Четем „Болест, която (не) съществува“ от Джулия Каминито
На 28 ноември излиза на български език новият роман на Джулия Каминито, новия мощен глас на италианската литература! „Болест, която (не) съществува“ (288 стр., цена с празнична отстъпка: 17.16 лв. /8.77 евро) е поредно доказателство за способността на авторката да вниква в дълбините и да улавя противоречията в човешката душа. Преводът е дело на Ина Кирякова. Художник на корицата е Стефан Касъров.
В забързаното и невротично съвремие един млад мъж на име Лорис е на кръстопът между спомените от детството и заобикалящия го свят на зрелостта, в който се усеща неразбран и отхвърлен. Чувствително и интровертно дете, той прекарва ваканциите и уикендите на село при дядо си Темпеста, към когото е много привързан. Но и детството има край и Лорис продължава своя път в годините, намира си приятелка, на която дава прякора Джо, наема малък апартамент в живописен римски квартал, започва работа като стажант в издателство… Нещата обаче не вървят така, както би желал. И се появява болката. Необяснима и силна. Той подозира, че страда от нелечима болест, ала никой не му вярва освен едно въображаемо създание на име Катастрофе, което приема различни форми: гълъб, котка, вълк, риба, и запълва пространството около него. Болестта, от която Лорис се страхува, става главен герой в тази проникновена книга. Но дали само в нея?
Родена през 1988 година, Джулия Каминито завършва политическа философия, работи като редактор за римското издателство „Джулио Пероне“ и сътрудничи на различни периодични издания. Още с дебютния си роман „Голямото А“ („Джунти“, 2016) грабва вниманието на публиката и печели три важни отличия: „Багута“ и „Джузепе Берто“ в категория „Първа творба“ и „Бранкати“ за „Млади дарования“. С романа си „Водата на езерото никога не е сладка“ („Бомпиани“, 2021), Каминито печели наградата „Стрега Оф“, както и престижната „Кампиело“ през 2021 година. Перото на Джулия Каминито улавя социална динамика, която е невидима за много съвременни писатели. Произведенията ѝ завладяват с отривист и дълбоко емоционален език, неочаквани образи и сурова чувствителност.
Джулия Каминито ще бъде специален гост на предстоящото издание на Софийския международен литературен фестивал. Срещата с нея ще се състои на 11 декември, четвъртък, от 18:30 ч. в Мраморно фоайе на НДК, ет. 2. Модератор: Георги Тошев. Събитието се реализира в партньорство с Италианския културен институт.
По-долу четете откъс от книгата на Джулия Каминито – „Болест, която (не) съществува“
Болката е като яйце с плътна черупка, усещаш, че си го погълнал и то се плъзга надолу в гърлото, хранопровода, стомаха, намира местенце, където да се настани, не го е грижа за деня и часа, иска винаги да знаеш, че го има; овално е, цимент е, не е за вярване, че съществува и заема пространство.
Болката е там и напира, напира, става несдъвкана хапка, бучка, твърда е, можеш да я напипаш под кожата, докато черупката се пропука и нещо излезе от нея.
Няма и помен от жълтък, няма я мекотата на белтъка, има само едно миниатюрно и бледо същество, попова лъжичка, което се движи безспирно из цялото ти тяло, от раменете до петите.
За това си мисли Лорис, проснат по гръб на пода, когато яйцето в него се пропуква и зверчето му тръгва да тича.
Банята е два на три метра, краката му стигат до вратата, а главата му е между бидето и мивката, оттам вижда фитингите, болтовете, мръсните уплътнения, къдравите косми в основата на отходните тръби, цял метален и водопроводен свят, който въпреки несъвършенствата си работи, върши това, което трябва да върши.
Джо чука на вратата и казва: На какво си играеш?
Струва му се невъзможно да стане и да ѝ отвърне, да се изправи до вратата, защото яйцето вече е счупено и дребното наелектризирано създанийце хуква към мускулите на краката му, кара ги да изтръпнат, да станат болезнени и галопира към корема, предизвиква спазми, контракции.
Лорис настойчиво се пита каква е тази болка, колко притиснати и допрени един до друг органи има в тялото му, къде точно е черният дроб, докъде стига апендиксът, от коя страна е далакът.
Не всеки път си задава тези въпроси, но сега те го подгонват, преследват го.
Размърдва леко пръстите на ръката си, за да извади телефона от джоба си с безусловен рефлекс, но няма джобове, по гащи е и няма как да потърси в Гугъл.
Внезапна болка в корема, световъртеж, астения, диагноза
Иска му се да напише това в Гугъл и да поиска отговор, за да узнае колкото е възможно по-скоро какво му е отредила съдбата, но дланите му са обърнати нагоре, напразно очакват нещо да ги запълни.
Джо се мъчи да отвори вратата и избутва малко краката му, които изглеждат меки, без бедрени кости или пищяли, без капачки на коляното или предноходилни кости.
Казва: Какво правиш?
Преди малко Лорис затвори компютъра и изтърча в банята, мислеше, че има колика, усещаше някакво притискане, но нищо не се случи, остана си само болката:
загнездилото се яйце, твърдо присъствие, което изглежда обло, но и ръбесто.
Сърцето му бие с накъсан, непостоянен ритъм, подскача между гърлото и гърдите и пронизваща болка се излъчва внезапно към едната ръка или към двете, не е сигурен, може би само към едната. Пита се дали не е признак на инфаркт, може би точно това става, сърцето му се готви да преустанови жизнеподдържащата си функция. Колкото повече вярва в това, толкова по-силни са пробождащите болки и инфарктът наближава, дава си сметка, че ако се успокои, ще се почувства по-добре, но не успява да спре, да прекъсне веригата от мисли, които от мозъка стигат до сърцето, карайки нервите и вените да вибрират.
Мисли отново за това, което знае, не е много наясно с посоките и разположението на органите си и му се иска да изкрещи, че в тялото му има някаква измама, всичко изглежда наопаки, всичко е ненадеждно.
Прозорчето в банята е правоъгълник към нищото, отпред са две от стените на сградата, хазяинът казва, че апартаментът е на първия етаж, но за Лорис е очевидно, че това е леко повдигнат приземен етаж: Джо го нарича зандан, защото прозорците са с решетки и не могат да се отварят.
Лорис си представя една ивица от ведро небе, която се издига над блока и над град Рим, усеща силата на случващото се навън, то е нормално, умее да съществува и да се развива, съответства на някаква идея за света.
Вътре в тази баня обаче устата му е пълна с лепкава слюнка и в лявата ръка, сега е сигурен, усеща бодежи и вибрации, сърцето му би могло да се разцепи наполовина.
Изпитва огромна и спешна нужда да чете, да прочете дори само две думи, дори само три реда, и очите му обхождат нещата наоколо, търсейки някой етикет на перилен препарат, някой надпис на почистващ спрей, но няма нищо.
Чува, че Джо натиска вратата, за да се провре вътре, и е нервна, всеки момент може да каже: Каква е тази пантомима, тази загуба на време?
Тя не е свикнала да го вижда така, проснат на земята като килим, като свлякъл се пешкир, и не разбира, не може да разбере какво му се случва и защо, мисли, че той преувеличава, че прави драма от лека болка в корема, от болежка в ребрата.
Джо почти е влязла, когато Лорис вижда ясно създанието.
То седи върху пералнята, Лорис го разпознава, макар че отдавна не го е виждал.
Катастрофе е провесила крака, поклаща ги весело като малко дете, кожата ѝ е прозрачна, но груба, срещу светлината се виждат пъпчици, очите ѝ са виолетови и цепнати, бретонът ѝ е равно подрязан до средата на челото, има бенка върху устната, тя е водна тийнейджърка, на гърба си има перка на акула и наместо бели дробове, две водолазни бутилки.
Върви си!, ѝ прошепва Лорис и паниката му расте, но тя щрака с пръсти, сякаш ѝ е хрумнала революционна идея.
Катастрофе слиза от пералнята и тръгва към него, застава над проснатото му тяло и го наблюдава отвисоко. Разтваря едната си ръка, дълги извити нокти и люспи на усойница, поставя я нежно върху корема му и натиска, първо леко, за да намери точното място, болното място, и после използва два пръста, поставя ги вляво над тазовите кости. В резултат на натиска болката пронизва тялото му като мълния.
Катастрофе му показва къде е редно да изпитва болка и Лорис надава остър вик, усеща как сърдечният мускул тупти в слепоочията му, дишането му е пресекливо, трептенията стигат до ноктите му.
Ето, умирам, си помисля той за миг.
Можете да откриете книгата ТУК.
