„Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“: Между биполярното разстройство и гения

декември 5, 2022 Аврора

Биографията от Марко Перко и Стивън Стал разказва за връзката между биполярното разстройство на човека и гения на учения Никола Тесла

Съвременният свят е изобретение на енигматичния Никола Тесла – човека, „покорил електричеството“ и преобърнал човешкия живот завинаги. Невероятната му съдба обаче и до днес остава непозната за по-голямата част от ползвателите на даровете, които той завещава на човечеството.

Удивителната биография на гения, който превръща и най-смелите си фантазии в реалност, но така и не успява да победи своите вътрешни демони, оживява в приносното издание „Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“ от писателя и сънародник на Тесла Марко Перко и Стивън Стал, доктор по медицина и философия и доктор на науките.

„Тесла“ се превръща бързо в „световен бранд“: от научните измервания и електрониката до създадените през XXI в. и кръстени на негово име автомобили и улици. Но въпреки че е изминал повече от век, откакто той „осветява“ света, реално погледнато ние все още знаем твърде малко за човека, дал ни плодовете на своя неукротим гений.

Именно Тесла укротява загадъчната сила, наречена електричество; на него дължим въртящото се магнитно поле, променливия ток, индукционния двигател, радиото, безжичното пренасяне на енергия и информация, магнитния резонанс, неоновото/флуоресцентното осветление, лазера, дистанционното управление, роботиката, рентгеновите лъчи, радара, ускорителят на частици (така наречените „смъртоносни лъчи“), бобината на Тесла , та дори и самите „Междузвездни войни“ – американската Инициатива за стратегическа отбрана, която сякаш постави началото на края на Студената война.

Някога за неговото внимание се борят прочути актриси и певици, а мъже с власт се стараят да привлекат интереса му. А междувременно този „Зевс“ на съвременния свят се бори с предизвикателните последствия на своя личен променлив ток: биполярното разстройство, при което изблици на маниакална енергия го отвеждат в бездни на отчаяние.

Именно върху фаталната връзка между откритията на изключителния учен и тежката участ на страдащия човек се концентрират двамата автори, като предлагат на читателите „биографията в нов стил“ – изследване, което слива познатите биографични похвати с изследванията на медицински случаи и новаторските интроспективни методи, прилагани в психобиографиите.

Бил ли е „нормален“ Тесла? И какво значи „нормалност“ спрямо гения? Усещал ли е самият той своята нерационална маниакалност? И взаимовръзка между биполярното разстройство и огромното си научно творчество?

В проучването, оценката и разкриването на „цялостното“ житие на Никола Тесла двамата автори прилагат безпощадно своя натрупан в течение на десетилетия опит на професионални писатели и изследователи, като базират своето проучване на множество архиви и изследвания върху живота и дейността на Тесла.

Разглеждайки пътя на Тесла от детството до пристигането му в Америка, живота в бедност, постигането на завидни слава и богатство, до края на дните му, прекарани отново в нищета и самота – този изключителен труд повдига капака на кутията със загадки на Тесла и дава отговори на незадавани досега въпроси. Всичко това – в изключителния превод на ерудирания преводач Венцислав К. Венков.

Удивителна в мащаба си, биографията „Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“ от Марко Перко и Стивън Стал е достойна за „божеството на новото време“ и за човека, останал в сянката на гения, но който „по онова време“ променя света „за всички времена“.

„Наричали са го гений, визионер, изобретател, откривател, създател, мечтател, енциклопедист, прероден Прометей, изключителна личност, футурист, перфекционист, конте, вълшебник на електричеството, култова фигура, първия гийк, загадка, светия в науката, загадъчен магьосник, изключителен иконоборец, психически нестабилен, единак, мистик, бащата на зелената енергия и най-самотния от всички самотници. Да, бил е и такъв, но и много други неща. Бил е „учен супернова“, който не понасял някой да противоречи на идеите му. Бил е и единствен по рода си. Отхвърлял е поначало общоприетите мнения. Винаги е търсел нов начин за правене на нещо. Не се е нуждаел от одобрението на котерия от учени, за да знае, че е прав. Нищо не е можело да разруши вярата му в самия себе си. Цял живот се е ръководил от правилото, че принципът е над печалбата. И е посветил дългия си живот на неугасимата си страст да „снеме товара от раменете на човечеството“.“

Из „Тесла: Неговият невероятен и объркан живот“ от Марко Перко и Стивън Стал

4 •

У ДОМА В АМЕРИКА

Oбсесивно-компулсивно разстройство

НЮ ЙОРК, САЩ, 1884 г.

