КнигиОткъси

Суперинтелигентен престъпник надхитря полицията в „Погледът на пропастта“ на Йорген Бреке

Със заглавие, вдъхновено от Ницше, „Погледът на пропастта“ (изд. „Изида“, превод Евгения Кръстева) от майстора на скандинавския трилър Йорген Бреке е заплетен криминален роман с няколко изненадващи финала, които го превръщат във виртуозен шедьовър.

Университетският професор и изследовател на религиите Бьорн Соваж е жестоко убит, а на местопрестъплението е открита неговата студентка Фредрике – пияна и дрогирана, в безпаметно състояние, с окървавен нож в ръка. Тя е основният заподозрян, но скоро се появяват доказателства, които тласкат полицията в друга посока.

Полицейският инспектор Уд Сингсакер (постоянен герой в трилърите на Йорген Бреке) поема разследването и разкрива мрежа от страсти – изневери, алчност, обсебеност от езически религиозни ритуали. Открити са доказателства и престъпникът попада в ръцете на закона. Случаят е разрешен.

Седем години по-късно обаче, отивайки на почивка в планината, Уд Сингсакер и съпругата му Фелиша Стоун откриват труп, който подлага на съмнение резултатите от разследването на убийството на проф. Соваж.

Обратите следват един след друг…

Млади хора търсят себе си, по едни или други причини сменят самоличността си, но преследват химерните си мечти. Някои от тях – без да подбират средствата. И когато това е съчетано с изключителен интелект, последиците са ужасяващи за жертвите им.

Редом до Уд Сингсакер е съпругата му – бившата американска полицайка Фелиша Стоун. Двамата минават през различни етапи на връзката си, но са плътно един до друг в ситуации, в които човешки животи са заложени на карта.

По-долу четете откъс от книгата:

Вера така и не можа да го издаде, въпреки че знаеше, че той е убил Соваж. Не разбираше само как го беше направил. Сигурно бе прибягнал до плана o да използва Фредрике, а след това да хвърли вината върху Бендиксен, и бе успял. Нямаше представа как беше съумял да влезе в къщата и да извърши самото убийство. Знаеше само, че той го е направил. Но не разказа истината на полицията, дори когато осъдиха Бендиксен; все пак му беше сестра и продължаваше да го защитава, както когато беше седемгодишен и целият им свят все още се въртеше около перверзен пияница, който беше достатъчно зъл и бесен, че да ги убие и двамата. В годината, в която се срещнаха отново, бе толкова надрусана. Изведнъж отношенията им приключиха. След убийството го видя само един път – спеше в леглото o с окървавена четка.

Животът o стана по-хубав след това. Успя да завърши. Беше изгубила връзка с Фредрике и последното, което чу за нея, беше, че живеела някъде в чужбина.

Сещаше се за нея от време навреме. В такива моменти трябваше да признае, че вероятно на нея трябваше да благодари за това, че най-накрая беше успяла да загърби онзи живот и че сега е почти нормален човек, работи като учителка, има две котки и ходи при приемните си родители за Коледа. Именно Фредрике се бе погрижила за нея след онзи път, когато си бе изпуснала нервите при Бренебюкта. Вещерската общност, курсът по рисуване, разговорите в столовата и решението да намалят наркотиците я бяха спасили.

Адам за малко да я върне обратно към лудостта, но тя устоя на изкушението. В същия ден, в който научи, че все пак е убил Бьорн Соваж, го изхвърли от квартирата си и прекъсна всякакъв контакт с него. Фактът, че така и не го издаде в полицията, я правеше негова съучастница и на съвестта o тежаха две убийства – на баща o и професора. Трябваше да живее с тази вина. Това беше цената, която o се наложи да плати, за да бъде нормална.

Новият o апартамент, първото o собствено жилище, се намираше в ,,Тюхолт“. Беше се нанесла в него с котките преди месец, а сега вървеше нагоре го ,,Блюсюволсбакен“ в адския студ недалеч от вилата на семейство Соваж. Знаеше, че леля o все още живее там. Беше се омъжила за богат професор от френски род, отървавайки се от алкохолизма и бедността. Преди Вера искаше да я убие, защото бе разбрала какво бе направила, но сега o бе ходила на гости няколко пъти. Бяха си станали близки до известна степен: Марие o беше споделила неща, известни на малцина извън полицията, като например, че не наследила парите на Соваж, защото официално не били женени при смъртта му. Получила само къщата, за която сигурно бе похарчила малко състояние. Адам беше извършил убийство, за да се сдобие с тези пари; де да знаеше това. Понякога се сещаше, че още не е приключил. Може би продължаваше да крои планове как да убие леля им след няколко години, вероятно все още убеден, че е червива с пари. Вера беше съвсем сигурна, че е способен да го направи, но си мислеше: Няма да посмее да я убие без първо да се свърже с мен; знам твърде много. А тогава сигурно ще успея да го разубедя. Щом научи какво е финансовото o състояние, ще зареже плана си.

От време навреме се чудеше къде се е дянал. Отдаваше се на злобата си на някое друго място, което може би му стигаше. Замисли се: Спасих го веднъж, но към какъв живот го изпратих? И изведнъж в ума o изникна възможно най-страшната мисъл: Изхвърлих го, мъж като Адам никога не би забравил такава обида. Той е като баща ни – всеки, който го караше да се чувства нищожен, беше в опасност. Осъзна, че приемният му баща сигурно го бе обидил по някакъв начин. Да не го беше изгонил? Или да му бе показал, че не е доволен от него? Да не го беше заплашил? Или може би ставаше дума просто за пари, както твърдеше той?

Скоро изостави тези тревожни мисли и насочи вниманието си към Ерлен Бендиксен. Често се сещаше за него. Ако не беше кръвта, която беше взела от него, нямаше да могат да го свържат с местопрестъплението. Онази нощ бе нежен с нея и тя го мислеше за упорит, честолюбив, но и добър мъж. Може би беше единственият човек в целия свят, който го виждаше в такава светлина. За всички останали беше ревнив убиец, който не притежава чест.

След като задмина ,,Квилхауген гор“*, пред погледа o се изпречи кулата на ,,Тюхолт“. Нямаше търпение да се върне в топлия си апартамент. С другите учители от гимназия ,,Стринда“ бяха отишли да се черпят по бира за заплатата в кафене ,,Баре Блобар“ в ,,Сулсиден“ и беше окъсняла. Все още носеше на една, две, даже три чаши отгоре, а с един от учителите по норвежки бяха обсъждали Даг Сулста чак докато затвориха кафенето. Вече не o харесваше да е навън през нощта. Беше остаряла и все повече заприличваше на приемната си майка.

Изведнъж спря на място: по улицата пред нея се зададе бял микробус, който караше на задна. Тя обаче сякаш беше замръзнала за покрития със сняг асфалт. Един мъж със скиорска шапка изскочи от микробуса и тръгна към нея. Вера събра сили да побегне чак когато ги деляха само две крачки. Хукна обратно към ,,Квилхауген гор“, но щом стъпи на заледения тротоар, се подхлъзна и падна. Чу, че я е настигнал, още преди да успее да се обърне, и с периферното си зрение забеляза как замахва с нещо дълго и черно. Удари я в слепоочието и всичко потъна в мрак.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *