Бившият разследващ журналист Тодор Господинов представи дебютния си роман за движението на българските горяни – „Швеге“
Специална изненада за присъстващите беше изпълнението на вокалиста и китариста на популярната българска група Odd Crew
Истински литературен рокендрол за ценители се разигра на премиерата на дебютния роман „Швеге“ от писателя и бивш разследващ журналист Тодор Господинов. На 16 февруари 2023 г. популярният софийски бар Patches Blues Bar събра десетки почитатели на добрата литература, които се потопиха в безкомпромисния свят на романа, който е и една от първите български художествени творби за антикомунистическото движение на горяните.
Събитието започна със специална изненада за зрителите – изпълнение на вокалиста (Васил Райков) и китариста (Васил Първанов) на една от най-популярните български рок и метъл групи Odd Crew.
С последните акорди на парчето Morning Lights на сцената се качи актьорът и режисьор Благой Бойчев, който прочете подбран откъс от „Швеге“ и въведе зрителите в душевността и стилистиката на този роман за свободата, паметта и предателството, любовта, съпротивата и силата на човешкия дух.
Модератор на вечерта беше писателят и главен редактор на издателство „Сиела“ Захари Карабашлиев, който покани Тодор Господинов на сцената да разкаже повече за вдъхновението си да напише книгата.
Самият автор разкри пред публиката, че темата за горяните има много лично значение за него, тъй като собственият му прадядо е бил политически затворник в Белене по време на комунистическия режим, а неговият брат е бил разстрелян заради участието си в горянското движение.
Господинов разказа още, че първоначалната му идея е била да напише статия по въпроса, но след като направил мащабно проучване в архивите на Държавна сигурност, МВР и разузнаването на БНА, той осъзнал, че темата заслужава много по-обширно внимание.
„Подценяваме това да реагираме срещу несправедливостите по-остро и навреме. И поради това се налага да реагираме кампанийно и в повечето случаи неуспешно именно заради това – защото няма целенасочени граждански усилия към издигане на обществото ни на по-високо равнище, да бъдат по-защитени правата и свободите ни“, сподели авторът.
Захари Карабашлиев изтъкна огромното значение на романа да съхранява паметта за съпротивата в лицето на движението на горяните, което и до днес остава най-масовата и най-продължителната съпротива срещу комунистическите режими в Европа.
Той подчерта, че „литературата има това качество да превръща големите истории в малки – и то много лични“. Качество, което романът „Швеге“ олицетворява напълно, преподавайки уроците на голямата история през очите на обикновения човек.
В края на вечерта думата взе и един от зрителите, който разказа личната история на семейството си, участвало в съпротивата срещу тоталитарния режим, и благодари на автора за паметта, която е запазил в книгата си.
В духа на емблематичните „Власт и съпротива“ на Илия Троянов и „Когато капят кестените“ на Стефан Коспартов, „Швеге“ е роман за първите години на тоталитаризма – история за държавна сигурност, концлагери, горяни, атентати, шпиони и двойни агенти.
Годината е 1950-а. Един млад мъж търси убийците на брат си, но неговият късмет, хем добър, хем лош, го изправя срещу цялата мощ на тоталитарната държава. Следва шеметно препускане, в което читател и герой ще преминат през най-големите ужаси, за да достигнат до така търсената, уж невъзможна, надежда.
Из „Швеге“ от Тодор Господинов
12.
В университета коридорите кънтяха. Студентите сменяха залите между лекциите и се сбутваха край отворените врати. Долу пред стълбите мярнах червена папка.
Радост!
Засилих се натам и блъснах крайното от три момчета, които спореха за нещо до стълбите. Извиних им се. Папката пое надолу. На първото стъпало от площадката момичето се обър-на с лице към мен. Светлокоса беше като нея.
Но не беше Радост.
Асистентът по физика Крумов днес щял да си тръгва по-рано, подслушах го да обяснява пред лабораторията на друг преподавател, който стъпваше така, все едно марширува бавно.
Посещавах Юридическия като редовен студент и отделно бях слушател на лекциите по физика. Напъните ми бяха заради летенето. Исках да уча самолетостроене един ден. Правех чертежи, както ми беше показвал татко, по учебниците от Германия. Оттам малко понаучих немския. Снощи до късно мъчих едни задачи за изчисления на подемната сила при летенето, но не излизаха и това е.
Баща ми натискаше да запиша право, но честно казано – физиката ме влечеше повече. Говорехме по цели вечери. Накрая стигахме до това дали имам план.
