Книжният клуб на Рийз Уидърспун избра за книга на месеца „Лъки“ от Мариса Стейпли
Какво бихте направили, ако имате печеливш билет от лотарията, но за да получите парите, трябва да жертвате свободата си?
Тази на пръв поглед невъзможна дилема стои в основата на сензационния трилър „Лъки“ от канадската писателка Мариса Стейпли, който се превърна в моментален New York Times бестселър и се нареди сред избраните четива от популярния книжен клуб на Рийз Уидърспун.
Пренасяме се сред светлините и изкушенията на невероятния Лас Вегас, където Мариса Стейпли дава старт на диво и изпълнено с предизвикателства пътешествие из света на най-чаровната измамница на света.
Нейното име е „Лъки“, но не е изключено да сте срещали някоя от десетките ѝ други самоличности. И тя има 400 милиона причини да се опита да избяга от миналото си.
Лъки Армстронг е красива, силна, остроумна, талантлива… и се е забъркала в най-голямата каша на живота си. Току-що е извършила най-сериозния обир в кариерата си на измамница (която е завидно дълга за годините ѝ) и е готова още веднъж да „изхвърли“ поредната си самоличност в коша на някоя бензиностанция.
Всичко върви точно по плана, който Лъки и приятелят ѝ и партньор в кражбите внимателно са изградили. План, който ще ги осигури за цял живот и ще им позволи да заживеят в охолство.
За нещастие (или за щастие) обаче, радарът на младата жена да се забърква с най-неподходящите мъже и този път не ѝ изневерява и тя се оказва сама за пръв път през живота си – без баща си и без токсичното си гадже (или двамата мъже, които са я научили на всички тънкости от изкуството на измамата).
И понеже съдбата си знае своето и няма как допълнително да не обърка нещата, Лъки се оказва притежател на печеливш лотариен билет, който може да ѝ донесе близо 400 милиона печалба. И много години в затвора, ако се опита да си я получи.
Сега Лъки е изправена пред най-виртуозното предизвикателство на живота си – да осребри своя златен билет, но и да се изплъзне на властите. А междувременно изкусната измамница ще трябва да намери начин да се изправи и срещу собствените си демони от миналото… преди късметът ѝ да ѝ изневери изцяло.
С оригинален сюжет, смела, но уязвима героиня, взела повече от достатъчно грешни решения през живота си, множество обрати и изненадващи разкрития, „Лъки“ от Мариса Стейпли е нестандартен и остроумен роман за честността и прошката, вината и изкуплението и смелостта да предприемеш промяна към по-добър живот.
„Диво и удовлетворяващо пътуване през света на измамница със златно сърце. Завладяваща и въздействаща, „Лъки“ е най-забавната книга, която съм чела от доста време насам,“ казва за книгата писателката Тейлър Дженкинс Рийд.
Из „Лъки“ от Мариса Стейпли
Първа глава
Лусиана Армстронг стоеше в тоалетната на бензиностанция в Айдахо, близо до границата с Невада. Облечена беше с бяла блуза, тъмносин блейзър, пола в същия цвят и обувки на нисък ток. Косата ѝ беше прибрана на спретнат кок.
– Сбогом, Алейна – каза тя на отражението си в огледалото и се помъчи да не обръща внимание на тъгата. Сигурна беше, че Алейна няма да изчезне завинаги.
Съблече си дрехите и ги натъпка в чантата. После извади къса рокля и чифт обувки на висок ток. Плъзна роклята надолу по тялото си, заглади материята от златисти мъниста, изпита тъга, докато ръцете ѝ обхождаха корема, разпусна косата си. От огледалото вече я гледаше една непозната.
– Здравей, Лъки – каза тя.
Обиколи пътеките на магазина към бензиностанцията. Някакъв мъж, който си купуваше цигари, ѝ подсвирна, докато тя се колебаеше между пакет чипс и пакет претцели. Взе и двата, приближи до касата и прегледа вестникарските заглавия, докато чакаше: ден на разплата за Уолстрийт, според анализаторите сривът на пазара през 2008 година щеше да е най-тежкият за всички времена. А после картонена стойка върху плота привлече вниманието ѝ: „Лотария за милиони“, гласеше надписът. Прочете го и сякаш отново стана десетгодишно момиче и се носеше незнайно накъде по шосе И-90 заедно с баща си. „Ти си най-голямата щастливка на света – все ѝ повтаряше той. И винаги купуваше билет за лотарията, когато спираха на бензиностанции като тази. – Едва ли ще спечелим, но нищо не пречи да се надяваме. Лотарията е най-голямата измама за всички времена, хлапе. Доказателство, че управниците ни са същите като нас: подмамват хората да вярват, че всяка мечта може да се сбъдне.“ Когато ѝ говореше така, Лъки не се чувстваше толкова виновна, задето бяха каквито бяха, и за нещата, които вършеха.
Посегна към касата. Импулсивно си взе фиш от стойката и попълни числата си – същите, които използваше още от дете просто така, за развлечение. Единайсет, защото беше на толкова години, когато ѝ хрумна да си има щастливи числа. Осемнайсет – възрастта, на която нямаше търпение да стане, защото си въобразяваше, че зрелостта ще отприщи някаква магия в живота ѝ. Четиресет и две, защото баща ѝ беше на толкова години, когато тя си избра числата за пръв път. Деветдесет и пет, защото това беше шосето, по което пътуваха в онзи ден. И седемдесет и седем просто така.
