28 истории за Гунди
Георги Аспарухов живее само 28 години и за това кратко време се превръща във вероятно най-обичания български футболист. Минава като комета през родния спорт, преди да изгори в жестока автомобилна катастрофа на 30 юни 1971 г. Гунди щеше да навърши 80 години през миналата 2023 година, ако Бог не го бе прибрал толкова рано в небесния отбор на звездите. В книгата са събрани 28 истории за футболната легенда. Точно колкото са годините, които Аспарухов е на този свят.
“Гунди – какъвто не го познавате” (с логото на Книгоиздателска къща „Труд“) има една основна цел – да не бъде забравена легендата Георги Аспарухов. Авторският екип – Кристиан Иванов, Елица Младенова, Добромир Добрев и Георги Иванов – е подбрал в първата част на книгата 28 момента от живота на Гунди – от раждането му до датата на нелепата му смърт, когато на 30 юни 1971 г. с Никола Котков са пометени от камион на прохода „Витиня“.
Специално за изданието са предоставени уникални авторски снимки на големия майстор в спортната фотография Петър Спасов. Снимки за книгата изпращат и много обикновени хора, фотографски спомени са открити в чуждестранния печат, а архивни кадри от погребението му са предоставени от Антоанета Георгиева.
В специално създадената рубрика “Народът за Гунди” е събрано всичко ново, което авторите са научили за легендата на българския футбол. Историята на великата деветка продължава да бъде дописвана с още и още неизвестни факти и случки, разказвани от хора, докоснали се до него. „Идеята за новото юбилейно издание дойде след разговор с рекордьора по мачове за “Левски” Стефан Аладжов. Аладжата ни разказа как привърженик на “сините” повече от половин век пази кичур с коса на Гунди. Какво по-голямо доказателство за магията, която поражда всичко свързано с големия голмайстор?“ – споделят авторите.
А в книгата има много лични истории – на съпругата на Гунди – Лита, на сина му Андрей, който се жени за дъщерята на друга легенда Павел Панов, на Янка Рупкина, на Стефан Аладжов, на редица известни и по-малко известни хора, докоснали се до Гунди.
Специалното послание към читателя на книгата е от Лита – съпругата на Гунди: „Преди много години децата на София не знаели какво е телевизия, компютър, смартфон. Как се забавлявали? С приятели. На улицата, на полянките в крайните квартали. В игри. Различни. Интересни. С победители и победени. Едно височко тъничко момченце прекарвало всяка свободна минута навън, с топка в крака. Парцалена. Ушита от баба му. Аз не съм познавала това момченце. Срещнах го години по-късно. Отново с топка, истинска… волейболна. Повярвайте ми, беше много добър. Само че неговата любов го чакаше на друго игрище – футболното. И той тръгна след голямата си любов. Носеше я в сърцето си, когато играеше за “Левски” и за България. Любовта към великата игра и към неговия “Левски” беше с него до края на живота му. Той е Георги Аспарухов – Гунди“.
По-долу четете откъс от книгата:
Гунди извън терена
Гунди не е чревоугодник. Обича да си хапва по-постничко. Любимите му гозби са боб яхния, баница с праз лук или с тиква, кисело мляко. Хапва и пържени яйца, но по-рохки. Ненавижда птиче месо и направо му се гади от него. Никога не вкусва. Не харесва и скара – кюфтета, кебапчета. От месните специалитети любим му е телешкият език в масло. Шоколад и портокали също не обича.
Като деца с братовчед си Здравко обожават да си пекат сами царевица и картофи и после да ги ядат. Като женен мъж Аспарухов прави опити да готви в кухнята, но не особено сполучливи. Веднъж иска да изненада съпругата си Лита, като ѝ приготвя охлюви. Щом ги сервира, се оказват страшно жилави и се налага да се досваряват.
Приживе Гунди казва: “Понеже Лита обича ориз, а аз мразя, аз обичам боб, а тя мрази, та вкъщи ядем предимно ориз”. Величка се справя отлично със задълженията си като домакиня.
“След мач му харесваше да има някакъв сладкиш, торта, пай. Винаги съм обичала да готвя. Възпитана съм, че една жена трябва да се грижи за уюта в семейството. Къща, която мирише на препарати, а не на манджа, не е къща”, твърди Лита.
