Четем „Доктор Сентено“ на испанския класик Бенито Перес Галдос
„Доктор Сентено“ е един от забележителните романи на испанския класик Бенито Перес Галдос, с които сега се среща българският читател благодарение на изд. „Изида“ и претворени в превода на проф. Стефка Петрова.
Бенито Перес Галдос е най-представителният испански писател реалист от XIX век. Любопитно е, че той е единственият голям испански творец, роден на Канарските острови. Видял е за първи път божия свят през май 1843 г. в главния град на островната група, Лас Палмас. Бащата, около шестдесетгодишен при рождението, бил бивш военен, участник в съпротивата срещу Наполеон в началото на столетието. Майката била от старинен островен род, жена с твърд характер и с непоклатима визия за бъдещето на любимия изтърсак на фамилията. Вековна традиция при именуването у испанците е употребата на двете фамилии, като бащината се поставяла накрая. Започвайки литературната си кариера в Мадрид, младежът от Лас Палмас поставил накрая майчината си фамилия Галдос, тъй като бащината Перес е сред най-често срещаните в испаноезичния ареал. Бенито завършил средно образование в най-реномираното учебно заведение на Канарските острови – английския колеж в Лас Палмас.
Четиринайсетгодишният Фелипе, напуснал дома си, се озовава в големия град, за да търси работа. Без пари, гладен, зле облечен, спи на различни места и едва изкарва нищожни средства за прехрана.
Алехандро Микис, студент по право, родом от Тобосо, на двайсет и една години, и Хуан Антонио де Сиенфуегос, завършил медицина, случайно откриват на улицата спящото момче, за което в първия миг мислят, че е умряло. Благодарение на тях детето е приютено и нахранено, а по-късно съдбата го отвежда в дома на учителя дон Педро Поло, където става слуга и посещава училището, в което господарят му работи като преподавател. Фелипе е настанен в изоставен килер с много стари вещи, прах и паяжини. Микис дава на момчето хубави дрехи и то изглежда като истински сеньор.
Методът на обучение на дон Педро Поло не отговаря на изискванията, обучението често е съчетано с физически тормоз над малките малчугани. Обидите, ощипванията и ударите по главата, които са отправяни и в кухнята, и в училище, стоически и с търпение се понасят от Фелипе. Хладно и грубо дон Педро Поло се отнася и към помощник-учителя си Хосе Идо – почтен, работлив, невинен, честен човек. Фелипе трудно се справя в училище и поради тази причина учителят поставя на главата му хартиен шлем, който служи за коронация на небрежните и мързеливите, с бележка, на която с удебелени букви пише: „ДОКТОР СЕНТЕНО“.
Фелипе често е наказван и лишаван от храна. Престоят в дома и училището на дон Педро не трае дълго. Алехандро, внук на сестрата на богатата Исабел, получава от нея пари, които трябва да бъдат дадени на баща му, и назначава Доктора за свой слуга. Но парите, поради щедростта и прекалено голямото сърце на новия им собственик, са прахосани много бързо и немотията отново идва при тях.
Фелипе е винаги готов и на разположение на господаря си за всичко. Но тежка и нелечима болест приковава младия поет и драматург Алехандро на легло. Неотлъчно до него е слугата му. Парите за лечение и лекарства не стигат. Момчето е принудено да проси милостиня. Дори и в тези трудни моменти, те, бедни, но щедри, помагат на семейството на останалия без работа учител Хосе Идо. „Веднага щом получеше нещо, било то малко или много, вече бързаше да се освободи от него и да откликне на чуждите нужди, истински или фалшиви, които изникнеха пред него.“
Алехандро не се предава духом, силно вярва в оздравяването си, защото е вдъхновен от написването на нова драма и поставянето на сцена на вече готовата.
Но съдбата му поднася изненада… Смъртта идва рано. Дал всичко от себе си за другите, той е погребан с дрехите на приятелите си.
Фелипе не може да понесе загубата на своя приятел. Но мъдрите думи на учителя му дават кураж за живота му от този момент нататък: „… тези болезнени случки са най-добрите учители, които би могъл да пожелаеш да те научат да ръководиш сам себе си и да опознаеш изцяло живота. Смятай, че това е полезно за тебе, защото влизаш в битките за живота не гол и невъоръжен, както го правят повечето, а вече облечен с дреха, напръскана с капки от болка и закопчана зад твърдия щит на опита.“
Дон Хосе Идо отправя мъдри съвети към Фелипе за добродетелта и порока, за социалната несправедливост, за шарения свят, в който живеят, свят, изпълнен с мошеници, скъперници, развратни жени, негодници, които развращават обществото.
С какво ще се занимава учителят? Ще помогне ли на Фелипе да намери работа? Ще пише ли книги, или ще разработи морален план за възхваляване на доброто и осъждане на порока? Кой ще бъде моделът за примерното момче?