът през V–VIIв. И накрая третото, което също продължава триста години, от 40-те години на XIV до 40-те години на XVIIв. А сега ние найвероятно навлизаме в поредното тъмно Средновековие и тъкмо заради това толкова се интересуваме от Бош, от Брьогел Стари, от Дюрер, от Грюневалд. Светът на Бош е дясната част в триптиха, вакханалията на злото.

Можете да поръчате „Оргазмът на богомолката“ ТУК.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.