“Георги лесно качваше килограми. Никога не е бил дебел, но понякога е трупал над това, което се смята за оптималното му тегло. В националния отбор ги слагаха на различни маси – едни, които трябва да качат килограми, други, които да свалят, и тре- ти, които са си нормални. Митата Якимов ни беше много добър приятел, той все трябваше да качва”, разказва Лита.
Освен това Гунди е много добър танцьор. Когато води Лита на ресторант, не пропуска да я покани на танц. Цветя подарява често и без повод. През ваканциите всяка година почиват на “Слънчев бряг”. По онова време нито имат достатъчно пари, нито имат право на изходна виза за екскурзии в чужбина.
“Много обичахме да пътуваме, къде ли не сме ходили. Любимото място на Георги беше Троянският манастир. Той бягаше от публичност. Искаше малко усамотение, тъй като по онова време личностите бяха като магнит, всички ги познаваха”, разкрива Лита.
Рожденият му ден – 4 май, е много близо с имения му ден Гергьовден – на 6 май. Във футболния календар това винаги е доста напрегнато време в края на сезона. Затова Гунди никога не си позволява пищни празненства. Веднъж му подаряват две живи агнета за Гергьовден. Той ги дава на фермери за отглеждане, защото му е жал да ги заколи.
На друг Гергьовден има тренировка на “Герена”. Почитател на “сините” от близко село носи цяло печено агне за отбора. Раздават на всички порции поравно. Тогава се появява домакинът на “Левски”, когото пропуснали. Гунди, без да се двоуми за миг, веднага става пръв, и отстъпва своя дял. Така навръх имения си ден се лишава от вкусното агнешко. Всички в съблекалнята запомнят задълго този жест.
За един от рождените дни на Гунди любимата му Лита го изненадва с малка златна топчица на синджирче. Това се оказва особено ценен подарък за него. Той също дарява бижута на съпругата си, но голяма част от тях по-късно са задигнати от апаши.
“Никога не съм обичала да нося бижута и смятам, че не ми отиват. Чувствам се като коледна елха с тях, като се накича”, споделя Лита.
Аспарухов има само един порок. Пуши цигари. Без да иска, веднъж синчето му Андрей го натопява пред треньора, като казва: “Тате пуши, ама мама повече”. После глобяват Аспарухов за това провинение. С дружката му за пушене Жоро Соколов дори веднъж се скриват в тоалетната на стадиона, за да запалят по цигара. Това се случва по времето на легендарния треньор Витлачил. Той пръв въвежда глобите за различни провинения в отбора. Гунди си пада най-вече по цигари “Марлборо”, докато Соколов пуши по-евтините “Арда”.
“Никога не е бил страстен пушач, аз бях. Както си пушим, веднъж сложи кутията “Кент” на нощното шкафче и ми каза, че от този момент няма да палим повече цигара. Той спираше наистина, но после пак припалваше покрай мен”, признава Лита. Гунди почти не пие алкохол.
“По пиенето изобщо го нямаше. Коняк, вермут, не близваше такива неща. Тогава нямаше заведение, в което футболистите да ходят тайно. Пиеше айрян след мач. Или плодови сокове. Трябваше да има по няколко кани. Обичаше рано да си ляга. Голям Сънчо беше. Явно се е уморявал човекът. Мен това понякога ме дразнеше. Били сме на гости и тъкмо стане интересно, а той ме кара да си тръгваме”, спомня си Лита.
Като футболист Гунди получава тристаен апартамент, тъй като по това време вече е семеен и с дете. Имотът е в столичния квартал “Лозенец” до Четвърто районно управление, където и до днес живее Лита. Жилището е тухлено и държи топло. Нанасят се там през 1969 година, а негов съсед е друга легенда на “Левски”, Добромир Жечев.
Гунди има голям афинитет към театъра и киното. Футболната легенда дори отива на пробни снимки за един от култовите от времето на соца български филми “Черните ангели”. Режисьорът Въло Радев харесва футболиста страшно много по време на кастинга.
Можете да откриете книгата ТУК.
