Коледният календар на Страница.бг: „Писма от Дядо Коледа“
Специално за своите млади читатели и техните родители Страница.бг започва декември с коледен календар, в който всеки ден до Коледа ще представя по една тематична книга от каталога на българските издателства.
На Никулден припомняме една незабравима класика сред детските коледни книги – „Писма от Дядо Коледа“ на Дж. Р. Р. Толкин (превод Стела Джелепова, издателство Колибри).
В момента изданието е на специална цена с намаление 35% на сайта на издателството.
Всяка година децата на Дж. Р. Р. Толкин получавали писма от Дядо Коледа, изписани с треперлив почерк и украсени с изящни цветни картинки. В тях се разказвали великолепни истории за приключения и пакости, за битки с гоблини и пиршества с елфи. За вълнението на децата допринасял и начинът на получаване на писмата – понякога пуснати през комина, друг път донесени от пощальона, а веднъж оставени в дневната до пресен отпечатък от заснежен ботуш. Всяка илюстрация, марка и плик, изработени лично от Дж. Р. Р. Толкин, представляват същинско произведение на изкуството и са поместени в тази книга заедно с пълния текст на писмата от 1920 до 1943 година.
„Всички деца, чиято отвореност към нови светове не е била попарена от досега с комиксови герои и просветени учители, ще се влюбят в тази книга,“ коментира навремето Тери Пратчет.
Дж. Р. Р. Толкин е роден на 3 януари 1892 г. в Южна Африка. След като воюва в Първата световна война, той започва забележителна академична кариера и се превръща в един от най-видните филолози в света. Международна известност получава с превърналите се в класики книги „Хобит“, „Властелинът на пръстените“ и „Силмарилион“, преведени на десетки езици. Умира на 2 септември 1973 г.
По-долу можете да надникнете из вълшебните страници на книгата:
„Дядо Коледа е жив. И никога не е бил по-весел, отколкото на тези страници“, пише Нанси Уилард от „Ню Йорк Таймс“ по повод първото издание на „Писма от Дядо Коледа”.
Между 1920 до 1943 г. авторът на „Властелинът на пръстените” и „Хобит” адресира набор от писма до децата си, Джон, Майкъл, Кристофър и Присила, от името на Дядо Коледа и неговия помощник – елф Илберет. Пълни с описания на весели и горчиви случки, напоени с всевъзможни чувства и дори с мъничко тъга (децата все някога ще пораснат!), тези скъпоценни парченца от фантазията на Толкин са дар за всяка възраст. Личи си, че са писани, за да стигнат до известни на автора деца, без намерение да бъдат публикувани, и съзнанието за това ги прави още по-симпатични…
Сборника „Писма от Дядо Коледа” дължим на Кристофър, единия от синовете на Толкин, и съпругата му Бейли. Изданието с твърди корици е същинско бижу и съдържа автентични снимки на ръкописите. Страниците са осеяни с фойерверки, марки, праисторически пещерни рисунки, а „стените” на Коледния дом са покрити със слънца, лунички, дървета и звезди. Трогателен е разкривеният, „треперлив” почерк на Дядо Коледа, а е такъв, защото Добрият старец е на цели хиляда деветстотин двайсет и четири – не, и седем! – години, т.е. много по-немощен от всеки прадядо:-) А какво да кажем за изобретените от Толкин езици?
Книжката съдържа и азбуката, измислена от пакостливия мечок, както и писмото, изпратено от него на децата. Част от писмата са създадени в периода, когато Толкин замисля и основополага света на „Властелинът на пръстените”. Илюстрациите на автора са толкова прецизни и красиви, че одухотворяват текстчетата, сякаш карат буквите да излъчват топлина… Можете да си представите с какво вълнение са ги поглъщали децата му. Споменават се летящи елени и червени гноми, снежни хора и пещерни мечки, племенниците на Полярния мечок Паксу и Валкотука… Някои изследователи улавят в писмата образи и мотиви (които по-късно намират развитие в най-популярното произведение на Толкин), както и препратки към опустошителни събития като Втората световна война, в опит те да бъдат сведени до възприятието на децата:
Моя най-скъпа Присила,
Толкова се радвам, че и тази година не пропусна да ми пишеш. Децата, които се сещат за мен, сякаш стават все по-малко – сигурно заради тази ужасна война. Надявам се, като свърши, всичко да се оправи и аз пак да имам много работа както преди. В момента обаче страшно много хора са изгубили домовете си или са ги напуснали; като че ли половината свят не си е на мястото…
Предполагам помниш, че преди няколко години имахме главоболия с гоблините и си мислехме, че всичко е приключило. Е, тази есен пак се започна, при това по-страшно от векове насам. Водихме няколко битки и за известно време къщата ми се оказа обсадена.
През ноември започнах да си мисля, че ще я превземат заедно с всичките ми играчки и провизии, и Коледните чорапчета по целия свят ще останат празни…
Щеше да бъде същинско бедствие. За щастие не се случи… най-вече благодарение на Полярния мечок…
N.B. Това съм ас!
Оригиналното издание се появява три години след смъртта на Толкин, на 2 септември 1976 г., а преводът на български е на Стела Джелепова, превела и биографичната книга за писателя, подписана от Хъмфри Карпентър.
Колкото до Полярния мечок, той е тромавичък и си въобразява, че всяка мечка му е роднина. Докато елфите бранят дома на Дядо Коледа от набезите на гоблините, Мечокът често оплита конците на коледните чорапчета, при това най-добронамерено. И не се свени да се обръща към Дядо Коледа с думи като „старче” и „Негово Широчество“. Тъй че, вие поне се смилете над стареца, деца! Ако тази година е закъснял, причината може да е само една – снегът на Северния полюс е направил пътя му непроходим…
Можете да поръчате книгата ТУК.
