„Корабът“: Юбилеен сборник с избрани творби на Матей Вишниек
ИК „Колибри“ отбелязва 70-ата годишнина от рождението на световноизвестния поет, белетрист, драматург, публицист и критик Матей Вишниек с изданието „Корабът“ – избрани произведения в превод на Огнян Стамболиев. Художник на корицата е Анна Лазарова.
Желанието ми да живея като свободен човек – това е моето послание. Опитах се да не бъда манипулиран от утопии или контраутопии, както и от идеите на комунизма или от съблазните на консуматорското общество. Пиша, за да разбера тайната на човешкото същество и най-вече противоречията на човешката природа и начина, по който могат да се преодолеят. Пиша, за да премина собствените си граници, да открия какво точно е скрито в моя мозък и в моята душа…
Матей Вишниек е роден през януари 1956 година. От ранна възраст открива пространство на свобода в литературата на Кафка, Достоевски, Едгар По, Лотреамон… Обича сюрреалистите, дадаистите, Театъра на абсурда и особено Йожен Йонеско, гротеската, ониричната поезия, фантастичната литература, магическия реализъм на латиноамериканския роман, също и реалистичния англосаксонски театър. Накратко – всичко без социалистическия реализъм. Вишниек завършва философия в Букурещ и става активен член на известното „поколение-80“, което разтърсва поетическия и литературния пейзаж в Румъния през „епохата Чаушеску“. Убедено вярва в силата на културната съпротива и в способността на литературата да разруши тоталитаризма.
През 1987-а напуска Румъния, за да потърси политическо убежище във Франция, където започва да работи за Радио Франс Ентернасионал. В този период той вече е утвърден със своята изчистена, проницателна и леко горчива поезия; а десет години по-рано е започнал да пише и пиеси – широко разпространени из литературните среди в родната му страна, но забранени за поставяне на сцена. След заминаването си започва да пише на френски език, който – подобно на своя прочут сънародник Емил Чоран – овладява до съвършенство. Близо трийсет от неговите произведения са издадени от „Акт Сюд-Папие“, „Арматан“, „Ланзман“, „Галимар“ и др. Присъства в театралните афиши на повече от 50 страни в Европа, Азия и Америка. Познат е и на нашата публика. В Румъния, след падането на комунистическия режим, той е сред най-поставяните и обичаните от публиката автори. Критиката напълно справедливо го определя като „новия Йонеско“.
Настоящият юбилеен сборник (466 стр., 16 евро) съдържа избрани произведения от неговата поезия, драматургия и проза.
Из „КОРАБЪТ. ПОЕЗИЯ, ПРОЗА, ТЕАТЪР“
СТИХОТВОРЕНИЕТО,
КОЕТО САМÒ ЧЕТЕ СЕБЕ СИ
Стихотворението се обръща към себе си
и започва да се чете самò,
тълкува се бавно, свенливо навлиза в същността си,
усмихва се, извиква учудено
и доколкото може да се прочете
се разбира, а сетне потъва тихо във Вселената
Стихотворението се спира за миг, оглежда се назад
към вече прочетеното, но не вижда друго
освен бяла и лека следа,
а тя на свой ред изчезва в сумрака на вечерта
„Ти ще изчезнеш, ще изчезнеш завинаги,
викат думите, все още непрочетени,
а духът ти е вече изцеден като лимон!“
Но стихотворението се разярява
и се нахвърля като хлебарка
върху трохите хляб
После скача и поглъща своите букви,
поглъща ги с вик
и от тях не остава нищо
Стихотворението е полудяло –
чете себе си трескаво до сетния си дъх,
докато и последната дума не падне на колене
и не каже, че е готова да умре с него
Стихотворението е тъжно и вече съвсем оголено –
обръща се към последната си дума
и я чете както осъденият на смърт чете усмивката
по лицето на палача си
Дочува се вик приглушен, плясък на крило,
бялото покрива мъглата и мокрите покриви
и това е всичко, което остава от стихотворението.
ДНЕС МОЖЕШ ДА ОСТАНЕШ
Днес можеш да останеш вкъщи –
казваше татко –
можеш да си починеш и ти,
ако пък искаш, вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума.
Днес можеш да не идваш на учение –
казваше сержантът –
можеш да останеш тук,
да се пошляеш и ти,
ако пък искаш –
вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума.
