Легендарният епос за Сестри Палавееви от Алек Попов излиза допълнен с апокрифния разказ „Сестри Палавееви в лабиринта на младостта“

Култовият автор вади от чекмеджето предисторията на Сестри Палавееви, написана преди повече от 10 години

Палавите близначки-партизанки се завръщат в ново допълнено издание на „Сестри Палавееви в лабиринта на младостта и в бурята на историята“. Лентата се връща назад, за да си припомним, че за всяко събитие си има причина и трябва само да я открием. 

 „Сестри Палавееви в лабиринта на младостта и в бурята на историята“ от Алек Попов предлага пълния прочит на тази вълнуваща трагикомична история, получила висока оценка както от читателите, така и от критиката, още с излизането си, вдъхновила едноименния театрален спектакъл и намерила своето развитие в продължението „Сестри Палавееви по пътя към новия свят“. История, която жонглира с пропагандните клишета и митове, смешна до сълзи, осмисляща близката история по уникален постмодерен начин. 

Една съвременна приказка, отвъд черно-белите клишета, утвърждаваща жаждата за живот чрез смеха и изкуството да оцеляваме в сложния свят на историята, изтъкан от парадокси и невъзможни избори.

Заченати при тайнствени обстоятелства през далечната 1926 г., близначките Кара и Яра растат в заможния дом на Стоядин Палавеев, крупен бизнесмен и търговец на кожи. С обучението им са натоварени елитни гувернантки и педагози, които трябва да укротят дивия им непокорен нрав. Приети са като символи на нов човешки тип в Първа девическа гимназия, но скоро си показват рогата, а бедното учителско съсловие е хвърлено в смут. За няколко години успяват да преминат през всички по-значителни идейни движения на епохата, включително през една мрачна окултна секта, срещат се с учителя Дънов, за да се озоват накрая в редиците на Съпротивата. Жадни читателки на комикси, които вуйчо им редовно изпраща от САЩ, и израснали с вълнуващия свят на супергероите, момичетата копнеят да участват в спасяването на света от силите на злото. 

Алек Попов успява да създаде цветен, на моменти невероятен разказ за вечния младежки бунт срещу родителите и социалните норми, за наивната вяра в утопии, за революцията като върховeн афродизиак, отключващ еротични трепети. Пред читателя се разгръща богата галерия от ярки образи: мрачният партизански комадир Медвед, затаил горчивата си тайна, народните бойци Ленин, Копача, Ботев, бандата на анархистите, обладаният от рицарски фантазии Капитан Нощ, лукавият инспектор Базов, подмолната Екстра Нина и още десетки герои на тази турбулентна епоха. История за битки, предателства, смърт и оцеляване, наситена с драматични обрати, малко известни факти и щедра фикция, които ни пренасят в една абсурдна, но убедителна реалност. И всичко това – поднесено със свежия, неподражаем хумор на писателя. 

В духа на „Гадни копилета“ на Тарантино и абсурдните клипове на Монти Пайтън, „Сестри Палавееви в лабиринта на младостта и в бурята на историята“ – първият партизански роман на XXI век – носи онова винтидж комиксово усещане, което безпроблемно, нахално и смело прескача коловозите на историята. Роман, който предлага комичен ключ към една объркана и сложна епоха, преследваща ни и до днес.

Романът „Сестри Палавееви в бурята на историята“ е носител на наградите „Хеликон” и „Цветето на Хеликон” за 2013 г.

Досега е преведен на немски, испански, сръбски и македонски.

„Силен, изключително интелигентно изваян разказ за сблъсъка на високопарните идеологии с дребните човешки слабости; за сблъсъка на „научния социализъм“ с древното, жилаво езическо суеверие, за „класовите“ рефлекси, управляващи нашите постъпки, въпреки волята ни.“ – сп. „Време“, Белград

Неустоим, взривоопасен микс от приключения, остроумна социална критика, героични битки и младежки еротизъм…“BOOK CULTURE, Берлин

Романът дава възможност да се наслаждавате на всяка секунда от времето, докато го четете…” Levante, Мадрид

„Тази книга с непредвидим екшън сюжет дълбае в идеологическите тумори и неусетно стига до корените на толкова много съвременни проблеми, че не може да остане в съзнанието само като забавно приключение. На колкото и пластове да се чете обаче, се чете на един дъх.“ –Площад Славейков“

Из „Сестри Палавееви в лабиринта на младостта и в бурята на историята“

Из „БЕСЕДАТА НА ИЗГРЕВА”, в която сестри Палавееви срещат самия учител Дънов и получват от него ценни напътствия.

След като се представи с пределна скромност и простота, Учителят поиска от момичетата да сторят същото.

– Кара и Яра – долетяха гласовете им с присъщата за младостта вироглавост, издаваща още неоформен, опак характер. – По фамилия Палавееви. Баща ни е търговец на кожи и има много пари. 

– Гимназистки, предполагам?

– В Първа девическа. Нали няма да ни обадите на директорката, защото имаме ученически час и лошо ни се пише?

Учителят се засмя. 

