„Заран и здрач” – най-доброто време за среща с Юн Фосе
На български език излезе втори роман на нобеловия лауреат
Животът се люшка като лодка, оставена на милостта на морето и обстоятелствата, в романа „Заран и здрач” на нобеловия лауреат Юн Фосе. Книгата излезе в превод на Стела Джелепова и кани българските читатели на нова среща с творчеството на големия писател след фурора на „Трилогия”.
Фосе разполага сюжета си в широка рамка – между раждането и смъртта на главния герой. В началото Улай, бащата на Юханес, с тревога очаква раждането на сина си. Съдбата му изглежда предначертана – момчето ще стане рибар, ще се ожени, ще има деца и ще прекара живота си край морето. Във втората част Юханес вече е стар. Един ден, който започва като всеки друг, той се събужда, среща приятеля си Петер, разговаря с дъщеря си и върши обичайните си неща. Постепенно обаче познатият свят започва да изглежда различно. Хората, които Юханес среща, са мъртви, а границата между спомена, настоящето и отвъдното се размива. Без драматични обрати Фосе превръща последния ден на героя си в тихо пътуване към смъртта.
Юханес е обикновен човек на труда и навика, привързан към малките предмети и действия на всекидневието. Именно чрез него Фосе задава големите си въпроси за времето, паметта, самотата, любовта и смъртта. Норвежкият литературен справочник „Store norske leksikon“ определя книгата като произведение, което на повърхността разказва за раждането и смъртта, но всъщност обхваща целия живот. Норвежкото издателство Samlaget също подчертава необичайната конструкция – животът на Юханес е представен само чрез неговото начало и край.
Формата е не по-малко важна от историята. Фосе пише на новонорвежки и изгражда „Заран и здрач“ с повторения, паузи и дълги, плавно преливащи изречения, почти без точки. Запетайките са малко и на неочаквани места. Ритъмът на прозата следва движението на мисълта и създава усещането, че читателят не толкова наблюдава живота на Юханес, колкото го преживява заедно с него. Още при излизането на книгата норвежкият вестник „Dagbladet“ отбелязва именно тази проза без точки, която принуждава читателя да чете „на един дъх“.
Тази необичайна музикалност е характерна за Юн Фосе, който през последните десетилетия се нареди сред най-значимите европейски писатели. Роден през 1959 г. в Хаугесюн, той пише романи, разкази, поезия, есета и драматургия, а пиесите му се играят на сцени по целия свят. Фосе дебютира с романа „Raudt, svart“ през 1983 г., но постепенно именно неговият особен език – основан на повторението, тишината и онова, което остава неизказано – го превръща в разпознаваем глас на съвременната литература. Нобеловият комитет му присъжда наградата за „новаторските му пиеси и проза, които дават глас на неизказаното“. „Заран и здрач“, издаден за първи път през 2000 г., е ранен и особено чист пример за тази поетика – книга за края, която всъщност започва с раждането, и за живота, който се оказва по-голям от всичко, което може да бъде разказано.
Можете да откриете „Заран и здрач“ ТУК.