Сега вече ще бъда твоя –
прошепна ми любимата –
чуваш ли, ще бъда твоя,
ти само вземи куция кон,
изведи го в гората
и му тегли куршума…
Из глава „Есета“
КРАЯТ НА ЕДНА СТАРА УТОПИЯ
Пред очите ни умира безславно една стара утопия, разпалила умовете на много хуманисти – тази за научно-техническия прогрес с крайна цел „освобождаване на човека от труда“. Руският комунизъм, който нанесе толкова щети не само на Русия, но и на немалка част от света, се хранеше масово от тази глупава утопия, която се роди от марксизма (знаем колко мързелив е бил и Татко Маркс, издържал го е Енгелс!), а капитализмът донякъде продължава да претендира за тази идея, разбира се, без особен ентусиазъм. Онези, които наистина вярваха в силата на научно-техническия прогрес, изчезнаха от обществената сцена още в края на миналия век. Днес никой няма смелостта да заяви сериозно, че науката и технологиите един ден ще донесат „рая на земята“.
Многобройните научно-технически и информационни революции не само не освободиха човека, но го привързаха още по-здраво към използването на нови и по-съвършени средства за работа като компютъра. Буколичeският образ на човек, седнал под дърво и четящ книга, докато роботи работят за него и дори му носят таблата с храна, да, този дълго жадуван образ изчезна с последните автори на научна фантастика, заклети хуманисти, които днес биха ни изглеждали направо смешни… Да, връзката на човека с науката се преобърна, от господар на света, както изглеждаше, човекът вече не знае какво да стори днес, за да намали бедствието, причинено от масовата индустриализация и ерозивния ѝ ефект върху планетата. Като за всичко това вина има консумативното общество!
Вярвам, че вече е приключил утопичният период на систематично намаляване на работното време, битка, в която Франция беше начело в света, при това със забележим успех. През 1936 година тя бе първата страна в света, която легализира двуседмичния платен годишен отпуск, като това доведе до дълбока промяна в начина на живот,
разкрива нови перспективи пред две индустрии – развлекателната и туристическата. После платените отпуски в редица отрасли стигнаха и до 4 – 5 седмици! Да не забравяме, че през 1982 година президентът Франсоа Митеран въведе правото на пенсиониране на 60 години, а през 2002 г. социалистите законодателно намалиха седмичното работно време от 40 на 35 часа.
За да бъде щастлив, човек трябва да бъде освободен от работа, но разбира се, не от каквато и да е работа, защото е в състояние да даде цялата си енергия, когато е пристрастен към своята професия, не и когато тя не го радва и привлича. Откриваме тази стара идея от 1516 г. на хуманиста Томас Мор в прочутата му книгата „Утопия“. Той ни препоръчва, че би било хуманно да се работи максимум 35 часа седмично… Трябва да спомена, че през 1848 година във Франция работната седмица е била два пъти по-дълга, цели 84 часа! Тоест работният ден е бил „само“ 16 часа! Друг хуманист и утопист, Пол Лафарг (между другото, зет на Карл Маркс!), през 1880 година в книгата си „Правото на мързел“ твърди, че човек трябвало да работи максимум три часа на
ден. Струва си да си припомним поне един цитат от тази несправедливо забравена книга, написана от социалист-революционер, която трябва да бъде препрочетена: „Странна форма на лудост е обхванала работническата класа в страните, където царува капиталистическата цивилизация. Тази лудост носи със себе си индивидуалните и социални нещастия, които от векове измъчват човечеството. Тази лудост е
любовта към труда, страстта към работата, тласкана до изчерпване на жизнените сили на индивида и неговото потомство“.
От всички страни, „където царува капиталистическата цивилизация“, Франция ми се струва единствената, която устоя на тоталния делириум, създаден от неограничените възможности за печалба. Франция е и страната, в която се появяват най-много книги и есета по темата за „смисъла на работата“, връзката между работата и правото на човека на щастие, дори на мързел… От една от най-невероятните книги, публикувани през последните години, собствениците на големите компании могат да разберат как да бъдат успешни и как да спечелят максимално, при това с минимални усилия. Книгата се казва „Bonjour, paresse!“ (Добро утро, ленивецо!), написана е от Корина Майер и бързо се превърна в световен бестселър. Появи се през април 2004 година. 200 000 екземпляра бяха продадена само до края на същата година, като междувременно беше преведена на повече 20 езика в света. Един невероятен рекорд!
Предполагам, че редица умове не само във Франция, но и по света ще продължат да разсъждават върху проблемите на връзката между човека и труда, особено в тези страни, където е постигната висока производителност. За съжаление, стремежът към висока производителност и максимални печалби тласкат нашият индустриален свят да
произвежда повече и да се нуждае от повече човешки труд. Дори и във Франция много компании започнаха да изнудват своите работници и служители: „Не искате да работите повече, но за същите пари?“, казват техните алчни собственици: „Добре, тогава, щом не искате, ще поканим китайци или индийци да ви заместят, а може просто да преместим компанията направо в Китай!“
2007 г.
Можете да откриете книгата ТУК.
