Мария Касимова-Моасе препоръчва: “Къщите говорят”
„Дъждовните летни дни са дадени за четене. Четенето точно тогава е особено – по-съкровено е, по-дълбоко сякаш…
Та за едни такива дни (а и не само) мога да ви препоръчам тези две чудни книги – “Къщите говорят” и “Къщите още говорят” на Мариана Екимова-Мелнишка и Александър Н. Геров, издателство “Нов български университет”.
Това споделя във фейсбук страницата си писателката Мария Касимова-Моасе. Ето какво още пише тя:
Те са фантастична енциклопедия за една голяма част от най-красивите и значими къщи на България, които нито една власт досега не припозна като важно историческо наследство и култура, за да ги пази подобаващо. Както знаем, дори паметници на културата услужливо се вадят от този списък в името на инвестиционни проекти от бетон и стъкло и бездънни джобове за комисионни.
В тези две книги къщите са представени със снимки, с имената на техните архитекти и собственици, разказани са накратко историите им, биографиите им, времето, в което те са били уютни домове, престижни места за срещи, бизнес здания, кантори, библиотеки, болници, старопиталища. Чета си ги по малко, връщам се често към тях, за да си представя онази среда отпреди 80-100-150 години, да усетя тези хора, които са съзнавали, че трябва да се живее красиво във всяко отношение и затова са търсели красотата (а и престижа) и са я създавали за другите. В книгите е свършена огромна, безценна работа от авторите им! Част от представените в изданията къщи вече не съществуват и споменът за тях е само между техните корици. Изпопадаха като разстреляни изпод политическата игра. Други чакат в безпомощно състояние смъртта си или кротко и засрамено служат на новото време и неговата арогантност, превърнати в магазини за алкохол и цигари, заведения, складове, пустеещи заслони за несретници.
Запазените на тези страници къщи са в София, Пловдив, Варна, Бургас, Габрово, Лом, Видин, Русе, Шумен, Дряново, Созопол, Несебър, Стара Загора, Чепеларе, Хисаря, Самоков, Троян, Плевен… Четеш и се пренасяш в едни други времена, сред едни българи европейци, българи революционери и интелектуалци, писатели, артисти, учени, предприемачи, търговци, банкери. Хора с различни корени и етническа принадлежност, но обединени в общата си родина, за чиято красота и бъдеще са се грижели всеотдайно, всеки според силите и образованието си. Време, в което архитектурата е схващана като исторически и обществено значима за националната памет и достойнство. Години, посветени на опазването и създаването на красота в градовете ни, независимо колко са големи и къде се намират.
От октомври съм намислила да направя обиколка на всички тези къщи. Полека-лека, в есенните хубави дни, тогава, когато и къщите се отпускат от лятото и като че са някак по-носталгични и замислени…
Къщите наистина говорят.
