Зайчетата-калпазани се множат
Издателство „Лист” пусна още още три самостоятелни истории на Биатрикс Потър
Зайчетата-калпазани се множат! След фурора на самостоятелните издания на отделните приказки за Зайчето Питър и неговите приятели от Биатрикс Потър, издателство „Лист” пусна три нови истории във формат, удобен да се мушне между тетрадките на първокласник. „Зайчета каламбичета”, „Двете лоши мишки” и „Котето Том” са попълненията във веселото, но и пакостливо заешко царство.
Както двата тома с твърди корици, пленили сърцата на малки и големи читатели, и те са в превод на проф. Александър Шурбанов и с оригиналните илюстрации на авторката. Художественото оформление е на Милена Вълнарова, а цената – само 3,50 евро.
„Посвещавам на всички калпазани – особено на онези, които се катерят по оградата ми”, отбелязва с обич Биатрикс Потър в книгите си.
Почитателите на Зайчето Питър знаят, че вдъхновението за историите ѝ идва от едно от нейните истински зайчета. Хелън Биатрикс Потър (1866 – 1943) расте в Лондон, заобиколена от жаби, тритони, порове и дори прилеп. Откъсната от общуване с връстници и обучавана от гувернантки, тя прекарва времето си в рисуване и наблюдение на природата, измисля истории за любимците си и ги увековечава в стотици рисунки. През 1893 г. изпраща една такава история
като подарък на сина на своята бивша гувернантка –
писмо, в което за пръв път се появява Зайчето Питър. То се оказва толкова харесвано, че през 1901 г. Потър сама финансира първото издание на „Зайчето Питър”, което мигновено се изчерпва и води до нова, по-голяма допечатка. В края на 1902 г. вече се появява официалното издание на издателя Норман Уорн с тираж от 28 000 копия, поставяйки началото на поредица от двадесет и три малки книжки, превърнали се в световна класика и надминали 250 милиона продадени копия. Само година по-късно Питър става и първият литературен герой, превърнат в лицензирана плюшена играчка.
Биатрикс Потър посвещава голяма част от живота си и на природозащитна дейност. С приходите от книгите си и наследството от своята леля тя купува фермата „Хил Топ” в Лейк Дистрикт, а по-късно и околните земи, за да опази характерните хълмове и традиционния живот в района. Заселва се там окончателно на 47-годишна възраст, омъжвайки се за местния адвокат Уилям Хийлис, отглежда овце и печели награди за породите си. На нея се дължи запазването на голяма част от земята, която днес е защитена в рамките на Националния парк „Лейк Дистрикт”. Творчеството и делото ѝ остават живи и до днес – не само в книжките за Питър и неговите приятели, но и в природата, която тя помага да се съхрани.