Подаде листчето на касиера. Той отпечата лотарийния билет и ѝ го върна.
– Трябва да си напишете името – каза. – Хората забравят, пък после някой им открадне билета или го изгубят. Този път джакпотът е огромен, триста и деветдесет милиона.
– Има по-голям шанс да ме удари мълния, и то два пъти, отколкото да спечеля джакпота – отбеляза Лъки. – Това е просто мечта, нищо повече. – После се обърна, наведе глава, докато минаваше покрай охранителните камери, и излезе на паркинга. Прибра билета в портфейла си и си представи, че се намира в къща на плажа на остров Доминика, изважда билета от време на време и си спомня за баща си – преди да отиде в затвора.
Отвън приятелят ѝ Кари беше напълнил резервоара на сребристото им ауди. Видя я, ухили се до ушите и възкликна само с устни: „Олеле!“. Тя му изпрати въздушна целувка и тръгна към колата, поклащайки бедра. Само че нечий глас я накара да се обърне.
– Ще ми дадете ли нещичко?
Облегнала гръб на бетонната стена на бензиностанцията, седеше жена и държеше табела, на която пишеше: „Без работа и без пари – всичко е от помощ“. Лъки измъкна портфейла си. Извади от него няколко стотачки, после ѝ хрумна нещо и извади от чантата си блузата, полата и обувките.
– Вземете това – каза Лъки.
– Че къде ще ги нося?
– Продайте ги или… – Лъки се приведе по-ниско – ги използвайте за дегизировка.
Жената примигна объркано срещу нея.
– Какво?
– Няма значение. Само… се пазете.
Кари я наблюдаваше с усмивка, докато тя се приближаваше към него. Когато Лъки се качи в колата, той я стисна за брадичката, обърна лицето ѝ и я целуна по устата.
– Изглеждаш адски секси, госпожо… как се регистрирахме в хотела… като Андерсън ли? Страхотно е, че влезе с вид на инвестиционна банкерка, а излезе като момичето, което познавах едно време. Съвсем престана да се обличаш така. Харесва ми. Вече разбирам защо толкова държеше да отидем във Вегас. – Пусна я и тя усети как нещо помежду им се промени. – Смешно ми е как все опитваш… знам ли, да изкупиш вината си, като даваш пари на хора като нея. Скоро ще се отърсиш от това чувство. Ще забравиш.
Изведнъж я обзе раздразнение.
– На хора като нея ли? Нищо не искам да изкупя. Просто опитвам да помогна на човек в нужда.
– Защо?
Луси забеляза през прозореца, че жената ѝ маха с ръка, но отмести поглед.
– Компенсираш за парите, които задигнахме, като влизаш в ролята на Робин Худ, така ли? – продължи Кари. – Крадеш от богатите и раздаваш на бедните? Е, мило е. – Той запали колата и потегли. – Само че няма да се получи. Ние сме такива, каквито сме, Лъки.
– Той умееше веднага да напипва най-болезнените места в душата на човек. Не за пръв път напоследък в нея се прокрадна лека тревога. Заминаваха на далечен остров заедно. Само двамата. Никога нямаше да могат да се върнат.
Кари се включи в движението на магистралата и увеличи стереото. Мощно техно изпълни купето. Той я погледна и се усмихна, тя също му отговори с усмивка.
– Ще бъде забавно – каза му с надеждата да убеди и себе си. – И още как. Вече е. Имаме нужда да се поразсеем. Блясъкът на славата, нали?
Тя отвори плика с претцели и го наклони към него. Най-обикновена двойка на пътешествие, нямаше причина за страх.
– Какво ще е в Доминика, ти как мислиш? В каква къща ще живеем там? – Играеха такава игра навремето, когато се запознаха: представяха си какъв живот ще си изградят, чертаеха мислено бъдещето си. Сега нямаха достатъчно време да си представят следващото си превъплъщение, защото се наложи да заминат много набързо.
– На брега на океана, разбира се, но с басейн или без, а?
– Мммм? – Кари бръкна в плика, извади цяла шепа претцели и отново погледна в огледалото за обратно виждане.
– Без басейн – реши Лъки. – На кого му трябва басейн, щом океанът е на една крачка, нали? Ще си вземем куче – от някой приют, каквато беше Бети, и всеки ден ще го водим на дълги разходки по брега.
Думите ѝ секнаха, щом спомена Бети. Обявите за изгубеното куче още бяха разлепени по стълбовете на уличните лампи в техния квартал в Бойзи. Тъгата по Бети беше поредната болка в празното тяло на Лъки.
– Според теб дали някой я е намерил?
– Кого да са намерили?
– Бети.
– Разбира се. Бас ловя, че дори в момента се грижат добре за нея. Не се тревожи. Бети умее да оцелява. – Кари вдигна едната си ръка от волана и се пресегна към ръката на Лъки.
– Знам, че е трудно, но накрая всичко ще се подреди. – Дланта му беше лепкава. Личеше си, че е уплашен. Всъщност… тя също.
Можете да поръчате „Лъки“ ТУК.
