Цветина Цолова с нов роман – „Случаят с третата сила“
Градско фентъзи с елементи на мистерия – така Цветина Цолова определя новата си книга „Случаят с третата сила“, чиято премиера беше по време на 49-ия Софийски международен панаир на книгата.
Цветина Цолова е разказвач на фантастични истории, а „Случаят с третата сила“ предоставя нова доза свръхестествени приключения. Действието на романа се развива в София, където главният герой Григор е просто студент. Той винаги е имал странното усещане, че в Софийския университет се крие някаква тайна. Едва в трети курс обаче започва да разплита мистерията благодарение на новия си съквартирант, приятелите си и… един необикновен клуб.
След поредица от невероятни случки Григор става част от тайно общество, което има свои правила и крие безброй опасности. Григор ще опита да намери място за себе си там, обаче трябва да внимава – желанието му да бъде специален може да се окаже опасно.
Междувременно зловещо стогодишно пророчество започва да се сбъдва и само най-могъщата есперска сила може да го спре. Оказва се, че Григор е обрекъл всички, без дори да го осъзнава.
Макар и наситена с напрегнати моменти, книгата на Цветина Цолова предлага на читателите една история, изпълнена с много чувство за хумор. Авторката споделя виждането, че: „Хуморът е най-доброто лекарство срещу горчивината на живота и понякога ни е нужна само една кратка весела история, за да се почувстваме по-добре“.
ЦВЕТИНА ЦОЛОВА е родена през същата година като фрапучиното в Starbucks. Заради любовта си към Yu-Gi-Oh! и други такива глупости учи японски в 18 СОУ. За да разочарова окончателно роднините, след това следва в НМУ (Нов магически университет) специалност „Кино и телевизия“. „Случаят с третата сила“ е вторият роман на Цвети. Тя е позната на читателите със сборника с разкази „Нулева година“ и романа „Да спасиш сън“ (изд. „Асеневци“), както и писателския си блог „Щукна ми“.
По-долу четете откъс от книгата:
Отвори очи и извика. Цялото му тяло се тресеше и той, напълно дезориентиран и паникьосан, се опита да се надигне, макар че нямаше никакви сили. Осъзна, че бе в леглото си, съблечен по тениска и завит с голяма кърпа, плюс одеяло върху нея. Навън бе все още тъмно, но лампата на нощното му шкафче светеше и топлата ѝ жълтеникава светлина обливаше стаята.
– Спри да крещиш, ще събудиш съседите – каза студен глас.
Григор изкрещя. Психическото му състояние беше, меко казано, нестабилно, а да чуваш странни гласове в стаята ти посред нощ никак не те кара да се чувстваш по-добре.
Особено когато в стаята си само ти.
– Казах ти да спреш да крещиш, глупако! Глух ли си?
– Кой е тук? – гласът на Григор сега излезе слаб, почти шепот.
И тогава с ужас очите му се спряха на кожения тефтер, който бе оставен на ръба на бюрото му. Столът до бюрото бе обърнат към Григор, а не към стената, както бе сутринта. Сякаш някой го бе дръпнал, за да седне така, че да наблюдава леглото му.
– Кой е тук? – повтори отново Григор, още по-немощно и се огледа дали няма около себе си нещо, което да ползва като оръжие, за да се защити.
Взе един от чехлите, които бе сритал до леглото вчера и застана нащрек.
– О, да, чехлите са изключително ефикасно средство за прокуждане на духове. Наистина впечатляващо – гласът въздъхна с досада. – Трябваше да те оставя под душа. Вече щеше да си умрял от хипотермия! Водата беше леденостудена…
Очевидно Григор много хубаво си беше треснал главата на тавана в университета, защото му се стори, че въздухът в стола се раздвижи и там бавно започна да се появява нещо. На слабата светлина от нощната лампа, едно тяло, отначало напълно прозрачно, а след това все по-ясно, се превърна в човек пред очите на Григор.
Той отново изкрещя.
– Господи, спри вече! – изръмжа непознатият. – Млъкни или кълна се, ще те хвърля през прозореца!
Григор сподави третия си крясък, който вече се задаваше. Определено нямаше да оцелее след падане от четвъртия етаж.
