Весела Фламбурари разказва за „Ния и таласъмското съкровище“
„Ния и таласъмското съкровище“ на детската писателка Весела Фламбурари е най-новото издание на „Българска илюстрация“. Приказната книга представя по алегоричен начин пътя на самоосъзнаване на едно момиче, отегчено от работата си на банков чиновник, еднаквостта на винаги усмихнатите си колеги и привидното благополучие на Мъгливия остров, на който живее.
Красивите илюстрации в книгата са дело на Милена Радева.
Поставена по ненатрапчиво детски начин в контекста на консуматорството на днешния ден, Ния успява да порасне и да намери себе си не с помощта на чековете, които подпечатва денонощно, а благодарение на истинското съкровище в края на изминатия трънлив път — любовта и мъдростта на своята майка, и на нейната майка, и на нейната майка
„Ния и таласъмското съкровище“ има ограничен тираж и е първата книга от поредицата за личностно съзряване „Приказки от Мъгливия остров“.
Трансформиращата сила на деликатната и неподправена майчина любов е и ще бъде една от вечните теми в световната детска литература. И това е така, защото тя винаги изгрява на най-тъмното небе с едно от хилядите си лица — на уютно лебедово крило, като горестна майчина сълза, на меко заешко погалване…Или под формата на трудното решение да оставиш детето си да порасне, без да направляваш всяка негова стъпка и да го дърпаш далеч от острите завои на живота. Защото любовта е разбиране, а не притежаване. Такава трактовка на темата ни предлага сладкодумната Весела Фламбурари под смелата алегория на мъгливото съвремие и неговите метафори.
Момичето с „фантазия и сърце” Ния (Стефания, Антония, Верджиния, Евгения…) живее на Мъгливия остров, който е застинал в привидно спокойствие и благоденствие. Работи в Банката — мощен символ на консуматорското общество, редом до другите банкови чиновници, които са постоянно усмихнати, но досадно еднакви, все едно не са живи хора, а снимки в Instagram. В същото време Ния тихо се бунтува. Тя е достигнала момента да се превърне от момиче в жена и подсъзнателно търси начин как да постигне това, а едно от нещата, които най-много ѝ тежат в този ключов житейски етап, е че не се разбира с другото си Аз — своята майка.
Днес рядко срещаме ритуали на същинска инициация, които да помогнат на подрастващите психологически да прескочат прага „дете/възрастен”, за да са подготвени за вълнуващия, но трънлив път пред тях. Затова те сами измислят или се включват в подобни ритуали, които обаче често са опасни и само забавят процеса. Но Ния ще се справи, защото разполага с безценните съвети на майка си, които ще ѝ послужат да пребори всички опасности по пътя на личностното израстване, а в края му ще намери най-голямото съкровище — порасналата Ния, която е осъзнала, че е едно със своята майка, баба и нейната майка и натрупаната мъдрост през вековете: „За разлика от застиналата в лед пещера красотата тук бе жива и вечно променяща се. Кралицата приличаше досущ на майка ѝ, само дето бе много, много по-млада. Горската кралица изглежда за всеки различно. В някакъв смисъл тя е твоята майка, както е и моята баба, която ме отгледа. Тя е всичко, което дава живот и всичко, което се грижи за живота. Тя е самият живот!”
И така, под чадъра на тихата майчина благословия Ния успява да „прегази мъглите”, да порасне, да запази себе си и да преоткрие своята майка. Такъв път в безпътицата предначертава Весела Фламбурари за всички Нии и то по начин, който им е близък и зареждащ с оптимизъм, а придружаващите илюстрации на Милена Радева подсилват още повече усещането, че всеки може да помогне на детето си отрано да забележи Каликаните, Бодилековците и таласъмите и да не се плаши от тях, а да извади майчината любов от ръкава си, да ги пребори и да продължи уверено напред.
По-долу можете да надникнете из страниците на книгата:
Можете да поръчате книгата ТУК.
