Неочаквана любов заблестява под багрите на северното сияние в „Бягство по Коледа“ от Сара Морган
Обичаната авторка на „Едно лято в Париж“ се завръща със стопляща сърцето история в снежна Лапландия
След като читателите прекараха „Едно лято в Париж“ сред страниците на бестселъра от британската писателка Сара Морган, е време да заменим опияняващата атмосфера на Града на любовта със зимните пейзажи, северното сияние и уютната топлина на не по-малко романтичната шведска Лапландия. Готови ли сте за вълшебно „Бягство по Коледа“?
Авторката на над 80 романтични истории ни повежда на едно по-различно пътешествие към истинското значение на празника – отвъд украсата, подаръците и клишетата.
Кристи Съливан е впрегнала всичките си умения да планира, за да подготви перфектната почивка по Коледа. Все пак има ли нещо, което да звучи по-примамливо от пътуване със семейството ѝ и най-добрата ѝ приятелка до коледния център на света – Лапландия? Празниците приближават, а Кристи вече няма търпение да се потопи в снежния оазис на това райско място и най-после да посети сестрата на покойната си майка, която не е виждала от дете.
Но колкото повече наближава времето за заминаване, толкова повече неща в живота на младата жена сякаш стремглаво започват да се пропукват. Първо идиличният им дом в английската провинция, а после и връзката ѝ със съпруга ѝ Себ. Изправена пред истинска житейска криза, Кристи осъзнава, че планираното „Бягство по Коледа“ може би няма да е достатъчно, за да запълни пукнатините в брака ѝ, а само ще ги залепи за известно време.
Но Коледата на семейство Съливан все още може да бъде спасена. Или поне така гарантира най-добрата приятелка на Кристи – Аликс, която се съгласява да заведе дъщеря ѝ Холи на почивката, докато Кристи и Себ останат за малко сами, за да изяснят отношенията си. Израснала в семейството на двама кариеристи, Аликс никога не е получавала много внимание от родителите си и е готова на всичко да направи Коледата на малкото момиче приказна. Само да не трябваше да пътува заедно с най-добрия приятел на Себ – Зак – и да се връща назад към случка, за която никой от приятелите ѝ не подозира.
Докато скрити тайни излизат наяве, а неочаквана романтика заблестява под вълшебните багри на северното сияние, може ли коледното бягство на Кристи и Аликс да им вдъхне сили да се борят за връзките, в които наистина вярват? И да им помогне да открият, че коледните чудеса съвсем не са измислица, стига да отворят сърцата си за тях и да ги потърсят?
Изкусна в изграждането на своите многопластови, противоречиви и реалистични герои, Сара Морган още веднъж доказва, че е майстор на необичайните любовни истории. Сред арктическите температури на далечна Лапландия, обичаната авторка стопля всяко читателско сърце, докоснало се до тази възхитително празнична книга.
Уютен като прегръдката на любим вълнен пуловер и звука на пукаща камина в студен снежен ден, „Бягство по Коледа“ е сърцераздирателен и пълен със смисъл разказ за раните в душите ни, които на пръв поглед изглеждат неизлечими, а всъщност просто се нуждаят от щипка приятелска подкрепа и любов, за да зараснат.
Из „Бягство по Коледа“ от Сара Морган
Кристи
„Сбъдната мечта, Кристи, сбъдната мечта“. Кристи постави кофа под капещата вода в банята на долния етаж и погледна с отчаяние бързо разрастващото се петно на тавана. Понякога имаше чувството, че живее в гевгир, не в къща.
Как щеше да каже на Себ за тази поредна авария? Ако още нещо се повреди на това място…
Може би щеше да изчака няколко дни, преди да го спомене. Или можеше да го поправи, без да му казва. Все още имаше малко спестявания от наследството си.
Тя се облегна на стената и се сгуши още повече в дебелия си пуловер.
Коледа обикновено бе любимото ѝ време в годината. Топлина, уют, ухание на елха и празнични сладки. Традиция и общуване. Беше си представяла, че къщата в провинцията само ще засили тези емоции. Вместо това, заплашваше да ги унищожи.
Не трябваше да става така. Искаше да създаде съвършения дом за семейството си. Беше си представяла домашни любимци, слънце, ябълкови градини, полета с маргаритки, вълшебни Коледи и къща в провинцията, обичана почти като член на семейството.
Загледа мрачно влажното петно с чувството, че е била излъгана. Ако къщата бе член на семейството, тя щеше да говори с адвокати. Беше правила планове за този ден: двайсет и две точки, четливо вписани в тефтера ѝ, подредени по важност, готови да бъдат задраскани – о, колко обичаше този миг – а досега не бе отметнала нито една. Селската къща отказваше да ѝ съдейства.
Когато я бе видяла за пръв път през един слънчев юнски ден, това бе любов от пръв поглед. Беше си помислила, че ако можеха да живеят тук, никога повече нямаше да се оплаква от нищо.
Внимавай какво си пожелаваш.
Всичко бе нейна грешка.
Къщата надхвърляше финансовите им възможности, а Себ се противеше на идеята да се ограничават. Тя все пак го бе убедила, че могат да се справят. Няколкото жертви щяха да бъдат незначителни в сравнение с ползите. Щяха да прекарват неделите в проучване на горските пътеки и широките поля. Холи щеше да посещава селското училище и да води приятелите си у дома да играят в красивата градина. Тя щеше да стане част от местната общност. Можеха дори да си вземат кученце.
Оказа се, че на мястото вече живееха достатъчно екземпляри от дивата природа, за да не се налага да добавят и още, а колкото до местната общност…
Телефонът ѝ иззвъня, тя погледна номера и изстена. Пръстът ѝ кръжеше над бутона. Прекъсни връзката, прекъсни връзката… Доброто възпитание надделя.
– Алисън! Радвам се да те чуя – премигна, когато поредната, леденостудена капка, я улучи по главата. – Да, знам, обещах да се обадя, но… Дали ще присъствам на срещата на литературния клуб тази седмица?
Кажи „не“, Кристи. Кажи, че мразиш книгите, които те подбират, чувстваш, че те гледат отвисоко и не можеш да прекараш още една вечер, седнала на течение в църковното преддверие.
– Да. Ще дойда. Очаквам я с нетърпение.
Всяка лъжа подкопаваше все повече себеуважението ѝ. Но се налагаше да живее на това място. Местните вече я гледаха с подозрение. Ако настроеше срещу себе си селския матриархат, може би бакалинът щеше да откаже да ѝ продава хляб и мляко.
– Храна? Да, можеш да разчиташ на мен за пая… Вегетариански? Няма проблем. Приключи разговора и затвори очи.
– Жалка си, Кристи. Наистина жалка.
Имаше чувството, че единственият начин въобще някога да се отърве от мъките на местната литературна група и смазващата скука на селския комитет за набиране на средства, бе да се изнесе някъде другаде. И може би идеята не бе толкова лоша.
Ако можеше да се вярва на заглавията във вестниците, всички искаха да се преместят от града в провинцията. Ако обявяха имота за продан през пролетта или лятото, хората щяха да се влюбят в идеята да живеят в тази приказна къща, както бе станало и с нея. Щяха да открият истината едва след като се сдобиеха с ключа.
Можете да поръчате „Бягство по Коледа“ ТУК.
