Салман Рушди, Борхес, Жозе Сарамаго и Борис Виан в нова бисерна поредица на „Колибри“
Нова поредица със стойностна литература готви издателство „Колибри“ за своите читатели. С нов превод са предвидени да излязат класическите произведения на Фицджералд и Салман Рушди, както и неиздавани досега на български език книги на Джон Фаулз и Гюнтер Грас.
„Повече от 30 години издателство „Колибри“ ниже ревностно бисер след бисер като реверанс към взискателните български читатели, включително отвъд пределите на страната. Повече от 30 години екипът на издателството посреща предизвикателства от най-различен порядък, стараейки се да ги превърне в свои силни страни.
Рано или късно този дух на съзидание, последователност и всеотдайност се отплаща: днес „Колибри“ е сред издателствата, схващани като незаобиколим фактор и мерило за професионализъм в бранша. Всяка нова стъпка на „Колибри“, всеки нов проект се радва на интерес от страна на публиката и дава тласък на продуктивни дискусии“, пишат от издателството.
Вярваме, че настоящата бисерна поредица няма да бъде изключение, категорични са от „Колибри“. Защото е израз на трайната ни нагласа да съдействаме на читателите в подбора на автори и произведения, които биха представлявали чест за всяка библиотека. Поредицата обхваща едни от най-бележитите творци на миналия век, образци на модерната проза, както и заглавия акценти в каталога на „Колибри“, пожънали значителен успех през годините.
Налице са нови преводи на класически произведения („Нежна е нощта“ и „Великият Гетсби“ – две от най-славните и разпознаваеми творби на Франсис Скот Фицджералд, „Среднощни деца“ на Салман Рушди – през 2008 г. романът е определен като най-добрия избор в историята на наградата „Ман Букър“); нови издания на представителни за съответните автори творби, в т.ч. творби, които публикуваме по настояване на читателите („Пътешествие до края на нощта“ на Луи-Фердинан Селин, „Извън Африка“ на Карен Бликсен, „Строго охранявани влакове“ на Бохумил Храбал), както и неиздавани у нас произведения („Магът“ на Джон Фаулз, „Кучешки години“ на Гюнтер Грас), запълващи „бели петна“ в рецепцията на творчеството на въпросните белетристи. Някои от заглавията споделят един том – например „Смях в тъмното“ и „Поп, дама, вале“ на ненадминатия стилист Владимир Набоков и „Добър ден, тъга“ и „Обичате ли Брамс?“ на Франсоаз Саган, определяна като един от най-блестящите и чувствителни френски писатели.
Kачеството на поредицата е обусловено както от високата експертност на преводачи, редактори, коректори и оформители, така и от прозорливия дизайнерски подход, благодарение на който въздействието на 30-те книги е още по-осезаемо. Тук е мястото да отбележим, че стилната минималистична визия на кориците е дело на Иво Рафаилов, а илюстрациите на 5-а страница във всяко от изданията дължим на Теодор Ушев.
Основополагащ за поредицата е романът „Слепота“ – едно от върховите постижения в творчеството на Нобеловия лауреат за литература Жозе Сарамаго. По думите на преводачката Вера Киркова в озъбеното време на духовни кризи тази безмилостна алегория за сриващия се социум има съвсем актуално звучене. В крайна сметка „Слепота“ е роман за отговорността на зрящите. Защото се оказва, че „с течение на времето сме натикали съвестта в цвета на кръвта и в солта на сълзите и сякаш това не е достатъчно, а сме направили от очите нещо като огледала, обърнати навътре, и резултатът е, че те често разкриват безотказно онова, което сме се опитвали да отречем с уста“.
В поредицата се открояват още имената на Хорхе Луис Борхес, Стефан Цвайг, Джонатан Лител, Вирджиния Улф, Томас Ман, Симон дьо Бовоар, Пол Остър, Иън Макюън, Йожен Йонеско… Цяла плеяда автори, чиито грандиозни творчески достижения вече няколко десетилетия българските читатели свързват с дейността на издателство „Колибри“.
След алегоричния шедьовър „Слепота“ на Жозе Сарамаго до края на 2022 г. и в началото на 2023 г. очаквайте:
„Извън Африка“ на датската писателка Карен Бликсен, от чиято смърт ни делят точно 60 години;
„Петокнижие Исааково“ / „Сбогом, Шанхай“ на Анжел Вагенщайн, който празнува 100-годишен юбилей през октомври;
„Кучешки години“ на Гюнтер Грас;
„Звездните мигове на човечеството“ на Стефан Цвайг;
„Пътешествие до края на нощта“ на Луи-Фердинан Селин;
„Сърца за изтръгване“ на Борис Виан;
„Добър ден, тъга“ / „Обичате ли Брамс?“ на Франсоаз Саган;
„Игра на дама“ на Хулио Кортасар;
„Доктор Живаго“ на Борис Пастернак