Пушкин разказва „Приказка за цар Салтан“ в ново издание с рисунки на Пенко Гелев

август 24, 2022 Аврора

Среща със стиховете на гения Пушкин организира издателство „Лист” за читателите си в детска възраст. Тези дни излезе „Приказка за цар Салтан”, появила се изпод перото на Александър Сергеевич през 1831 г. и отпечатана за първи път преди 190 години.

Книгата е 27-а поред в селекцията „Детски шедьоври от велики писатели” и впечатлява не само с великолепния превод на Тодор Харманджиев, но и с илюстрациите на Пенко Гелев. Художникът взима като повод легендата за цар Салтан, раждането на сина му княз Гвидон, интригите на злите лели и срещата с царкиня Лебед, за да отправи своето собствено послание към света днес. Какво е то, читателят ще открие между страниците.

Пушкин се вдъхновява за приказката си от сюжети и легенди от руския фолклор. Записва няколко варианта на историята, чути по време на пътуванията му, носи я в сърцето и ума си дълго-дълго и поне осем години я реди в рими насън и наяве. Чак в края на август 1831 г. „Приказка за цар Салтан” най-сетне е готова. По онова време гениалният поет е навършил 32 години и от няколко месеца е щастлив младоженец. Неговата муза и съпруга Наталия е сред първите читатели, а години по-късно двамата ще радват с приказката четирите си деца – дъщерите Мария и Наталия и синовете Александър и Григорий.

За съжаление само шест години по-късно куршумът на Жорж Дантес слага край на живота му.

Новото издание на „Приказка за цар Салтан” е с илюстрации от Пенко Гелев.

Досега в поредицата „Детски шедьоври от велики писатели”:

„Котаракът и дяволът” от Джеймс Джойс;
„Морис, или къщичката на рибаря” от Мери Шели;
„Пчелица” от Анатол Франс;
„Съвет към малките момичета” от Марк Твен;
„Земното кълбо се върти” от Гъртруд Стайн;
„Слонът и пеперудът” от Е. Е. Къмингс;
„Щастливия принц” от Оскар Уайлд;
„Как Колето Панкин летя за Бразилия, а Петята Ершов хич не вярваше” от Даниил Хармс;
„Приказки 1, 2, 3, 4” от Йожен Йонеско;
„Страната на хилядите желания” от Андре Мороа;
„Лападунди и тънкофини” от Андре Мороа;
„Вдовицата и папагалът” от Вирджиния Улф;
„Пердето на бавачката Лъгтън” от Вирджиния Улф;
„Кухнята на госпожа Черешова” от Силвия Плат;
„Железния човек” от Тед Хюз;
„Двата трамвая” от Осип Манделщам;
„Гаргите от Белокруша” от Олдъс Хъксли;
„Прекрасната Касандра” от Джейн Остин;
„Иван Глупака” от Лев Толстой;
„Момчета” от Антон П. Чехов;
„Чиракът магьосник” от Й. В. Гьоте;
„Слонът и домашният котарак” от Йосиф Бродски;
„Юнакът и драконът” от Райнер Мария Рилке;
„Коледата на едно дете в Уелс” от Дилън Томас;
„Бяла приказка” от Валери Петров;
„Влак” от Никола Вапцаров;