Навеждах глава.
Тогава да съм следвал неговия. Той давал парите, а и знаел по-добре. Блъскаше по масата и накрая аз ставах и трясках вратата. Не се разбрахме, крещяхме, но стана на неговата.
Той не се върна от фронта и две години по-късно записах да следвам в Юридическия факултет. Оставаше ми само да завърша. Ходех на лекции, но вечер четях и записки от миналата година, даде ми ги един познат, който беше напуснал Физико-химическия факултет. Прехвърлил се във Военнотранспортното училище. Покривали му всичко – храна и дрехи. И общежитието му било осигурено, пък и работата сигурна после. Казах му да не ходи, да не им се продава, ама той нещо се беше смахнал.
Издебнах Крумов на излизане от аулата. Висок и леко прегърбен, вървеше наметнат с изтъркано по ръкавите и яката сако.
– Добър ден, извинете, другарю Крумов, може ли да ви попитам нещо, искам една консултация.
Асистентът спря, обърна се наполовина към мен и разсеяно ми отговори:
– Бързам, колега, но все пак кажете.
– Не мога да реша едни задачи, чета вечер, но тези примери от подемната сила са ми доста трудни. Подадох му една тетрадка и той, като вдигна очи към мен, без да задържа поглед, завъртя глава по листа.
– Вижте, колега, тези изчисления за подемната сила нямат нужда от моята консултация, а от задълбочено прочитане на уроците и решаване на задачи. Много от нещата ги има разработени в сборници – махна с ръка без посока. – По принцип подемната сила е много широко използвана в практиката и естествено, в авиацията, но възникването ѝ не подлежи на лесно и еднозначно обяснение. Води се сериозен научен спор от поддръжниците на няколко различни теории…
– Да, да, аз прочетох – системата от диференциални уравнения се състои от уравнение на движението и уравнение за непрекъснатост.
– На едно от упражненията преди седмица ги обяснявах – гледаше ме с любопитство, явно се забавляваше да отгатва по лицата на хората дали казват истината.
– Бях арестуван и не можах да дойда, съжалявам.
– Не ме спряхте да обсъждаме на двора политически теми, нали? – направи физиономия на дистанциран интелигент, ролята явно не му беше чужда. – Добре, чуйте ме, щом съм започнал. Основни при подемната сила са три принципа – Законите на Нютон и особено вторият – принципът за запазването на масата и това, че налягането зависи от останалите свойства на потока, като например масовата му гъстота и термодинамичното му състояние, докато срезовите усилия са свързани с проникване през гъстотата на въздуха. Прилагането на срезовите усилия към Втория закон на Нютон ни дава уравненията на Навие-Стокс. И тук, както правилно отбелязахте, става дума за частни диференциални уравнения. Но аз май се отплеснах. Потърсете и четете. Не ми губете времето, моля ви!
Усетих ушите си горещи. Местех чантата от едната си ръка в другата вече пети път. Наистина не наблягах достатъчно, а мрънках за помощ. Спрях и отстъпих крачка назад.
– Извинете, другарю Крумов. Не съм искал да ви губя времето. Ще прочета лекциите отново и ако се налага, пак ще се обърна към вас. – А вие защо се интересувате от тези проблеми? Вие не сте редовен студент по физика, нали?
– Да, идвам само като слушател, когато не съм на работа и нямам други лекции. Баща ми беше военен пилот, но загина във войната.
Асистентът гледаше леко встрани, поглаждаше се по брадичката и не ме слушаше внимателно, но при последните думи се сепна.
– Съжалявам, моите съболезнования. Не ви отпращам, ще ви помогна, но моите основни занимания са малко по-различни, аз се занимавам с физика на електромагнитните явления. Естествено, тези задачи не са проблем. Мога да ги реша, като си припомня нещата, но вие трябва да ги решавате без проблем, за да продължите нататък в обучението си.
– Да, извинете още веднъж и довиждане.
Нямаше какво да ме съжалява. Тази показна учтивост само ме караше да се чувствам като сакато куче пред парче хляб. Ако не бях казал, че баща ми е починал, нямаше да ми помогне, така ли? Не бях прав, естествено. Човекът не ми беше длъжен за нищо.
Тръгнах да излизам от северния портал. При всеки глас на девойка и потракване на токчета тайно поглеждах с надежда да видя Радост.
Можете да поръчате книгата ТУК.
