КнигиОткъси

„Ленинград“ на Анна Рийд задълбочено и обективно описва ужасите на най-смъртоносната обсада в съвременната история

Истински шедьовър на историческата литература. Анна Рийд задълбочено и обективно описва ужасите на най-смъртоносната обсада в съвременната световна история. Това споделя Антъни Бийвър за книгата „Ленинград“, която излезе на български език с логото на издателство „Вакон“.

На 8 септември 1941 г., единайсет седмици след като Хитлер изненадващо напада Съветския съюз, Ленинград е обсаден. Блокадата трае почти 900 дни и довежда до гладната смърт на около 750 хил. души.

„Ленинград“ е завладяващ и достоверен исторически разказ, който хвърля светлина както върху ужасите на фронта, така и върху потресаващите подробности от живота в града: упоритото търсене на храна и вода, отслабването на емоциите и семейните връзки, грабежите, убийствата и канибализма, но и необикновените прояви на смелост и саможертва.

Може да бъде изображение с 2 души и на открито

Как се стига дотук? Защо градът не е превзет? Защо в него не настъпва анархия? Какво определя кой ще живее и кой ще умре? Книгата „Ленинград“ търси отговорите и разкрива жестокото лице на войната и от двете страни на обсадата. 

Базирана на задълбочени проучвания, тази книга предлага нюансирана и обективна интерпретация на обсадата на Ленинград, категорични са от Financial Times.

Блестящо описание на един от най-драматичните епизоди на Втората световна война, пише The Times Books of the Year.

„Ленинград“ разкрива невъобразими ужаси, но е изпълнена с истории за героизма и твърдостта на обикновените хора, които се сблъскват с огромна трагедия. Великолепна книга, пише Spectator.

Може да е черно-бяло изображение с 1 човек

Анна Рийд е родена през 1965 г. във Великобритания. Завършва право в Оксфордския университет и история на Русия в Лондонския университет. В работата си като журналист и писател се фокусира върху историята на Източна Европа. Била е кореспондент на Economist и Daily Telegraph в Киев от 1993 до 1995 г. Живее в Лондон със съпруга и синовете си.

По-долу четете откъс от книгата „Ленинград“, издавана от „Вакон“ 

Ленинград

Ако карате 60 км на югозапад от някогашния Ленинград, ще се озовете в това, което руснаците наричат провинцията с дачите: зелени неразорани поля с малки езерца, меки черни пътища, високи „корабни борове“ с ръждива кора и избелели от времето дървени летни вили с разкривени веранди и остъклени тераси. В неделното утро на 22 юни 1941 г. Дмитрий Лихачов, 35-годишен учен специалист по средновековна руска литература, се пече със съпругата си и дъщерите си на пясъчния бряг на река Оредеж под кръжащи лястовици:

„Брегът беше стръмен, а покрай ръба му минаваше пътека. Един ден, докато седяхме на нашия плаж, дочухме ужасяващ откъслечен разговор. Летовници вървяха по пътеката и говореха, че Кронщат бил бомбардиран, говореха за някакви самолети. Отначало помислихме, че си спомнят за Съветско-финландската война от 1939 г., но развълнуваните им гласове ни разтревожиха. Когато се върнахме в дачата, научихме, че е избухнала война.“

На обяд семейство Лихачови се събират с други летовници около високоговорител на открито, за да чуят официалното съобщение за войната. Говорителят не е Сталин, а министърът на външните работи Вячеслав Молотов. „Мъже и жени, граждани на Съветския съюз – започва той. – В четири часа тази сутрин, без обявяване на война и без отправяне на искания към Съветския съюз, германски войски нападнаха нашата страна.“ Текстът изразява чувство на объркване и обида: „Това нападение беше извършено въпреки съществуващия пакт за ненападение между Съветския съюз и Германия, пакт, чиито условия, бяха стриктно спазвани от Съветския съюз“. Но завършва по-ентусиазирано: „Нашата кауза е добра. Нашият враг ще бъде разбит. Победата ще бъде наша“. След края на речта „всички бяха много унили и мълчаливи. […] След блицкрийга на Хитлер в Европа никой не очакваше нищо хубаво.“

В целия Ленинград тихият летен уикенд е прекъснат по подобен начин. В своя апартамент в центъра на града, близо до Таврическия дворец на Потьомкин, Елена Скрябина е станала рано, за да напечата нещо на пишещата машина преди разходката в провинцията. Слънцето, хладният утринен вятър, влизащ през прозорците, бавачката, която успокоява петгодишния й син Юра от другата страна на вратата – всичко това създава у нея „прекрасно чувство на доволство и радост“. По-големият й син, 14-годишният Дима, вече е излязъл със свой приятел, за да види как пускат фонтаните на великолепния бароков дворец „Петерхоф“ на брега на Финския залив. В 9:00 ч. съпругът й се обажда от своята фабрика със загадъчното и развълнувано съобщение да си остане у дома и да пусне радиото. По обяд тя и майка й слушат обръщението на Молотов: „Значи, това беше – война! Германия вече бомбардираше съветски градове. Речта на Молотов беше накъсана, все едно се задъхваше. Неговите въодушевяващи, енергични призиви изглеждаха не на място. И аз изведнъж осъзнах, че над нас е надвиснало нещо зловещо и потискащо.“ Когато речта свършва, тя излиза навън и вижда тълпи от хора да се стичат по улиците и да си проправят път с лакти към магазините, „изкупувайки всичко, до което можеха да се доберат“:

„Мнозина хукнаха към банките, за да изтеглят спестяванията си. Аз бях обхваната от същата паника и забързах, за да изтегля рублите от моята банкова сметка. Но бях закъсняла. Парите в банката бяха свършили. Плащанията бяха спрели. Хората викаха, искаха. Юнското слънце печеше непоносимо. Някой припадна. Друг псуваше гневно. Чак привечер всичко утихна някак странно.“

В 11:00 ч. същата сутрин Юрий Рябинкин, слаб 15-годишен юноша с равен бретон над големите тъмни очи, тръгва по улица „Садовая“ за младежко състезание по шах в градината на Двореца на пионерите (преди Аничков дворец) до Аничковия мост. Забелязва, че милиционерите пренасят противогази и имат червени ленти на ръцете, и решава, че това е част от обичайните учения по гражданска защита. Тъкмо подрежда шахматните фигури, когато вижда как около малко момче, стоящо наблизо, се събира тълпа. „Заслушах се и застинах от ужас. „В 4:00 ч. тази сутрин – казваше момчето развълнувано – германски бомбардировачи са нападнали Киев, Житомир, Севастопол и други градове! Молотов говори по радиото. Сега сме във война с Германия!“ […] Главата ми се завъртя. Не можех да мисля. Но изиграх три партии и колкото и да е странно, спечелих и трите. После поех към къщи.“ След вечеря тръгва по напрегнатите задушни улици и чака два часа и половина на опашка за вестник – в тълпата чува „интересни разговори“ и „скептични забележки“, докато не съобщават, че няма да има вестници, а вместо тях ще има „някакъв официален бюлетин“. „Часовникът – пише с юношеско вълнение Рябинкин в дневника си по-късно същата вечер – показва единадесет и половина. Започва сериозна битка, сблъсък между две антагонистични сили – социализъм и фашизъм! Благосъстоянието на човечеството зависи от изхода от тази историческа борба.“

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *