Проф. Цочо Бояджиев събира „Тристишия и фотограми“ в нова книга
Проф. Цочо Бояджиев събира своите „Тристишия и фотограми“ в нова книга, която носи знака на „Изток-Запад“.
„Удивителна е способността на Цочо Бояджиев да си играе с традиционни поетически жанрове и да им придава нови измерения“, казва проф. Александър Шурбанов за изданието. По думите му „в една предишна книга Цочо Бояджиев ни забавляваше с подобията на късносредновековни ронда и рондели, а сега ни представя великолепен набор от хайку и екфразис – форми разпознаваеми и все пак невзети наготово, а преминали през леярната на един съвременен поет мислител и фотограф (да не пропуснем, особено за тази книга) – с две думи, ренесансова личност“.
Цочо Бояджиев е един от водещите български учени хуманитаристи, основоположник на философската медиевистика в България. Преподава история на античната и средновековната философия в СУ „Св. Климент Охридски“. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (Лувен) и на Европейската академия на науките и изкуствата (Виена).
Автор е на редица студии и монографии, учебни помагала, съставил е няколко антологии и сборници с философски текстове. Учредител е на Института за изучаване на средновековна философия. Превежда от латински, старогръцки и немски.
Роден е в Троян през 1951 година. Носител е на националната награда „Христо Г. Данов“, голямата награда на портал „Култура“, наградата „Златната метафора“, Големия кръст на Суверенния Малтийски орден.
Свои фотографии е показвал в самостоятелни и групови фотографски изложби, както и в издадените съвместно с Николай Трейман фотоалбуми „Пътят на човека“ и „Денят на човека“.
Из „Тристишия и фотограми“
безкраен летен ден
събувам прашните обувки
пред прага на заникъде
***
сънят е беглец от очите ми
буден дочаквам годежа
на нощната лампа с лилавия облак
***
след летния дъжд
браздите димят
полето изпуска душата си
ДЖАНИ БЕРЕНГО ГАРДИН /
ВЕНЕЦИЯ, ПЛОЩАД САН МАРКО
влакът пристигна с неголямо закъснение
ала достатъчно за да пропусна безвъзвратно
така мечтаната венецианска нощ
прозрачната предутринна мъгла
се бе отказала от своето сфумато
и се оттегляше спокойно по Канале гранде
между фасади все едно рисувани
от Паул Клее или от негов подражател
прегърнатите влюбени отключиха
зелената врата и миг преди да хлътнат
във неизбежното което трябва да се случи
момичето ми се усмихна съзаклятнически
през рамото на бъдещия рогоносец
група безделници със брилянтинени коси
се готвеха да сторят нощ деня
който надничаше несигурен зад ъгъла
а аз оставях да проникне в мене този град
във който уличните кучета са риби
гондолите разкършват сънените си тела
а някакъв метач с метлата си измита
морето от безлюдния площад
Можете да откриете книгата ТУК.