Градът, който никога не заспива, зашлевява право в лицето със своите реалности развълнувания и ококорен Никола Тесла. Преди да отворят Елис Айлънд през 1892 г., изтощените кораби са изсипвали своите пътници на южния край на остров Манхатън, пред първия американски център за обработване на имигрантите в Касъл Гардън (Касъл Клинтън). Така че първите му впечатления са от град, намиращ се сякаш в някаква Дикенсова дистопия. Имигрантите, в мнозинството си бедни хорица, биват наблъсквани в тесните помещения на бившето укрепление, където биват обработвани прибързано и неточно. Един от митничарите например попълва за родно място на Тесла Швеция, вместо Смилян, докато втори му нарежда „Целувай Библията. Двайсе цента!“. Трети го изглежда с убийствен пламък в очите. Тесла описва как малко по-късно се обърнал към уличен полицай с молба да го упъти, при което онзи излаял насреща му някакъв непонятен отговор. „Това ли е Америка? – запитах се, болезнено изненадан. Та тя изостава цял век след европейската цивилизация“ – гласи първото му впечатление от новия му дом.

Липсата на широки булеварди и публични пространства му се струва не просто примитивна, ами направо назадничава: „В арабските приказки съм чел как джинове пренасят хора в земя на мечтите, където ги очакват невероятни приключения. В моя случай бе точно обратното. Джинът ме беше пренесъл от свят на мечтите в свят на сивата реалност. Останалото зад гърба ми бе красиво, артистично и пленително във всяко едно отношение. Пред мен се откриваше груба, машинизирана, непривлекателна гледка“. Така че Тесла на мига се зарича да промени онова, което е заварил. И в действителност успява да го превърне в най-модерния и пленителен град на света, сътворявайки същевременно на практика и целия съвременен свят! Само пет години по-късно, след завръщане в Париж за тамошното Световно изложение (Exposition Universelle) през 1889 г., Тесла вече е убеден, че Ню Йорк „изпреварва Европа с повече от век“.

При първоначалното му пристигане в Америка в началото на юни обаче го посреща издигналото се високо жарко слънце, което буквално изпича стъпканата и замърсена почва под нозете му. Въздухът вони на оборска тор от изпражненията на впрегатните животни и натрупалата се гнилоч от процъфтяващото общество. Високите сгради, човешкото море, какофонията от звуци и ароматът на предстоящи възможности в една нация, извършваща преход към пълноценна пазарна икономика, зашеметяват сетивата на Тесла така, както нито Будапеща, нито Париж са успели да го впечатлят, и той се чувства готов да посрещне новите предизвикателства, независимо от витаещото във въздуха усещане и за борба и отчаяние, което му напомня за някогашната му битка с холерата в Госпич. За сметка на това, огромна сигурност пък му вдъхва скритото в тайния джоб на единствения му черен балтон „Калахан“ „препоръчително писмо“ от Чарлс Бачелър до прославения мистър Едисън с думите „Познавам двама велики мъже; единият сте вие, а другият е този млад човек“. Така че Тесла се засмива щастливо и поема енергично напред, възприемайки всичко наоколо с работещ на максимални обороти ум, в който мислите нахлуват неконтролируемо и безспир.

Останалите му джобове са натъпкани с вещи, които е взел от дома, а в ръката си държи и охлузен куфар с няколко протъркани дрехи, любимата книга на баща му, куп чертежи и разни други вещи. Най-мила обаче му е провисналата от рамото му пъстра торбичка, извезана от майчините му ръце. В днешния ден тя съдържа полуизядена презряла ябълка, няколко стари молива и една тетрадка от сто страници, която е намерил в бащината си библиотека и която, подобно на младия Исак Нютон в Кеймбридж, тепърва ще изпълни със свои мисли – мисли, които ще променят драматично света през идните години.