– Защо си толкова учуден? Мислех, че вече знаеш всичко за мен! Нали хубавичко ми прегледа тефтера!
От устата на Григор излезе странен нечленоразделен звук. Пред него седеше млад мъж някъде на неговите години, всъщност може би с три-четири години по-голям, с пепеляворуса коса и пронизващи сини очи. Беше доста слаб и блед, но иначе изглеждаше нормален. Дрехите му също не бяха нещо особено – риза, син пуловер и най-обикновени панталони. Изражението му обаче беше доста впечатляващо. Григор през живота си не бе виждал някой толкова кисел.
– Знаеш ли, сега като те гледам, вече в съзнание, такъв досаден и оцъклен, осъзнавам, че направих грешка – непознатият се изправи. – Май все пак предпочитам да те няма.
Той се пресегна към него. Григор с учудваща за състоянието си жизненост се дръпна назад към стената и избълва:
– Не ме убивай, моля те! Ще правя каквото кажеш!
– А, така ли? Спри да ме зяпаш толкова уплашено тогава, очите ти ще изскочат от орбитите! Отвратително е. И спри да дишаш толкова шумно!
Григор се опита да изпълни каквото му казваха, но не се справи особено добре.
– За пръв път виждам призрак или… каквото си. Как очакваш да гледам? – промълви той. – И няма как да спра да дишам.
Мъжът му се озъби.
– Да, нали? Защото си живичък и здравичък, а живите хора дишат! Сега е моментът да започнеш да ми благодариш, че те спасих, защото усещам силен порив да те удуша.
Григор най-накрая събра две и две.
– Ти ли ме измъкна от банята? – попита внимателно. – И ме пренесе тук?
Лицето на призрака странно се изкриви, все едно Григор му напомни някакво особено отвратително и травмиращо събитие.
– Да – процеди накрая. – Доста се почудих дали да го направя. Все пак искам да те разкарам от дома ми, а ти така услужливо беше тръгнал да умираш… Щеше да ми спестиш целия театър с плашенето, който обикновено разигравам. Но ако дойде полиция да разследва, ще стане пълна лудница и…
Григор си спомни за това как лампите се палеха сами и как предметите му се разместваха. О, и книгата за убийството!
– Хей, значи ти си бил! Всичко! – изведнъж се възмути. – Ти ми остави книгата и после телефона, и…
– Да, да – прекъсна го раздразнено призракът. – Днес вечерта ти бях подготвил много ефектно шоу с мигащи лампи и чупене на съдове, но ти нахълта като някаква хала и после взе, че припадна в банята.
Григор отвори уста, после я затвори.
– С какво, по дяволите, се беше надрусал? И кой ти е ударил главата? Какъв лош късмет някой като теб да се натресе в дома ми…
– Хей! – повтори Григор своето любимо (и явно единствено) възклицание на обида. – Не съм се друсал с нищо! И никой не ме е удрял! Претърпях инцидент!
Изведнъж осъзна, че спори с призрак и му призля. Но мъжът в момента изглеждаше толкова реален, сякаш бе жив човек като него… Дали очите на Григор просто не го бяха излъгали и всъщност му се бе сторило, че непознатият се появява от нищото на стола?
– А, да бе, не се бил друсал! Защо отиде да се къпеш с дрехите тогава, малоумнико? И то с леденостудена вода! Сякаш това е поведение на човек, който мисли трезво и разумно!
Тази реплика накара Григор да се замисли за това, което се бе случило, след като се беше събудил на тавана. За секунда пред очите му преминаха статуята, радиото, което се взривява, как тичаше към вкъщи – всичко сякаш на забавен кадър. И ужасната болка.
– Уф, какво ти има на лицето? Спри да го кривиш така! – сряза го призракът. – Нарочно ли ме дразниш, или просто наистина си идиот?
Григор усети как паниката му отново се надига. Това, което бе искал цял живот, най-накрая се бе появило. Беше открил, че скучният свят, който така ненавиждаше, всъщност крие в себе си нещо невероятно. Всичко, станало в университета, и призракът, който седеше само на една ръка разстояние от него… Но не вълнение усещаше в цялото си тяло от върха на треперещите си пръсти чак до костите. Не. Само ужас.
