„Маниак“: Бенхамин Лабатут вмества в 300 страници духа на преломното ни време
„Гласът на Бенхамин Лабатут идва от бъдещето, за да ни освободи от проклятието на настоящето.“ – Волфрам Айленбергер
В новата си книга „Маниак“ чилийският писател Бенхамин Лабатут, един от най-мощните нови гласове в съвременната литература, обогатява и доразвива идеите на „Кога престанахме да разбираме света“, бестселър, който му донесе световна слава и в който той се спира на мрачните проявления на великите достижения в науката.
Бенхамин Лабатут успява да вмести в 300 страници духа на преломното ни време, споделят за новата книга от българското издателство „Лабиринт“, с чийто знак „Маниак“ излиза у нас.
За автора Волфрам Айленбергер казва, че „гласът му идва от бъдещето, за да ни освободи от проклятието на настоящето“, а Натали Портман го определя като един от „най-изключителните умове“, които някога е срещала.
Самият Лабатут споделя, че цени най-високо „хората, притежаващи чудната способност да оставят подсъзнанието си да кърви във всичко, което правят“.
„Маниак“ е виртуозно произведение, вместило в себе си и историческия роман, и философския трактат, и митовете за съвременните технологии. Лабатут пише за учените така, както Боланьо – за поетите. В центъра на този литературен триптих е Джон фон Нойман, титан в науката, унгарец вундеркинд, направил революция във всичко, до което се е докоснал, участвал в проекта „Манхатън“ и създал архитектурата на изчислителните машини, въз основа на които е разработен един от първите компютри МАНИАК.
Историята на Фон Нойман е предхождана от разказа за трагичната съдба на друг прочут учен – Паул Еренфест, а последните глави са посветени на съдбоносния турнир по го, най-сложната игра, измисляна някога. Поредицата противоречиви събития в световната наука: от създаването на водородната бомба до появата на суперкомпютрите, които пораждат у някои възторг, а у други ужас, завършва със смазващата победа на изкуствения интелект над човека, което ни кара да се замислим докъде са ни довели и къде ще ни доведат технологиите във време, когато здравият разум е тласнат на ръба на хаоса.
Бенхмин Лабатут е чилийски писател, роден в Ротердам, Нидерландия. Прекарва детството си в Хага и Буенос Айрес, а на дванадесетгодишна възраст се премества в Сантяго де Чили, където живее и днес.
Писателската му кариера започва с книгата „La Antártica empieza aquí“ („Антарктика започва тук“), която излиза в Мексико и печели престижната награда Premio Caza de Letras през 2009 г., връчвана от Университета на Мексико (UNAM) и Editorial Alfaguara. Втората му книга, озаглавена „Después de la luz“ („След светлината“), излиза през 2016 г. и е публикувана от Editorial Hueders. В нея Лабатут изследва теми като празнотата, науката, историята и философията, вдъхновени от дълбока лична криза. Неговата третата книга – „Un verdor terrible“ („Ужасяваща зеленина“) – е публикувана на испански език от Editorial Anagrama и е преведена на множество езици, включително немски, италиански, френски, холандски, португалски и английски.
Творчеството на Лабатут се отличава с дълбоки философски теми, съчетание на исторически факти и научни прозрения, както и с богат, аналитичен стил на писане. Неговите произведения получават високи оценки от критиката и утвърждават Лабатут като един от най-оригиналните съвременни автори в испаноезичната литература. Книгите му изследват границите между реалност и фикция, провокирайки читателите да се замислят върху науката, човешкото съзнание и същността на съществуването. Благодарение на своя интелектуален подход и майсторска наративна техника, Бенхамин Лабатут се утвърждава като ключова фигура в съвременната литература.
Можете да откриете „Маниак“ в книжарниците и ТУК.
