„Пътят на човечеството“: Могат ли хората да избягат от капана на бедността
В своето епохално изследване Одед Галор разглежда произхода на просперитета и неравенството между различните нации
Човечеството сякаш живее в своите златни години след хилядолетия на стагнация и нищета. Въпреки това между развитието в различните части на света и сред различните култури и нации днес все още зее непреодолима пропаст.
Защо хората са единственият вид, който е избягал, макар и съвсем наскоро, от живота на ръба на оцеляването и каква е причината едни да живеят в просперитет и излишък, а други – в крайна бедност?
В епохалното изследване „Пътят на човечеството“ световният учен и икономист Одед Галор успява да отговори на тези въпроси и да обобщи сложния комплекс от фактори, предначертали съдбата на цивилизацията ни до момента, както и да предложи своите новаторски виждания за постигане на равнопоставеност, устойчивост и просперитет в бъдещето.
Галор е създател на т.нар. „единната теория на растежа“ – революционна икономическа теория, която променя представите ни за силите, които управляват пътя на човечеството, и за въздействието, което човешката адаптивност, разнообразието и неравенството оказват на развитието ни през цялата история.
Воден от убеждението, че за да разберем причините за огромните различия в богатството на нациите, трябва първо да идентифицираме основните движещи сили зад процеса на развитие, той съсредоточава изследването си върху отпечатъка на далечното минало върху съдбата на нациите.
Как човешкият вид се измъква от застоя? Какви са основните причини той да трае толкова дълго? И могат ли факторите, обусловили както икономическия „ледников период“, така и нашето бягство от него, да ни помогнат да разберем настоящото икономическо неравенство?
Събирайки и анализирайки различни данни в рамките на три десетилетия, ученият установява, че през последните столетия приходите на глава от населението са се увеличили четиринадесет пъти, а продължителността на живота се е повишила повече от двойно. „Колелата на промяната“ се оказват именно технологичните постижения по време на Индустриалната революция, по-доброто образование, здравна инфраструктура, развитието на културата, плавното изравняване на разликите в заплащането между половете, промяната на броя на населението.
В „Пътят на човечеството“ са разгледани обаче и факторите, довели до неравномерното развитие на различните части на света и дава отговор на въпроса кои са пластовете на влияние, позволили на някои държави да станат индустриализиращи колонизатори, а други да бъдат колонизирани.
Могат ли тези различия обаче да бъдат преодоляни и какво ще бъде бъдещето на една цивилизация, лавираща между крайностите?
Забележителна в размаха и сложността си, тази книга е подходяща за широк кръг от читатели – историци, бизнес лидери, политици, икономисти, учени, хуманитаристи и всеки, който се интересува от създаването на по-добро и по-равнопоставено бъдеще за човечеството.
В духа на „Sapiens: Кратка история на човечеството“ на Ювал Ноа Харари, „По-добрите ангели на нашата природа“ на Стивън Пинкър и „Пушки, вируси и стомана“ на Джаред Даймънд, „Пътят на човечеството“ от Одед Галор предлага радикално различна преспектива към нашето минало, настояще и бъдеще. И отправя плашещо актуално и важно послание – само ако познаваме своите корени, ще можем да градим по-добро бъдеще. Бъдеще, което остава единствено и само в собствените ни ръце.
Изключително амбициозен опит да се направи в икономиката това, което Нютон, Дарвин и Айнщайн са направили в своите области – да се развие теория, която да обяснява почти всичко.
The New Statesman
Из „Пътят на човечеството“ от Одед Галор
Произход на човешкото разнообразие
Още от появата на Homo sapiens в Африка преди 300 000 години, разнообразието улеснява адаптацията на хората към заобикалящата среда. Те стават все по-добри в лова и събирачеството, което позволява набавяне на достатъчно храна и значителен ръст в броя на населението. Но постепенно жизненото пространство и наличните ресурси стават ограничени и преди 60 000 до 90 000 години се стига до мащабно разселване от африканския континент в търсене на нови плодородни места. Поради серийния характер на миграционния процес, колкото по-далеч от Африка стига дадена популация, толкова по-ниска е степента на културно, езиково, поведенческо и физическо разнообразие в нея.
Този феномен се нарича ефект на основаване.8 Да вземем за пример остров, на който живеят пет породи папагали – сини, жълти, черни, зелени и червени, всичките еднакво добре приспособени към местната среда. В резултат на тайфун, няколко папагала биват отнесени на друг, далечен остров. Групата е твърде малка, за да съдържа всичките пет породи, а има представители само от две или три, да речем червени, жълти и сини. Тяхното потомство, което скоро запълва целия остров, наследява окраската им. Следователно новата колония е по-малко разнообразна от първоначалната. Ако част от нея впоследствие мигрира към трети остров, разнообразието вероятно ще намалее още. Така ако папагалите мигрират по-бързо от темпото на потенциалните мутации на всеки нов остров, колкото повече се отдалечават от първоначалния, толкова по-еднообразна ще става популацията им.
Човешката миграция извън Африка следва подобен модел. Дадена група напуска континента и се заселва в плодородни региони наблизо, носейки част от разнообразието на африканското население. След като групата нараства до степен, при която новата среда вече не може да поддържа допълнителното ѝ разширяване, подгрупа от нея заминава в търсене на следващо, по-далечно местообитание. С постепенното разпръскване от Африка, процесът се повтаря многократно. Въпреки че някои групи сменят посоката, както ще видим по-късно, общата тенденция е такава, че хората, стигнали до Западна Азия, са по-малко разнообразни от първоначалната популация. Разнообразието прогресивно намалява при техните потомци, които продължават на изток към Централна Азия и оттам към Океания и Северна и Южна Америка, или на северозапад към Европа.
Тази експанзия, тръгнала от люлката на човечеството в Африка, оставя дълбока и незаличима следа върху степента на културно, езиково, поведенческо и физическо различие в популациите по света (Фиг. 19).9
Фигура 19. Въздействие на миграцията от Африка върху човешкото разнообразие
Пунктираните линии обозначават приблизителните пътища на миграция, а кръгчетата – варианти на дадена хипотетична черта. При всяко ново отдалечаване заминаващите отнасят със себе си само част от разнообразието на родителската колония.
Спадът в общото ниво на разнообразие рефлектира и в намаляване на генетичното разнообразие между етническите групи с увеличаване на разстоянието от Африка. Въз основа на сравнима мярка за разнообразие при 267 различни популации, повечето от които могат да бъдат свързани с конкретни коренни етнически групи и със съответната географска родина,10 става очевидно, че най-разнообразни са популациите в близост до Източна Африка, а най-еднообразни – тези в Централна и Южна Америка, при които сухоземното миграционно разстояние от Африка е най-дълго (Фиг. 20). Отрицателната корелация между разнообразие и миграционно разстояние се наблюдава не само между континентите, но и във вътрешноконтинентален мащаб.
Фигура 20. Миграционно разстояние от Източна Африка и разнообразие между коренни етнически групи
Още доказателства за тенденцията идват от областта на физическата и когнитивната антропология. Изследвания на определени характеристики във формата на тялото, като например костната структура на челюстите, таза и родовия канал, както и на културни особености от рода на фонемите в различни езици, потвърждават произхода от Източна Африка. Колкото по-голямо е миграционното разстояние оттам, толкова по-ниско е разнообразието в тези физически и културни характеристики.12
Разбира се, правилното изследване на въздействието на разнообразието на населението върху икономическия просперитет на наци
Индекс на разнообразието
Миграционно разстояние от Източна Африка (х 10 000 км)
Африка Европа Азия Океания С. Америка Ю. Америка219
ите изисква по-всеобхватна мярка, отколкото генетиците или антрополозите могат да предоставят. В добавка, тя трябва да е независима от степента на икономическо развитие, за да се използва за оценка на причинно-следствената връзка. Как би изглеждала подобна мярка?
Можете да поръчате книгата ТУК.