Стъпил веднъж на твърдата манхатънска земя, Тесла поглежда през рамо към строящата се статуя на свободата и почти завършения Брук-лински мост. Наскоро е научил, че само преди две години Едисън е открил първата си електростанция на Пърл Стрийт7 в банковия район на града, която обслужва 508 клиенти и захранва 10 164 осветителни тела. Сега, през лятото на 1884 г., „Едисън Електрик Илюминейтинг Къмпани“ продължава да се разраства, да привлича нови носещи ѝ печалби потребители и да се стреми да осигурява надеждно осветление. Сред солидните бизнеси, на които Едисъновата компания доставя светлина, са прочутата нюйоркска фондова борса, службите и пристаните на параходството „Ню Хейвън“, банката „Браун Брадърс“ на Уолстрийт, та дори и „Севернобританското търговско застрахователно дружество“ на Уилям Стрийт. Но Едисъновата компания ще трябва да поизчака някой и друг ден; в момента той има съвсем други грижи: да си намери жилище и работа като електротехник; защото повечето тогавашни електротехници възприемат загадъчния все още източник на енергия единствено в контекста на осветлението и средствата на градския транспорт, докато Тесла си го представя като средство за свързване на градове и откъснати села, за обхващане на цели континенти и – в крайна сметка – на целия свят.

А междувременно пред очите на крачещия бодро в северна посока 28-годишен Тесла се разкрива пейзаж на концентрирана заможност: „квартали от царствени червеникавокафяви резиденции, скъпи библиотеки, изискани художествени галерии и изискани салони на влиятелни търговци“. И той продължава напред с решителна стъпка, в прекрасно настроение през слънчевия петъчен следобед и чудещ се къде да похапне; но изведнъж установява, че минава покрай скромна техническа работилница. Наднича любопитно и вижда как някакъв мъж, вероятно майсторът, крещи към застаналите зад машините и изтощени от жегата работници. Но още не успял да събере смелост, за да попита майстора дали не му е нужна специализирана помощ от човек, който добре познава този вид техника, точно както и преди в Будапеща, мислите му започват да се лутат извън всякакъв контрол. Тесла спира, напъвайки се мислено да възпре и укроти мислите си. Успява след секунди, но още не задал въпроса си, забелязва, че майсторът всъщност се мъчи да поправи бе-зуспешно „електрическа машина европейско производство“. „Вече се беше предал, когато аз се залових да я оправя, без изобщо да повдигам въпроса за заплащане. Не беше никак лесно, но накрая успях да я докарам до идеално работно състояние“.Благодарният майстор все пак му заплатил 20 долара (равностойни в днешни пари на около 525 долара). Тесла изведнъж се почувствал забогатял и съжалил, че не е дошъл в Америка пет години по-рано.14 Според друг източник, лично Тесла бил учас-твал по-рано в създаването на въпросната електрическа машина, която тогава поправил за майстора.15 По-същественото в случая е, че Тесла от самото начало е демонстрирал своето придържане към старото сръбско правило „принципът стои над изгодата“. Така или иначе, успява да се нахрани добре – и то неколкократно – с част от неочакваните 20 долара, както и да си намери удобна квартира.

На другия ден, вече на пълен стомах и след като си е отпочинал от дългото пътуване, Тесла тръгва да търси новата лаборатория на Едисън – „Едисън Машин Уъркс“. Открива я на мястото на бивша леярна на Гоърк Стрийт, само на няколко преки от Едисъновата осветителна централа – първата в Америка – на Пърл Стрийт 255–257. Запознанството на източения синеок Тесла – с издялано лице, чиято красота е подчертана от мустака и буйните кестеняви коси – с 38-годишния пооглушал мистър Едисън вероятно е по инициатива на Чарлс Бачелър. Дори след няколкогодишна работа в няколко от притежаваните от Едисън компании в Европа, Тесла дотогава не бил виждал известната личност. Днешният ден обаче щял да е различен от дотогавашните. При все че Тесла описва случая като „паметно събитие за мен“, на практика се случва мигновен сблъсък на два характера и две култури, който ще определя взаимоотношението между двамата до самата смърт на Едисън, близо дванадесет години преди тази на Тесла.

И което е далеч по-важно, сблъсъкът им ще доведе след време до избухването на прословутата „война на токовете“.

