Цялата поредица „Кало Змея“ вече блести в нови издания с корици от анимационното студио Chase A Cloud
Любимият супергерой Кало Змея вдъхнови хиляди деца у нас да заобичат четенето и да преоткрият родния фолклор
Фентъзи трилогията „Кало Змея“ от Милен Хальов доказа, че българският фолклор може да вдъхнови герои, достойни да се наредят до световни феномени като „Пърси Джаксън” и „Хари Потър”и продължава да привлича малки и големи читатели със своята модерна супергеройска история и уникален фентъзи свят, изграден с магията на българските митове и легенди.
И трите книги от поредицата вече могат да бъдат открити на пазара с чисто нови корици, изработени от анимационното студио Chase A Cloud, които от години работят по международни проекти за LEGO, Disney и Marvel.
„Кало Змея“, „Кало Змея 2: Чудовища като мен“ и „Кало Змея 3: Герои от кал“ очакват читателите в невероятни издания с илюстрации и дизайн на Микол Ганзерли и Сава Комитски. Новата визия на фентъзи романите е част от част от амбициозния план на Милен Хальов и Chase a Cloud да разраснат света на „Кало Змея“ през следващите години.
Любимият супергерой на читателите вече вдъхнови бордовата игра „Змейски футбол“, в която стадионът в град Румица се превърна в терен на битка с легендарни мащаби, както и комикса „Протоколът Дънгори”. В плановете за бъдещето на вселената на Кало влизат нови книги и комикси, мобилна игра, театрална постановка, както и най-голямата амбиция – пълнометражен анимационен филм.
В „Кало Змея 2: Чудовища като мен“ и „Кало Змея 3: Герои от кал“ отново се впускаме след шеметния Кало – наглед обикновено момче, което крие вълшебна тайна. Във втората и третата част от поредицата синът на змея ще се изправи срещу още по-опасни врагове и създания от българските митове и легенди.
Последвайте Кало и компания на мистично приключение, което ще ги отведе чак до дълбините на Долната земя, където обичаният супергерой отново ще се окаже на кръстопът. Дошло е време Кало да научи истината за своя произход и да избере своя път.
Подтикнал хиляди деца да заобичат четенето, българската литература и уникалния ни фолклор с романите си (сред които и новите поредици „Общежитие за чудовища” и „Комикс клас”), Милен Хальов се нарежда сред най-популярните млади писатели у нас и тепърва предстои да ни отведе на още по-вълнуващи книжни приключения.
Следете вселената на „Кало Змея“ на линка тук, защото се задават змейски изненади за читатели с бурно въображение и смели сърца!
Из „„Кало Змея 3 – Герои от кал“ на Милен Хальов“
Глава 1
Момчето от кал
Момчето от кал крачеше бавно в подножието на водопада, носеше труп на ръце и не след дълго бе забелязано от змейовете.
Обитателите на Тилилей – мистичния град в облаците – бяха змейове с орлови криле, дълги змийски опашки, броня от златни люспи и вълчи глави с кръвожадна паст, в която блестяха острите като нож зъби.
Два змея, които стояха на пост пред градината с водопада, полетяха към необичайното момче и препречиха пътя му. По-едрият, този с тъмната козина на главата и черните криле, изръмжа в лицето на младока, а другият отвори уста, изрева чудовищно и опръска наоколо с кипнала слюнка.
Момчето спря с треперещи от изнемога крака. Брадичката му бе сведена пораженчески, клепачите затворени, а тялото – покрито с кал от лазенето към брега, защото то се бе появило от водата.
Идваше отдалеч, от много далеч: бе прекосило необятно пространство, минавайки през вълшебен портал – окото на една от гигантските вечни змии, които живеят в огнените дълбини на Долната земя.
Момчето не обели и дума, само повдигна ръце, в които лежеше тялото на Михаела. Тя бе запазена почти неопетнена от калта и изглежда, развълнува двата змея, защото, като я видяха, се спогледаха изумени и взеха да ръмжат и джафкат нервно. Зелените очи на чернокрилия змей обходиха безформената златна маса, обгръщаща гърдите на Михаела. Май осъзна, че бронята ѝ се бе стопила, а после втвърдила наново. Другият змей прибра бежовите си криле зад гърба, а ушите му клепнаха като на уплашено куче. В следващия миг вълчата му глава се преобрази в човешка: с кораво лице, кестеняви къдрици, дебели вежди и зелени очи, същo като на другаря му.
– Носиш змеица – каза строго змеят, вече изцяло в човешки облик. – Мъртва ни я връчваш, защо?
Краката на момчето се разтрепериха още по-силно. Но това не беше страх. На левия му прасец бе зейнала рана от ухапване, а петата на обувката му бе прогизнала от кръв. Дясното му рамо също бе ранено, и то така, че дори дебелият слой кал не можеше да скрие разкъсаната плът.
– Отговаряй! – изрева чернокрилият змей, също преобразен изцяло като човек с черна лъскава коса и сива муцуна.
– Отведете ме при Пламен – продума ниско момчето. – На него ще отговоря.
– Кой Пламен? – грубо попита чернокосият мъж.
Тежкото дишане на момчето забави отговора му:
– От рода на златните змейове.
– Златният змей?! – Мъжът с кестенявите къдрици изглеждаше потресен. – Защо да носим тази клета змеица при него?
Момчето, покрито с кал, изхриптя и се задави. Сведената му глава се люшна на жилестия врат и то едва събра сили да отвърне:
– Защото това е майка му.
Очите на двата змея се отвориха широко.
– Глупости! – разгневи се още повече чернокосият. – Родителите на Златния змей са изчезнали преди векове!
– Изчезнали са тук, под водопада – обясни кротко момчето със затворени очи, – откъдето идвам аз.
– Измисля си – каза убедено чернокосият на другаря си.
– Момче, не можем ей така да те заведем при Златния змей!
Момчето повдигна глава и отвори клепачи. Сред окаляното лице грейнаха очи от злато:
– Моля ви, отведете ме при брат ми!
