Откъси

8 цитата от „Къщата в лазурното море“ на Т. Дж. Клун

„Къщата в лазурното море“ от Т. Дж. Клун е роман за добротата, за надеждата, за любовта, която не познава граници, и ще ви отведе на приключение като никое друго.

Книгата e финалист за най-добро фентъзи на Goodreads за 2020 г., както и бестселър на New York TimesWashington Post и USA Today.

Магически остров. Опасна задача. Изгаряща тайна.

Лин Бейкър си живее кротко и уединено. Четиридесетгодишен, той дели миниатюрната си къща с вироглава котка и стари грамофонни плочи. Като социален работник в Службата за контрол над магическата младеж, задълженията му са да следи за добруването на децата, настанени в общински сиропиталища.

Неочаквано привикан от Най-висшето ръководство, Лин получава чудновато и строго секретно назначение – да отпътува за сиропиталището на остров Марсий, обитавано от шест опасни деца: гном, нимфа, двукрако драконче, неопределимо зелено желе, померан-превръщач и Антихристът. Лин трябва да се пребори със страховете си и да установи дали те не са на път да докарат свършека на света.

Увлекателна и майсторски разказана, „Къщата в лазурното море“ описва разтърсващо преживяване: да откриеш неподозирано семейство на неочаквано място… и да си дадеш сметка, че това семейство е и твое.

Страница.бг публикува 8 цитата от книгата, която можете да откриете с логото на издателство Artline Studios:

„Артър казва, че винаги трябва да намираме време за нещата, които обичаме. Ако не го правим, може да забравим как да бъдем щастливи.“

„Омразата е шумна, но според мен ще разбереш, че това е защото само неколцина крещят и отчаяно искат да бъдат чути. Може никога да не успееш да им промениш мнението, но докато помниш, че не си сам, ще надделееш.“

„Онова, от което се боим най-много, често е онова, от което изобщо не бива да се боим. Нелогично е, но това ни прави хора. И ако успеем да превъзмогнем тези страхове, значи не остава нищо, на което да не сме способни.“

„Промяната често започва със съвсем тих шепот. И единомислещите хора го усилват до рев.“

„Домът невинаги е къщата, в която живеем. Той е и хората, с които изберем да се заобиколим.“

„Понякога предразсъдъците повлияват на мислите ни, когато най-малко очакваме. Ако съзнаваме това и се учим от него, можем да станем по-добри хора.“

„Малките неща. Малки съкровища, които намираме, без да знаем откъде. И се появяват, когато най-малко очакваме. Прекрасно е, като се замисли човек.“

„Защото дори най-смелите хора се боят понякога, само не трябва да се оставяме страхът да ни завладее изцяло.“

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *