Четем „Библиотекарката от Сен Мало“ от автора на „Приспивна песен в Аушвиц“ Марио Ескобар
Книгата разказва разтърсваща история за способността на думите да спасяват
От автора на бестселъра „Приспивна песен в Аушвиц“ Марио Ескобар на български език излиза „Библиотекарката от Сен Мало“ – вдъхновяващ разказ за една непоклатима жена, чието смело сърце и воля за живот блестят дори и в най-мрачните часове от историята на Франция.
Базиран на реални събития, романът описва ужаса на Втората световна война през очите на обикновена библиотекарка, готова да извърши необикновени неща в името на любовта и книгите.
Жослен и Антоан се запознават в книжарница и някъде там, сред кожените гръбчета и аромата на хартия, между двамата пламва красива любов, сякаш излязла от страниците на роман. Любов, на която обаче ѝ е писано да бъде засенчена от неумолимо приближаващата война. Защото годината е 1939, а Хитлер току-що е нахлул в Полша.
Скоро след като се женят, Антоан е принуден да замине на фронта срещу немските нашественици, а Жослен – да остане в Сен Мало, за да защити любимата си библиотека и чрез книгите да предложи утеха и насърчение на жителите на китното градче.
След поражението на Франция градът е превърнат в непробиваема крепост. Библиотеките са разграбени, а нацистите съставят специален списък със забранени книги, ценни произведения на изкуството и безброй други творби, които са под заплаха от кражба и унищожение.
Рискувайки да бъде арестувана, Жослен успява да укрие част от хартиените съкровища и всячески търси начини да сътрудничи на Съпротивата. Едновременно с това младата жена отчаяно чака да получи новини от съпруга си, който е отведен в концлагер. А единственият ѝ шанс да му помогне се оказва наглед доброжелателен немски войник, на когото Жослен трябва да избере дали да се довери или не.
Докато бомбите безмилостно падат и осъждат красивото крайбрежно градче на разруха, сред която сякаш и книгите, и хората са обречени, Жослен ще трябва да изпълни мисията си и да съхрани душата на Сен Мало. Един град, който винаги ще остане свободен – докато има кой да поддържа огъня му в сърцето си.
„Библиотекарката от Сен Мало“ е затрогващ разказ за две съдби, завинаги свързани от любовта и литературата; разказ за силата на човешкия дух и способността на думите да спасяват. Ескобар вдъхва живот на окупирания град в шеметна и проницателна проза, пресъздавайки историята на онези, които са жертвали всичко, за да се противопоставят на несправедливостта.
Из „Библиотекарката от Сен Мало“ от Марио Ескобар
ПРОЛОГ
Уважаеми Марсел Зола,
Времето никога не се грижи за никого. Хвърля котва между нас и товари гърбовете ни, сякаш иска да ни унижи; забавя крачката ни и я прави несигурна и колеблива. Започваме тичешком, но малко по малко стигаме до момента, в който не можем без опора. После, когато вече здравето и красотата са ни напуснали, ни отнема постепенно всичко, за което ни е грижа, истински значимото – хората, които обичаме. Първо бабите и дядовците, родителите, после приятелите, а накрая, ако успеем да излъжем достатъчно времето – собствените ни деца.
Никой не е способен да победи бог Кронос. Никога няма победители. Като израстваме, ние губим живота си малко по малко, докато в деня на смъртта ни всичко ни се отнема. Животът се движи около сигурността за загуба. Старостта не е течението на годините, а унищожението на всичко, което обичаме. Това наблюдавам във Вашите писания: способността Ви да забавите неизбежния ход на времето. Затова обичам литературата: Кронос няма влияние над нея. Думите на Платон, Аристотел, Сенека, Балзак, Толстой и всички писатели, които светът ни е подарил, са единствените способни да удържат чудовището, което поглъща всичко и го превръща в пепел.
Аз съм ревностен почитател на книгите Ви. Има само три неща, които обичам в живота – любимия си съпруг Антоан, красивото селище на Сен Мало и старинната библиотека, която управлявам. Хотел „Десил“, в който се помещава библиотеката, е построен през 1628 година от Жан Грав от рода Лоне и съпругата му Бернардин Сер малко след като 14 се женят. В него се ражда Андре Десил – героят от Нанси, а сега библиотеката съхранява най-старите и хубави книги в Сен Мало. Ще попитате защо Ви разказвам всичко това. Коя съм аз – библиотекарка от провинцията, която не е видяла много свят и има тази стара сграда за свое кралство? И аз съм си задавала същия въпрос. Вероятно защото се влюбих в романа ви „Бедата“, в неговото просто, но сърцераздирателно описание на разрушаването на града. Да, господин Зола – плаках на нещастието на героите Ви и ужасното заболяване на героинята Габриел, но сега изживявам своето собствено нещастие и това на Франция.
Възможно е да не повярвате на нещата, които съм напът да разкажа, или, още по-лошо – да не Ви интересуват. Не го правя с намерението да напиша книга за любовния си живот и опустошителната окупация на Франция от германците; копнежът ми по-скоро е някой ден, когато хората възвърнат благоразумието си, да знаят, че единственият начин да се спасим от жестокостта, е да обичаме. Да обичаме книгите, да обичаме хората и дори и да ме помислите за луда, да обичаме враговете си. Несъмнено любовта е най-революционната постъпка и затова най-преследваната и оскърбяваната. Все още отеква в главата ми онази трогателна фраза на Августин Блажени – „Обичай и прави каквото си поискаш“.
Моето нещастие започна в същия ден, в който и щастието. На нас, хората, винаги ни е трудно да приемем несполуките, сякаш се случват само на непознатите и нас никога не могат да ни достигнат. Същия ден, в който германците нападнаха Полша и насочиха оръжие към света в безмилостна война, Антоан и аз се оженихме в катедралата „Сен Венсан“ в нашия прекрасен град Сен Мало. Ето нашата история.
Жослен Ферек
Можете да поръчате книгата ТУК.
