„Снегът в Казабланка“: Пътят на един роман за балканските травми през Флоренция, Охрид и Кьолн
Емблематичната флорентинската катедрала „Санта Мария дел Фиоре“ и охридската църква „Св. Йоан Богослов Канео“ заемат важно място не само на корицата, но и в романа „Снегът в Казабланка“, който беше част от „Европейската нощ на литературата“. Казабланка в заглавието има повече символичен смисъл.
Този космополитизъм в книгата не е случаен, защото той е част и от живота, и от личността на авторката – Кица Колбе. Тя живее от 40 години в Кьолн, Германия. Родена е през 1951 г. в македонското Башино село, но корените й са от Егейска Македония. Учила е философия в Скопския и Белградския университет. Защитила е докторат върху германската естетика от XVIII век. „Снегът в Казабланка“ печели наградата „Роман на годината“ за 2006 г. Някои литературни критици го смятат за един от първите примери за „женско писане“ в родината й.
Сюжетът проследява историята на Дина и Давид – млади македонски творци, които заминават за Западна Европа, защото вярват, че ѝ принадлежат. Преживяват криза на самоличността и след години се завръщат у дома, в Македония. Там се изправят очи в очи със себе си и с миналото си.
Книгата (издание на Изида, превод Мариян Петров) разказва за културния сблъсък между Западна Европа и „варварските“ Балкани, за различните видове любов, за изгнанието, дома и принадлежността, за дългата сянка на травмите от войните в живота на хората тук. Това е поетичен, алегоричен и многопластов роман, далеч от комерсиализма на „женското писане“, идващо през Океана.