Макар и на практика разорен – ако не се смятат четирите цента, които носи още от Госпич, и остатъкът от припечелените предишния ден 20 118долара, – Тесла се явява на срещата издокаран като истински денди – с безупречно бомбе и бели ръкавици; балтонът му стои така, сякаш е шит по поръчка – и поначало аристократската външност и поведение скоро ще се превърнат в негова запазена марка. Нужно е човек да поприказва само секунди с младия мъж, за да констатира наличието у него на светско образование, очевидното владеене на няколко езика и задълбочените му познания в най-различни области.

А срещу изискания Тесла седи недодяланият Едисън: нисък, прекалено закръглен и сприхав, говорещ на неграмотен английски, в който всяка дума е придружена със слюнка от тютюн за дъвчене и диалект от селскостопанските райони на най-северните Съединени щати. А освен това е и хитрец, шоумен и увлекателен разказвач. Най-основното му качество обаче е онова на мошеник, успял да издигне до съвършенство изкуството на измамата. Освен всичко друго Тесла долавя у Едисън и някакво неб-режно безразличие и отбелязва впоследствие по този повод: „Добре че си беше взел изключително интелигентна жена, чиято единствена цел в живота беше да го закриля, иначе със сигурност щеше да умре още преди години вследствие на пълна немара“.

Още от непредизвестената си поява на бял свят Едисън не проявява никаква изобретателност, жажда за слава или поне способност да прави пари. Потомък е на стар бунтарски род. Преуспелият му дядо Джон Едисън е „тори“, сражавал се срещу армията на Джордж Вашингтон и впоследствие осъден на смърт чрез обесване за държавна измяна. Но преди да настъпи денят на изпълнението на присъдата, успява да избяга в Канада, а синът му (бащата на Томас) Самюел Едисън бяга от Канада в щата Мичиган след неуспешен опит за преврат срещу британската кралска власт в Канада. Същият този баща привързва младия си син към кол и го бие с бич пред хорските очи за това, че причинил пожар, в който насмалко щял да изгори целият град.

Що се отнася до самия Томас Алва Едисън, той е роден през февруари 1847 г. в град Милан, в щата Охайо – последното от седем деца, наричан от малък „Ал“. Бил любознателен мечтател, от време на време и пакостник, но не се отличил особено в овладяването на „крепостта наука“. Ученическата му кариера се оказала съвсем кратка. Отчаяният му начален учител Г. Б. Енгъл го определя като „побъркан“ и неподдаващ се на обучение. За късмет на младия Ал, любвеобилната му майка Нанси усеща накъде вървят нещата и изтегля своя избухлив, но същевременно талантлив и любознателен син и започва да го обучава в домашни условия, като му внушава и следната ръководна насока: да чете много и да обича науката. Години по-късно Едисън отчита: „Майка ми беше тази, която ме направи човек. Тя ме разбираше. И ме оставяше да следвам своите естествени наклонности“.

Едисън е още тийнейджър, когато започва да изобретява, най-вече практични неща, които привличат интереса на индустриалците и инвеститорите на Уолстрийт. А през двадесетте си години изобретява борсовия телеграф, който внася коренна промяна в качественото пренасяне на данни, както и пълния комуникационен автоматичен дуплекс, позволяващ на двете страни да си комуникират едновременно по един проводник. През следващите десетилетия списъкът на изобретенията му ще нараства, а те ще включват микрофона, електрическата писалка (предшественик на циклостила) и музикалния телефон.

Любопитен, но в никакъв случай не и изненадващ, е фактът, че изоб-ретателският процес при Едисън се различава коренно от онзи на Тесла. Независимо че и двамата са неуморни труженици, сериозното академично образование и високите математически способности дават на Тесла огромно инженерно предимство спрямо Едисън, който се придържа към фундаменталния тромав подход, известен като „проба-грешка“. Освен това Тесла предпочита да работи „сам“, а Едисън – в екип – с поне един сътрудник, който постоянно да му помага и да го уверява, че е на прав път. Непосредствено след смъртта на Едисън на 18 октомври 1931 г. прославилият се вече Тесла подмята по повод Едисъновия изобретателски стил: „Ако му се наложеше да намери игла в купа сено, той нямаше изобщо да се замисли къде най-вероятно би била, ами щеше трудолюбиво, като пчеличка, да прегледа сламка подир сламка, докато намери онова, което търси… Като знаем колко се доверяваше на изобретателския си инстинкт и американската си практичност… направо не е за вярване как е успял да направи толкова изумителен брой изобретения“. След което добавя язвително: „Понякога направо ми ставаше мъчно като го гледам, давайки си сметка, че мъничко теория и изчисления можеха да му спестят деветдесет на сто от усилията му“.

