44 цитата от „Шерлок Холмс“

Новият тираж на луксозното издание с всички истории за Шерлок Холмс от Артър Конан Дойл отново е на книжния пазар с логото на книгоиздателска къща „Труд“. Страница.бг публикува цял вагон цитати от култовата книга:

— Сигурно си забелязал, че противоположностите се привличат — животинското се стреми към духовното, пещерният човек — към ангела…

— Много сте любопитен, господин Холмс.

— Такава ми е работата.

Въоръжен ли си?

— С бастуна!

— Е, никой не може да ни излезе насреща. „Няма по-силен от онзи, който се бие за правото дело.“

Отстъпвайки от портрета, Холмс избухна в смях — нещо необичайно за него. В редките случаи, когато го чувах да се смее, знаех, че някому се пише лошо.

— Кой знае, Уотсън? Женското сърце е неразрешима загадка за мъжкия ум. Жените могат да простят или да оправдаят убийство, а да мразят до смърт заради някоя незначителна обида.

Подобни грешки се случват на всички, но велик е онзи, който може да ги забележи и да ги поправи.

Необичайното почти без изключение е улика. Колкото по-безинтересно и банално е едно престъпление, толкова по-трудно е разкриването му.

Кучето отразява живота в семейството. Кога си виждал игриво куче в тъжно семейство или пък унило куче в щастливо семейство? Кучетата на злонамерените хора също се зъбят, опасните хора имат опасни кучета. И случайните им настроения по всяка вероятност отразяват настроенията на господарите им.

Някой от вас, богаташите, трябва все пак да разбере, че светът не може да бъде подкупен да прощава престъпленията ви.

— Изумително! — замислено каза инспекторът. — Продължавайте нататък, господин Холмс. Крайно съм заинтригуван. Такава проницателност!

Холмс се усмихна. Като всеки истински артист винаги се радваше на неподправеното възхищение.

— И господин Холмс го знае?

— Господин Холмс винаги знае всичко, което може да се узнае.

Няма нищо по-измамно от очевидния факт — отвърна той със смях.
Човек, който обича изкуството заради самото изкуство — отбеляза Холмс, захвърляйки настрана страницата с обяви на „Дейли телеграф“, — нерядко може да извлече най-чисто удоволствие от неговите най-незначителни и ниски проявления.
Моя стара максима е, че като изключиш невъзможното, онова, което остава, е истината, колкото и невероятна да изглежда.
Не сме господари на любовта си, но можем да бъдем господари на постъпките си.
Вие ли? Но кой сте вие? Какво може вие да знаете по въпроса?
— Името ми е Шерлок Холмс и работата ми е да знам онова, което другите не знаят.
Красива вещ — рече той. — Виж само как просветва и искри. Естествено, той представлява ядрото и центърът на престъплението. Всеки известен камък е такъв. Скъпоценните камъни са дребните уловки на дявола. При по-едрите и по-старите всяка от стените им крие по едно кърваво злодеяние.
Ти притежаваш едно изключително качество, Уотсън — каза той, — умееш да мълчиш и тъкмо това те прави толкова безценен другар. Но сега имам належаща нужда да поговоря с някого, тъй като мислите, които се въртят в главата ми, не са от най-приятните.
Единственият му порок бе употребата на кокаин от време на време, а и него вземаше само като лек против еднообразието на живота, между две приключения, когато не намираше нищо интересно във вестниците.
Илюстрация: pixabay.com
Но да не говорим повече за това. От всички призраци най-страшни са призраците на хората, които сме обичали.
Спомни си старата персийска поговорка: „Тежко на онзи, който открадне малкото на тигъра, тежко и на оня, който лиши една жена от заблудата й.“
— Това ме спаси за известно време от скуката — прозя се Холмс. — Но, уви, започвам да усещам, че тя наново ме завладява. Целият ми живот представлява непрестанно усилие да избягам от скучното сиво всекидневие. И тези малки загадки ми помагат да го сторя.
— Но ти си истински благодетел на човечеството — възразих аз.
Холмс сви рамене.
— Да, възможно е да принасям и някаква полза — отбеляза той. L’homme n’est rien — l’œuvre c’est tout6
(Важен е човекът, не делото – фр.), както се е изразил Гюстав Флобер в едно писмо до Жорж Санд.
Удивителното в характера му бе способността да раздвоява личността си, сякаш в него се бореха две начала, и аз често се питах дали изключителната му проницателност и педантичност не се бяха породили като защитна реакция срещу романтичността и сантименталността, вложени от природата в него.
Omne ignotum pro magnifico — или преведено на английски: „Всичко неизвестно се смята за възвишено“ — и ако продължавам да изпадам в откровения, има опасност скромната ми репутация да се провали.
…и най-смелото въображение не може да съчини необичайните и невероятни неща, които понякога се случват в живота.
Вие не я познавате, но тя е коравосърдечна жена. Лицето й е като на най-красивите жени, а умът й е като на най-решителните мъже.
Онова, което си направил, има твърде малко значение на този свят — каза горчиво Холмс. — Въпросът е да можеш да убедиш хората да повярват, че си го направил. Но както и да е…
Беше чудесно — каза той, когато седна на мястото си. — Спомняш ли си какво казва Дарвин за музиката? Той твърди, че способността да се създава и да се цени музиката се е появила у хората дълго преди да овладеят способността да говорят. Може би това е причината, поради която ни въздейства така дълбоко. Пробужда в душите ни бледи спомени за онази далечна мъглява епоха, когато човечеството е било в детската си възраст.
— Това е всеобхватна идея — отбелязах аз.
— Ако искаме идеите ни да обясняват природата, наистина трябва да бъдат всеобхватни.