– Няма – рече. – Но родителите ви сигурно се притесняват къде сте?

– Те знаят, че сме у нашата съученичка Неделя Гроблашова да учим за класното по латински… 

– Това да не е на д-р Гроблашов племенницата? Толкова съм му говорил: Димитре, не дърпай дявола за опашката! Не. Явно крушата не пада по-далеч от дървото! – въздъхна Учителят и продължи: – А какво правихте нощес в гората?

– Викахме сатаната, много ясно.

– Защо? Какво искахте от него? Нещо липсва ли ви?…

Последва мълчание.

– Какво може да ви даде сатаната?

– Всичко! – дръзко отвърна едната.

– Той ни се явява насън – обади се другата. – Избрал ни е!

– Значи той иска нещо от вас. Но вие не му дължите нищо. Сега ще духна в лицата ви и повече няма да ви се явява.

Подът проскърца. Долових лекия полууплашен възглас на девойките.

– Вие магьосник ли сте?

– Аз служа на Светлината – благо рече Учителят.

– Ние също искаме да служим на Светлината! – възкликнаха Кара и Яра.

– Тогава не служете на Мрака.

– Може ли да останем тук? Много ни харесва! 

– Не. Вам е отреден друг път… – Гласът на Учителя стана изведнъж дълбок и наситен, сякаш премина в някакво различно измерение. – Все още се лутате, но това е неизбежно, дори полезно. Вие имате честни и храбри сърца, които ще ви помагат и насочват. Вървете сред хората. Научете повече за този живот, преди да тръгнете по пътеките на онзи. Дадено ви е да стигнете далеч, твърде далеч… Ще минете през чудни и страшни изпитания, но не се плашете. Следвайте сърцата си! Не изпускайте от очи Светлината! Не се делете! Вие сте сродни души и линиите на живота ви са тясно преплетени. Този, който се опита да застане между вас, ще изгори… 

Струваше ми се, че държи дланите им и чете по тях като от книга.

– Знам, че ви измъчват лоши духове. Трябва да се научите да ги контролирате. Най-вече гнева. Ти, Кара, си по-разсъдлива и предразположена към анализ, докато ти, Яра, си по-импулсивна и безразсъдна. Но в теб има огън. Балансирайте се взаимно. Нека разумът да пламти, а в огъня да има мисъл. Не ставайте господари на вашите братя! Най-голямото престъпление на съвременните хора е, че искат да властват един над друг. Оттам идват всички беди на света. Гледайте да опазите душите си светли и чисти – с тоя капитал ще пътувате през всички пространства и измерения. Тялото е само каруца, направена привременно от елементи на Земята, и докато сте в царството на тия четири земни елемента, ще бъдете в тази каруца. Но като дойдете до планинско място, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш. Аз няма да ви изоставя! – лееше се речта на Учителя. – Ето, вземете тези два жълъда. Ако се случи да изпаднете в непреодолима трудност, потъркайте ги един в друг и аз ще ви се явя на помощ, доколкото мога и доколкото ми разрешат отгоре. А сега е време да си вървите. Прибирайте се вкъщи и се захващайте с латинския. Забравете за магиите! Обърнете се към онова, що движи и променя света в момента. Почувствайте пулса на времето, за да се подготвите за среща с вечността. Нека да кажем една молитва на раздяла…

Нищо не виждах, но си представих как тримата се хващат за ръце. По-голямата част от молитвата бе на ватански. Девойките повтаряха след Учителя с тихи, кротки гласове:

Фир-фюр-фен Тао Би Ау Мен Тао Би Ау-мен

Тао Би Ау-мен Фир-фюр-фен Тао Би Ау-мен

Фир-фюр-фен Тао Би Ау-мен Фир-фюр-фен

Благославяй, душо моя, Господа, благославяй и не забравяй! 

Благославяй, благославяй и не забравяй!

Аз също повтарях заедно с тях, по-точно само мърдах беззвучно устни в мрака, а по лицето ми се стичаха сълзи. Питах се дали Учителят знае, че лежа тук, под дъските. Той знаеше всичко, не може да не е доловил присъствието ми! О, да, сигурно знаеше, но не го показваше. Приемаше моето изстрадано свидетелство. И очакваше да го запазя не само за себе си, но и за грядущите поколения. После девойките отново започнаха да му се молят да ги остави при него, сякаш бяха открили земния рай, но той беше непреклонен.

– Един ден – каза им – не се съмнявам, че ще бъдете част от Всемирното Бяло братство, но още ви е рано. Вървете, деца мои! И гледайте да не загубите жълъдите, защото ще ви се наложи да ги използвате. Нека Светлината да бъде с вас!

Каква е съдбата на тия два чудодейни жълъда, не е известно. За тях не се споменава нищо по-нататък в историята. Може да се предположи, че с укрепването на материалистическите възгледи на Кара и Яра жълъдите са били изхвърлени като ненужен спомен от период на заблуди и мистични увлечения, от който сестрите се срамували. От друга страна, за сестра Балтова се знае, че имала навика да украсява спомените си с фантастични детайли. Напълно е възможно и жълъдите да са били част от тях.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *