Психиатърката Мариан Рохас Естапе учи „Как да ни се случват хубави неща“

Базирайки се на дългогодишния си опит, един от водещите специалисти по душевно здраве в света предлага работещи практики и съвети за по-пълноценен живот

Макар в днешно време обществото ни да е по-задоволено от всякога, нуждите ни да са покрити, а в повечето случаи всичко да е на един клик разстояние, все повече хора се оплакват от хроничен стрес и безпокойство, които понижават качеството им на живот и влияят негативно на психичното им здраве. 

Защо щастието остава толкова трудна за постигане концепция, въпреки разцвета, в който се намира човечеството? 

На помощ в трудната задача да овладеем тревожността и да предприемем стъпка напред към по-пълноценен живот идва ценният наръчник „Как да ни се случват хубави неща“ от испанската психиатърка и един от водещите специалисти по душевно здраве в света Мариан Рохас Естапе (ИК „Сиела“).

Вдъхновяващото издание се гмурва в дълбините на човешкия ум, за да помогне на читателите да се изправят срещу мислите и емоциите, които ни притесняват ежедневно, като подходят към тях с разбиране, спокойствие и осъзнатост. 

С доказани техники, подкрепени от солидни и актуални изследвания в сферата на психичното здраве, философията и психологията, Мариан Рохас Естапе представя задълбочен поглед върху това как да извлечем най-доброто от живота си; как да се справим със стреса, безпокойството и как да установим по-голям контрол върху мислите и действията си.

Базирайки се на дългогодишния си опит и срещата си със стотици пациенти по време на семинарите и лекциите си по света, специалистката предоставя на читателите работещи практики, които да им помогнат да си поставят здравословни цели, да развиват емоционалната си интелигентност и да използват позитивното мислене в своя полза. 

Кои са факторите, които ни възпрепятстват – или ни предразполагат – да бъдем по-щастливи? Как да се предпазим от фалшивото чувство за щастие, което не е градивно за нашето душевно здраве, а само временно? Как да овладеем страха от загубата на контрол, перфекционизма и прекомерно завишените ни очаквания към себе си и другите? 

На достъпен и разбираем език „Как да ни се случват хубави неща“ отговаря на тези и още много въпроси и припомня, че към щастието няма бързи или странични пътища. То е плод на всекидневни усилия и осъзнато мислене. И също като всяко пътуване – щастието започва с малка стъпка в правилната посока. 

Из „Как да ни се случват хубави неща“ от Мария Естапе Рохас

ДА ЖИВЕЕШ ЗА МИГА

Щастието не е това, което ни се случва, а как интерпретираме това, което ни се случва. Зависи от начина, по който асимилираме действителността, и способността ни да ориентираме или фокусираме това разбиране е ключовa, за да можем да сме по-щастливи. Ето защо тук ще си говорим за твоята способност да избираш. Да избираш щастието пред нещастието. От началото на тези страници говорим за болката, страданието, травмите и дълбоките рани. Не сме тук, за да отричаме истинския свят – ще говорим за толерирането на фрустрацията по-нататък, – а да се научим да се наслаждаваме толкова, колкото е възможно въпреки… въпреки всичко. 

Твоята действителност зависи от това как ти решиш да я възприемаш. 

Разбирам, че това послание ще те изненада и в теб ще изникнат хиляди фрази – бариери и съпротиви! – от типа на: „вече всичко опитах“, „животът ми е много тежък“, „зависи от обстоятелствата“, „детството ми беше ужасно“, „лесно е да се каже, трудно е да се постигне“… Ако откажеш да избереш, да уловиш доброто в живота си – колкото и малко да е то, – ти се предаваш в най-решителната битка в живота си. 

Щастието не е съвкупност от радости, удоволствия и положителни емоции. Нещо повече е; то също зависи от това да си успял да надмогнеш раните и трудностите и да продължиш да израстваш. Това означава да живееш с известна наслада въпреки болката и страданието, които до голяма или малка степен са неизбежни. 

Ако отричаме или постоянно блокираме страданието, нашият ум губи способността да знае как да го посрещне и надмогне. Това не означава да навлизаме в „токсичната кал“ и да се опитваме да се противопоставяме на всяка една битка, която ни се изпречи, а да се научим да се справяме с лошите моменти. Познавам много хора, които не знаят как да посрещнат конфликт или негативни емоции и които като отдушник ги отричат автоматично и несъзнателно. Това носи със себе си риск, защото постоянното избягване на негативното те кара да изгубиш една част от живота и често пъти да изключваш от страданието на тези около теб. Вече говорихме в предишната глава за значимостта на „състраданието“, да се свързваш по здравословен начин със страданието на други, за да им помогнеш да продължат напред. 

Нека не забравяме, че голяма грешка, която хората често допускат, е да желаят безгранично щастие или постоянно, утопично състояние на радост и удоволствие. Това фрустрира хората заради постоянното неудовлетворение. Щастието ли е големият стремеж на хората? Така изглежда; но щастието има един мигновен компонент: едно хранене, една среща с приятели, едно пътуване…; и друг, структурен компонент, опиращ се на фундаменталните стълбове на живота: семейство, партньор, работа, култура, приятели… Мигновеното щастие е като внезапна искра, докато структурното щастие говори за баланс на уравновесен живот. 

Ще ти предам няколко практически идеи. Вероятно много от тях вече си прочел или дори си изпробвал в някакъв момент от живота си. 

Съчетала съм всичко научено от баща ми – уча се от него повече от 30 години! – с прочетеното в много книги, статии и проучвания и най-вече с наблюденията ми върху вътрешния свят на толкова много хора, които съм съпътствала в най-тежките им моменти и по време на тяхното възстановяване. Ще се опитам това, което прочетеш по темата, да е полезно за твоя живот или за да помогнеш на някого около теб. 

Действителността на живота ти зависи от това как отговаряш и реагираш в определени ситуации, тоест поведението, което се показва пред външни стимули. Тук ти давам друга важна идея. 

Всяка емоция е предшествана от една мисъл.

Умът е отговорен за създаването на емоции. Чувството е физическата реакция към тази емоция. Без мозък няма емоция. При мозъчните увреждания, при инсултите, при малформациите… зони от мозъка могат да бъдат засегнати така, че те карат да „не чувстваш“. Човек може да изгуби чувствителността в крайниците – и да се изгори, когато не реагира!, – ако тази зона на мозъка му е деактивирана или увредена. 

Преди няколко години чрез хора, губещи говора си след мозъчен инсулт, започнаха да се разкриват зони, които отговарят за тази функция. Това е началната точка на мозъчното картографиране. Сега разполагаме с инструменти, с които да знаем в реално време как функционира мозъкът, а това ни позволява да наблюдаваме директно как конкретни зони реагират и се изменят, когато се извършва някаква дейност или се чувства стимул. Една от тези техники е функционалната магнитно-резонансна томография. Тя се прилага както за клинично лечение, така и за изследване. Чрез нея можем да открием промени в разпределението на кръвния поток в различните моменти, което ни позволява да опознаем ума и нервната система много по-задълбочено и детайлно, без да са необходими по-агресивни методи като „отваряне“ на мозъка или чакане на аутопсия. Тази напреднала техника на Всяка емоция е предшествана от една мисъл. невровизуализация ни дава възможността да наблюдаваме как се активира мозъкът от определени мисли, мотивации или състояния на тревожност или депресия.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *