Четем „Нефритена война“, втора книга от трилогията на Фонда Лий
След „Нефритен град“ почитателите на Фонда Лий ще могат да прочетат и „Нефритена война“: втора книга от нашумялата в цял свят трилогия „Сага за зелената кост“. Преводът и този път е дело на Валерий Русинов, а художник на корицата е Живко Петров.
Магията разделя. Властта разяжда. Семейството устоява. Това е лайтмотивът на романа „Нефритена война“ (640 стр., цена с 25% отстъпка на издание с меки корици: 11.25 евро/22.00 лв.), продължението на феномена „Нефритен град“. Членовете на фамилия Каул продължават да се борят с вражеските кланове за чест и власт, но този път цената на тази борба е още по-висока. Нефритът продължава да е в основата на всички сблъсъци на Кекон, а отвъд границите на острова се задава война. Могъщи чужди правителства и наемни престъпни босове обръщат поглед към островната нация. Нефритът – най-ценният ресурс на Кекон – може да им донесе богатство и предимството, необходимо за унищожаване на техните съперници.
Изправени пред заплахи от всички страни, членовете на семейство Каул са принудени да сключват нови и опасни съюзи, да се изправят срещу врагове както в най-тъмните улици, така и в най-високите политически нива, и да оставят честта на заден план, за да направят всичко необходимо за собственото си оцеляване – и това на всички Зелени кости в Кекон.
Фонда Лий (р. 1979 г.) е канадско-американска авторка на спекулативни и фентъзи романи, трикратен носител на „Аврора“ – националната награда на Канада за научна фантастика и фентъзи. Постига световна популярност с трилогията си „Сага за Зелената кост“ – драматичен епос, напомнящ за най-добрите класически хонконгски гангстерски филми. Първата книга от трилогията, озаглавена „Нефритен град“, печели Световната фентъзи награда през 2018 г. и е обявена от сп. „Тайм“ за една от стоте най-добри фентъзи книги на всички времена. Освен това книгата е финалист за престижните награди „Небюла“ и „Локус“. Според Скот Линч „прецизният начин, по който Фонда Лий изгражда света си, качва залозите на нейните реалистични и напрегнати екшън сцени.“
„Нефритена война“ има и издание с твърди корици (цена с 25% отстъпка на издание с твърди корици: 15.00 евро/29.34 лв.).
Из „Нефритена война“ от Фонда Лий
Из ПЪРВА ГЛАВА
Чакащ рай
Да се ограби гроб на Зелена кост беше безумие. Само някой, на когото не му пука за собствения му живот, би го обмислил, но ако някой беше от този тип, то тази нощ бе перфектният момент. Хладните сухи дни на късната зима все още не бяха отстъпили на непрестанния пролетен дъжд и ниските облаци скриваха издигащата се луна над върховете на дърветата във Вдовичия парк. Улиците на Джанлун бяха нетипично тихи; от уважение, хората зарязваха обичайните си дейности и оставаха у дома, като окачваха церемониални, упътващи духа лампи на прозорците си, за да почетат кончината на Каул Сенингтун – национален военен герой, патриарх на клана Без връх, Факела на Кекон. Тъй че, макар Беро и Мъдт да бяха взели предпазната мярка да не носят осветление, нямаше кой да забележи пристигането им на гробищата.
Гробищният уредник, Нуно, ги посрещна на портата пет минути преди официалното затваряне.
– Дръж – тикна той в ръцете на Беро черна торба за смет. – Побързайте. Нощната охрана идва след половин час.
Тримата бяха сами, но Нуно шепнеше припряно. Очите му в сбръчканите от слънцето кухини на лицето шареха боязливо из сенките на храстите и надгробните плочи. Крадците бяха най-долната измет на Кекон, а грабителите на гробове – по-долни и от това. Куршум в тила и сметката за разхода, пратена на роднините им – това беше законното наказание, което можеха да получат на заранта, ако ги хванеха.
Беро взе от Нуно найлоновата торба. Клекна до каменната стена и измъкна две сини ризи и шапки, с извезано на тях логото на гробище „Чакащ рай“. Двамата с Мъдт навлякоха набързо ризите и поставиха шапките на главите си. Нуно пъргаво ги поведе по лъкатушеща хълмиста пътека към един от най-големите, най-забележителни мемориали на терена. Пред извисяващия се монумент от зелен мрамор бе изкопан нов парцел. На другия ден Каул Сенингтун щеше да бъде положен за вечен покой до своя внук, Каул Ланшинван, бивш Стълб на Без връх, убит и погребан преди шестнайсет месеца. Шестнайсет месеца! Отчайваща вечност за Беро, в която да крои схеми и да чака за нефрита си.
Нуно лично бе изкопал парцела този следобед; до гроба все още отдъхваше трактор със задна кофа. Беро застана на ръба на спретнатата правоъгълна дупка в земята. Лек полъх раздвижи разровената трева в краката му и вдигна тежката миризма на влажна пръст. По гръбнака му пробяга тръпка на възбуда. Точно това му беше трябвало през цялото време: някой друг да му свърши повечето работа. Първия път, когато двамата с Мъдт се бяха промъкнали в гробището с лопати, бяха прекъснати от група други младоци, които залитаха пияни и се плашеха едни други; втория път бе завалял проливен дъжд и едва бяха изкопали трапчинка в клисавата пръст, преди за малко да ги сгащи охраната. След това Беро реши, че трябва да са по-хитри; трябваше да измислят по-добър план и да изчакат подходящото време за действие.
За изненада на Беро Мъдт пръв се наведе и скочи в празния гроб. Момчето погледна нагоре с блесналите му като на пор очи и избърса ръце. Беро смъкна сака, който носеше на рамо, и извади инструментите, които му трябваха. Подаде ги на Мъдт долу и го последва, подметките на обувките му тупнаха на прясно оголената пръст. Двамата младоци се спогледаха за секунда, възхитени от собствената си заговорническа дързост. След това нападнаха заедно стената на ямата с лопати, ровейки като къртици към съседния ковчег.
Нуно остана да пази до трактора, дъвчеше късче бетелов орех, все едно си почива от тежката работа с копаенето на гроба. Не беше обичайно за него да вади задната кофа. Повечето кеконци биваха кремирани и погребвани в колумбарии или се
заравяха в малки парцели, изкопани ръчно. От съображения за пространство дори богати фамилии като Каул, които можеха да си позволят пълни парцели, бяха погребвани само с една стъпка разстояние между ковчезите, тъй че скоро лопатата на Беро удари твърда повърхност в стената от пръст. Потисна победоносен вик и удвои усилията си. Разсипа се пръст, зацапа потните му ръце и когато спря, за да избърше чело, тя остави кални дири по лицето му. Беро не изпита никаква умора, само възбуда и почти непоносимо очакване. Със сигурност беше, защото полагащият му се по право нефрит вече бе толкова близо, зовеше го от ковчега на мъжа, когото беше убил.
– Каул Лан беше Стълбът на клана Без връх – каза Мъдт с приглушен, но изпълнен с нетърпение глас, заговорил за първи път, откакто бяха пристигнали. Мъдт беше само на петнайсет, с три години по-млад от Беро и ръцете му бяха мършави; изнемогваше в работата и тясното му лице се зачерви в сумрака. – Би трябвало да е имал повече нефрит от когото и да било, нали? Повече от братята Майк даже. – Очите му светнаха с отмъстителен блясък. Имаше си свои причини да иска нефрита.
– Можеш да заложиш на това, кеке – отвърна Беро, без да отклонява вниманието си.
В шепота на Мъдт се прокрадна тревожна нотка.
– Как можем да сме сигурни, че нефритът изобщо е тук?
Освен когато бъдеше взет от враг в битка, нефритът на Зелена кост се наследяваше от семейството му. Воини често биваха погребвани с някаква церемониална част от зеленото им, но ковчегът на Каул можеше и да съдържа само няколко скъпоценни камъчета или съвсем нищо. При силната културна и религиозна дамга срещу кражба от покойника и смъртното наказание, което носеше това, усилието и рискът при грабеж на гроб рядко си струваха, дори и за най-обзетите от нефритената треска престъпници.
Беро не отвърна на Мъдт. Не можеше да предложи никакво уверение, освен че когато го обземеше определено чувство, винаги се вслушваше в него. Сега това чувство беше там и сякаш съдбата му се усмихваше. Капризните вълни на съдбата подмятаха хората насам и натам, но Беро смяташе, че на него му обръщаха специално внимание, че ги яхаше по-високо от повечето хора. Ах, в живота си бе срещал доста лош късмет още от минутата, в която го бяха измъкнали разреван от утробата на кратко живялата му майка, но пък ето, жив беше, докато много други, които познаваше, не бяха… и вече беше близо до нефрита.
Можете да откриете „Нефритена война“ ТУК.
