Четем „Към сватбата” на Джон Бърджър за първи път на български език
На пазара в Атина един сляп грък разказва истории – като тази за двама родители, които пътуват към сватбата на дъщеря си Нинон. През годините връзката им е изтъняла, но момичето ги кани на най-важния ден в живота си, когато ще се врече пред Бог и пред хората на Джино. А Нинон е болна от СПИН…
Около тази история се завърта романът „Към сватбата”, роден от въображението на Джон Бърджър – писател, художник и мислител, един от великите британци на ХХ век. Той напусна този свят през 2017-а на достолепните деветдесет години и остави в наследство десетки статии, есета, картини, стихове.
„Към сватбата” е от последните му романи, посветен на срещата на нежността с неизбежното, едновременно трагичен и обнадеждаващ разказ за любовта, смъртта и надеждата. Издаден във Великобритания преди трийсет години, сега излиза за първи път на български език в превод на Петър Прокопиев и с корица, нарисувана от Дора Иванова. Ще го откриете в каталога на издателство „Лист”.
Преплитането на различни гледни точки в повествованието е типичен похват за Джон Бърджър – фигура, оставила отпечатък в изкуството на следвоенна Европа. Като млад решава да стане художник. Докато учи в колежа в по изкуства в Челси, в небето се води „Битката за Британия”. Епохата налага на Бърджър да бъде повече от художник. В това той е наследник на Джон Ръскин и Валтер Бенямин, които превръщат познанията си за изкуството във фин инструмент, който може да ни помогне да разберем света около нас. Разбирането за изкуството е инструментът, с който да разберем света. Или както самият Бърджър казва в началото на Ways of Seeing, документалната поредица, която създава за BBC: „Сега, във втората половина на ХХ век, виждаме тези картини така както никой друг не ги е виждал преди нас. Разберем ли защо, ще научим нещо за нас самите и за начина по който живеем днес.“
Тази поредица, заедно с наградата Букър, която получава за романа си „G.“ го правят известен в цяла Англия. Точно тогава той решава да замине – първо за Женева, после за Алпите, където споделя с местните нелекия живот във френските алпийски села. Когато в къщата в Алпите някоя мишка се хванела в капан, Бърджър я скицирал набързо, а после излизал и я пускал в полето.
В едно писмо до сина си пише: „Когато човек рисува, задава един въпрос след друг.“ През живота си Джон Бърджър също задава един въпрос след друг – вълнува го всичко и с еднаква загриженост пише за Старите майстори, за живота на френските селяни в Алпите, за скицника на Спиноза, за карането на мотор, за шимпанзета и снимки от пощенски картички, за Палестина и войната в Ирак, за живота на бездомника и селския фелдшер, за миньорите в северна Англия, за природата на времето.
„Ако съм разказвач, то е защото слушам.“ Всички тези гласове Бърджър слуша внимателно, с обич и пресъздава в книгите си, където поезия, проза, документалистика, фотографии и рисунки стоят рамо до рамо, защото само така може да излезе наяве тяхната важност, тяхната сложност и красота.
Можете да откриете книгата ТУК.