Казват, че гениалността е безкрайна способност да полагаш старание — отбеляза усмихнат той. — Лоша дефиниция, но добра за детективската работа.

За големия ум няма нищо дребно — забеляза поучително Холмс.

Стърндейл скочи на крака.

— Вие сте самият дявол! — извика той.

Холмс се усмихна в отговор на комплимента.

Да караш ума си да работи без достатъчно материал, е все едно да пришпорваш някаква машина. Накрая тя ще стане на парчета. Морски въздух, слънце и търпение, Уотсън. Всичко останало ще дойде от само себе си.

Хвърлих на натрапника не особено приветлив поглед, но Холмс извади лулата от устата си и се надигна на стола като стара хрътка, дочула познатия ловен призив.

Меланхоличният му и скептичен дух пренебрегваше възхищението на обществото, а след успешното решаване на някой случай нищо не го забавляваше повече от това да предостави славата на няколко сковани чиновници и да слуша с подигравателна усмивчица всеобщия хор от поздравления, отправени в грешна посока. Тъкмо това отношение на приятеля ми, а не липсата на интересни случаи бе причина през последните години да предавам на читателите толкова малко от записките си.

— Изгубих си деня, Уотсън. Тръгнах в посоката на доктора и обиколих селцата от оная страна на Кеймбридж, обсъждайки новините с тамошните кръчмари и с други местни осведомителни агенции.

Печатът (има предвид вестниците – бел.ред.), Уотсън, е скъпоценна институция, стига да знае човек как да я използва.

— Не мога да ти гарантирам, разбира се, че съхранявам всички факти в ума си. Човек, който непрекъснато се съсредоточава напрегнато върху нещо, притежава чудната способност да заличава от паметта си онова, което е минало. Адвокатът, който знае на пръсти делото си и е готов да спори по него с всеки експерт, след седмица-две установява, че това дело съвсем се е изпарило от главата му. Така всеки от моите случаи измества предния.

Не знаех, че намирате време да се занимавате с изкуство.

— Познавам хубавото веднага щом го видя, а сега наистина виждам нещо хубаво.

— Уотсън, ти надмина себе си! — каза Холмс, като отмести стола назад и запали цигара. — Не мога да не отбележа, че ти, който винаги си проявявал добрината да изтъкваш моите успехи, обикновено си подценявал собствените си способности. Може сам да не излъчваш светлина, обаче си неин проводник. Някои хора, без да притежават талант, имат забележителната способност да вдъхновяват таланта у другите. Трябва да призная, драги ми приятелю, че съм ти много задължен.

И според мен цветята са най-голямото доказателство за милосърдието на провидението. Всички други неща — способностите, желанията, храната ни, наистина са от първа необходимост за съществуването ни. Но тази роза е допълнителен дар. Мирисът и цветът й са украса на живота, а не необходимо условие за него. И само на милосърдието на провидението дължим тези допълнителни дарове. Затова ще кажа отново, че трябва много да се уповаваме на цветята.

Това е нелепо, Уотсън — добави Холмс, докато бавно закопчаваше бележника си, — но както вече имах случай да отбележа, от нелепото до ужасяващото има само една крачка.

Работата на всеки човек е справедливостта на възтържествува.

Скъпи Уотсън, не съм от хората, които смятат скромността за добродетел – каза той. – От логическа гледна точка всяко нещо трябва да бъде оценено според точната му стойност и самоподценяването е също така изкривяване на истината, както и преувеличаването на собствените достойнства.

— Човек никога не спира да учи, Уотсън. Животът е поредица от уроци, като най-великият идва накрая.

Можете да поръчате книгата ТУК.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *