Носителката на „Пулицър“ Ан Апълбаум се среща с българска публика на 19 октомври
Носителката на „Пулицър“ Ан Апълбаум идва в България. Един от най-авторитетните съвременни познавачи на диктатурите ще се срещне с българската публика в разговор на тема „Автокрациите: стари и нови“.
Дискусията със световноизвестната историчка и журналистка, която е гост на Софийския университет, ще се проведе на 19 октомври (понеделник) 2026 г. от 18 ч. в зала „София“ на Гранд Хотел София (ул. „Гурко“ 1, София). Водещ на събитието ще бъде Гергана Паси.
В своите трудове Апълбаум изследва историята на Източна Европа, репресивния характер на съветския тоталитаризъм, развитието и устойчивостта на авторитарните режими, механизмите на политическа трансформация и съдбата на гражданските общества в началото на XXI в. Нейният обективен и аналитичен поглед към миналото помага да разберем предизвикателствата на настоящето и да намерим отговор на въпросите как функционират автокрациите, как се адаптират към днешния свят и как демокрациите могат да им се противопоставят.
Фокус на събитието ще бъдат знаковите ѝ книги: „ГУЛАГ. Лагерите на смъртта“, „Червен глад. Войната на Сталин срещу Украйна“ и „Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света“, издадени на български език от „Изток-Запад“.
„ГУЛАГ“
Това е история на ГУЛАГ: история на огромната мрежа от трудови лагери, някога разпръснати надлъж и нашир из Съветския съюз – от островите в Бяло море до бреговете на Черно море, от Арктическия кръг до равнините на Централна Азия, от Мурманск до Воркута и Казахстан, от центъра на Москва до предградията на Ленинград. Неотделим от историята на Съветския съюз, ГУЛАГ е наказание за углавни престъпления, но и инструмент за масов терор над реалните и мнимите противници на режима. Освен това е важен фактор в икономическото развитие на страната. В разцвета на лагерите – между 1929 и 1959 г. – през системата преминават около 18 милиона осъдени. В монументалното си изследване – обхващащо хиляди мемоари на лагерници и огромни документални архиви – Ан Апълбаум разкрива бита и нравите на лагерите; тяхната йерархия; националните и социалните особености във взаимоотношенията на осъдените; кошмара на робския труд, глада и униженията; цената на живота и смъртта, достойнството и низостта, отчаянието и надеждата, омразата и любовта…
„ГУЛАГ“ разтваря едни от най-трагичните страници от историята на XX век, които остават недостатъчно добре познати дори и днес.
Монументална творба, която дълго ще стои като паметник на безбройните жертви на ГУЛАГ и като позор за всички онези, които го отричаха.
Збигнев Бжежински, съветник по сигурността на американския президент Джими Картър
„Червен глад“
Почти четири милиона украинци умират от масовия глад през 1932-1933 г. В новата си книга Ан Апълбаум, носителка на награда „Пулицър“, разказва историята на трагичните събития и как те са използвани от Сталин за подчиняването на Украйна на собствените му планове. „Червен глад“ се занимава не само с големите исторически въпроси – какво всъщност се случва през онези неспокойни години и какви са причините за глада, – но показва събитията и през очите на очевидците – селяни, борещи се за троха хляб, след като всичко им е отнето; млади комсомолци, отишли от града в селото, за да се борят с „антиреволюционните елементи“; украински политици, разкъсващи се между сляпата лоялност към Москва и интересите на собствения си народ…
„Червен глад“ е първата книга на български език, която в такава дълбочина разглежда Гладомора. Изясняването на този исторически момент е ключово за разбирането на днешните украинско-руски отношения и интерпретацията на общото им комунистическо минало.
Изчерпателен разказ за руско-украинското съжителство от царско време до днес… Използвайки разтърсващи устни свидетелства, Ан Апълбаум обрисува неимоверните страдания на украинците, притиснати между убийствения глад и жестокостта на съветската държава.
„Питсбърг Пост-Газет“
„Конгломератът Автокрация. Диктаторите, които искат да управляват света“
Най-новата книга на Ан Апълбаум, носител на наградата „Пулицър“, е алармиращ анализ за това как автокрациите си сътрудничат, за да подкопаят демократичния свят – и как ние трябва да се обединим, за да им противодействаме.
Смятаме, че знаем какво представлява автокрацията – държава с Голямото лошо на върха. Но този карикатурен образ не отговаря на действителността. Днес автокрациите се управляват не от един диктатор, а от сложни мрежи от клептократични структури, служби за сигурност, експерти по технологии за масово наблюдение и професионални пропагандатори, действащи при различни режими, от Китай до Русия и Иран. Членовете на тези мрежи са свързани помежду си не само в рамките на една държава: корумпирани компании от една страна въртят бизнес с корумпирани компании в друга; полицията от една страна понякога въоръжава и обучава полицията в друга, а пропагандаторите споделят ресурси, за да разпространяват едни и същи послания за нестабилността на демокрацията и Америка като най-голямото зло.
За разлика от военните и политическите съюзи от други епохи и други места, тази група не действа като блок, а по-скоро като фирма – конгломерат от автокрации. Те са обединени не от идеология, а от твърда решимост да запазят властта и богатството си, да подкопаят демократичния свят и да разрушат неговите ценности. Тяхното разбиране за съвременния свят – как се е оформил, защо просъществува, как функционира, как демокрацията е допринесла за укрепването му и как ние бихме могли да бъдем използвани за неговото разрушаване – е темата на тази книга.
Критиките от международната общност, икономическите санкции и масовите опозиционни движения не плашат автократите. Затова в своя изключително навременен анализ Ан Апълбаум призовава демокрациите да променят из основи политиките си – за да имат шанс да се преборят с тази нова заплаха.
Ан Апълбаум (р. 1964) е международно признат историк, журналист и публицист, чиито интердисциплинарни изследвания върху тоталитаризма, развитието на гражданското общество и механизмите на политическата трансформация в Източна Европа я утвърждават като един от водещите интелектуалци на нашето време. Тя получава своето образование в елитни академични институции – бакалавърска степен от Йейлския университет (Yale University), последвана от магистърска степен от Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE). Нейната специализация продължава в колежа „Сейнт Антъни“ в Оксфорд, където тя развива методологията си на исторически анализ, съчетаващ архивна прецизност с дълбоко разбиране на геополитическите процеси.
Професионалният ѝ път е белязан от присъствие в най-влиятелните световни медии. Като кореспондент на списание „The Economist“ и вестник „The Independent“ във Варшава в периода 1988–1991 г., Апълбаум документира колапса на комунистическите режими и прехода към демокрация, което полага основите на по-нататъшните ѝ мащабни трудове. Тя е била член на редакционния съвет на „The Washington Post“, а понастоящем е щатен автор в „The Atlantic“ и старши сътрудник в Института за глобални въпроси към Лондонското училище по икономика, където ръководи проекти, изследващи дезинформацията и пропагандата в XXI век.
За изключителния си принос към европейската култура и защитата на демократичните ценности, през 2024 г. Ан Апълбаум е удостоена с една от най-високите хуманитарни почести в света – „Наградата за мир на немските книгоиздатели“. Тя е носител и на множество държавни отличия, включително Офицерски кръст на Ордена за заслуги на Република Полша и Ордена на Кръста на земята на Мариам от Естония. Омъжена е за полския политик и дипломат Радослав Шикорски, като притежава и полско гражданство от 2013 г. Понастоящем тя продължава активно да съчетава академичната си дейност с публична защита на демокрацията и човешките права.