Много е вероятно Едисън да се e надсмивал над Тесла по време на съвместната им дейност, като се има предвид презрителното отношение на Едисън към вярата на Тесла във висшата математика и собствените му хвалби, че няма никакво доверие на научните теории. В оправдание на своя опростен метод „проба-грешка“ Едисън напомня: „Във времето, когато експериментирах с крушките с нажежена жичка, нямах и понятие от закона на Ом.29 А и законът на Ом ни най-малко не ме интересува. Защото само би ме възпрял да не експериментирам“. Точно там се съдържа и най-голямата ирония: ако Едисън е разбирал закона на Ом, е щял да осъзнае, че подходът му към крушката с нажежена жичка е изначално погрешен. И това обяснява до голяма степен защо на Едисън са му били нужни толкова много опити от типа „проба-грешка“, преди да създаде най-после работеща крушка с нажежена жичка. Дори официалните му биографи Франк Дайър и Т. К. Мартин признават Едисън за непризнаващ теорията емпиричен изобретател, отбелязвайки, че той „не се доверява ни най-малко на теорията, а търси абсолютното познание“ посредством опита.

Пренебрежението към прекалено техническите или математическите подробности се илюстрира и в следното негово изказване, направено доста по-късно през живота му: „Не съм математик, но успявам да се доближа до горните десет процента в това изкуство.“ И добавя с повече искреност, но и с още по-голяма арогантност: „Винаги мога да си наема математици, но те мен не могат да ме наемат“. В унисон с баналните си възгледи за науката той смята, че прекалено много се говорело за теоретичната наука, и си признава, че дори за електричеството знаел съвсем малко. При необходимост прибягвал до експертизата на различните си асистенти с постижения в науката и математиката за установяване на принципите, върху които почивали изобретенията му; теоретичните основи често попадали извън кръга на ограничения му интерес, а и обичал да се хвали, че като ученик така и не научил нещо повече от елементарната алгебра.

В противовес на Едисън, изказванията на Тесла се отличават с цветистия си източноевропейски възпитан стил и с многосричкови думи, каквито по онова време рядко се чували по западния бряг на Атлантика. Самите обяснения на разни научни теории, които предлага, изобилстват с терминология, присъща на човек, който в действителност разбира сложността на научните принципи. И изобщо, проявява разбиране както на теоретичната, така и на математическата същност на нещата, каквото Едисън не само няма, но и отрича напълно. Казано накратко, разликата между двамата е, че Едисън се придържа към метода „проба-грешка“, докато Тесла е и теоретик, и практик, който се опира на своето солидно образование при решаването на проблемите.36 На моменти Тесла буквално прибягва до така наречената от мнозина „методичност“ – убеждението, че силата на науката да установява истината, се дължи на специална процедура или организационна форма, на определен начин за възприемането на емпиричната информация, който той определя като „научната методика“, докато Едисън е склонен да се лута дотогава, докато не налучка нещо, което да се стори смислено, ако не на него, то поне на някой от хората, които е наел.

Длъжни сме да отчетем все пак, че истинското новаторство на моменти е доста ефимерен процес, чиито семена често са посети още в детството. И така, както детето Никола Тесла се удивява на електричес-твото – статичното електричество, което открил, докато галел гърба на котарака си, по същия начин и Тим Бърнърс-Лий – англичанинът, създал World Wide Web, – още от детството си се впечатлявал от способността на човешкия мозък да прави случайни асоциации. И предложил следното описание на процеса на иновацията: „Полуоформените идеи се реят из пространството. Появяват се от най-различни места, а мозъкът притежава прекрасното свойство да ги подмята насам-натам, докато в един ден си дойдат на мястото. Но ако пак не пасват идеално, отиваме да покараме колело или нещо от този сорт и нещата се изясняват“.