Джон Клийз: Лесно е да разкажеш на хората как да бъдат креативни, трудното е да бъдеш креативен
Лесно е да разкажеш на хората как да бъдат креативни, трудното е да бъдеш креативен. Това написа във фейсбук страницата си един от най-известните комици на съвремието ни Джон Клийз, който дори написа книга – „Как да бъдем креативни“.
Ето какво още коментира Джон Клийз по темата:
Когато екипът на Video Arts ме попитаха дали бих се съгласил да говоря за креативността, отговорих “никакъв проблем”. Никакъв проблем! Защото е много лесно да разкажеш на хората как да бъдат креативни, трудното е наистина да бъдеш креативен. Тази тема ми е особено близка, тъй като вече 25 години наблюдавами следя творчеството на различни креативни хора и с радост търся начини, по които всички ние можем да сме по-креативни.
И нещо повече: истински се развълнувах, когато преди няколко години моят приятел, Брайън Бейтс, ръководител на факултета по психология в университета в Съсекс, ми показа проучване, направено в Бъркли през седемдесетте години на миналия век от блестящия психолог Доналд Маккинън. Така по изключително впечалтяващ научен начин получих потвърждение на собствените си смътни наблюдения и догадки.
Идеята да се съсредоточа в задълбочено изследване на креативността за целите на настоящата раздумка ме очарова. След като й посветих няколко седмици, категорично заявявам: дискусията и съветите как да бъдете креативни е пълна загуба на време.
Много по-добре би било да ви разказвам вицове и анекдоти.
Нали знаете вица за електрическата крушка? Колко полицай са нужни, за да завъртят една крушка? Петима: един да държи крушката и други четирима, които да въртят масата. Колко фолкпевци са нужни за смяна на една крушка? Отговор: петима: един, който сменя крушката, и четирима, които пеят колко по-добра е била старата. Колко социалисти са нужни за смяна на една крушка? Отговор: няма да я сменяме, за нас тя си работи. Колко креативни…
Напълно безмислено е да се говори за креативността точно защото тя не подлежи на обяснение. Също като музиката на Моцарт, картините на Ван Гог или пропагандата на Садам Хюсейн. Буквално необяснимо.
Фройд, който е анализирал абсолютно всичко друго, многократно е заявявал, че психоанализата не може да вдигне дори на милиметър булото над тази мистерия. А наскоро Брайън Бейтс ми писа, че“основните проучвания по темата са направени през шейсетте и седемдесетте години на миналия век, след което се наблюдава сериозен спад в качеството им”, причината за което според мен е, защото изследователите на креативността са разбрали, че са достигнали предела на това, което науката би могла да разкрие.
Всъщност единственото разкритие на проучванията относно темата креативност е свързано с детството, което би трябвало да имате. А това едва ли ще ви е от полза на този етап на живота ви.
Сега ще ви кажа нещо отрицателно, а то е “отрицателно”, защото по-лесно е да се каже какво не е креативността.
Като примерът със склупторът: когато го попитали как е изваял идеалната статуя на слон, той казал, че просто е взел голям мраморен блок и е отстранил от него всичко онова, което не е наподобявало слон.
Ето и отрицателният момент: Креативността не е талант. Изобщо не е талант, а начин на действие.
И така: колко актьори са нужни, за да сменят една крушка? Отговор: хиляди. Само един за действителната работа и хиляди други, които да тръбят “и аз можех да го направя.” Колко майки еврейкиса нужни, за да завинтят крушката? Отговор: Не ме бройте, ще си кротувам тук, кого го е грижа….Колко хирурзи…Като казвам “начин или режим на действие” имам предвид, че креативността не е умение, което имате или нямате.
Например, (това вероятно ще ви изненада) креативността няма нищо общо с коефициента на интелигентност (при условие че вашият IQ е над минималното ниво). Изследвайки учени, архитекти, инженери и писатели, Маккинън установява, че IQ-то на хората, посочени като “най-креативни” от колегите си, не се различава от това на по-малко креативните им колеги.
И така, по какво тогава се различават?
Маккинън показва, че най-креативните са придобили умението да влизат в конкретно състояние – “режим на действие” – което отключва природната им креативност. Той сравнява това умение със способността да играят.
Той описва най-креативните (бидейки в това състояние) като деца. Те играят с идеи, изследват ги…но не с цел практическо приложение, а просто като забавление.Игра за самата игра.
Нека поговорим за това състояние.
В момента работим с Д-р Робин Скинър по продължението на книгата ни “Семейството и как да оцелеем в него”. Съпоставяме как живеят психологически здравите семейства в сравнение с най-успешните компании и организации.
Очаровани сме от факта, че можем да опишем начина, по който хората работят в два режима: отворен и затворен. Бих добавил, че креативността не може да се прояви в затворен режим.
И така, колко американски ТВ журналисти са нужни, за да завинтят крушката? Отговор: Нужно ли е да имаме крушка?
Нека обясня. Под “затворен режим” имам предвид режима, в който работим по принцип.
Присъщо ни е чувството, че имаме много работа и нямаме време за губене. Това е активен (донякъде леко трескав) режим, макар че подобна трескавост ражда вълнение и удоволствие.
Подобно съсътояние ни кара да сме леко нетърпеливи, леко напрегнати, без особено чувство за хумор.Имаме чувство за цел, имаме склонност към стресираност, дори маниакалност, но не и креативност.
От другата страна е отвореният модел – този на релакса, в който сме по-съзерцателни, склонни да търсим и откриваме смешното (което винаги включва по-широка перспектива), и разбира се, по-игриви.
В това състояние любопитството само по себе си е движещата сила, защото не сме принудени да свършим дадена работа и то в срок. Можем да играем, което катализира естествената ни креативност. Нека ви дам следния пример.
Когато Александър Флеминг е осенен от мисълта, довела до откриването на пеницилина, той е бил в отворен режим. Предишния ден той подрежда няколко панички с култура от бактерии на стафилококи. Въпросният ден той разглежда паничките и установява, че в една от тях културата е спряла да расте.
И така, ако е действал в затворен режим, той би бил фокусиран единствено върху “паничките с развита култура”, и веднага би изхвърлил паничката с отрицателен резултат за начинанието му.
Слава богу, той действал в отворен режим и полюбопитствал защо в тази паничка културата не е пораснала. И това му любопитство, както всички знаем, му светва крушката – Съжалявам, пенецилин.
В затворения режим паничката с неразвитата култура е липса на резултат. В отворения режим тя ни подсказва и води.
Ето още един пример: как един от съсценаристите на Алфред Хичкок описва работата си с него.
“Когато изпадаше в блокаж и градусът на разговорите ни се нагнетяваше, Хичкок имаше навика да спре внезапно и да разкаже история без никаква връзка с работата ни в момента. В началото това ме вбесяваше, но после осъзнах, че той го прави абсолютно преднамерено. Отказваше да работи под напрежение и натиск. Казваше: “Пресирани сме, работим под голям натиск. Нека отпуснем, всичко ще си дойде на мястото.” Така и се случваше. Имаме нужда и от двата режима.
Нека подчертая следното: отвореният режим ни е нужен и полезен, когато размишляваме върху даден проблем, но открием ли решението, трябва да превключим на затворен режим, за да го осъществим. След като вече сме взели решение, трябва да продължим с решителност, неотклонявани от съмнения относно колко правилно е то.
Например, ако решите да прескочите една пропаст, мигът преди самото скачанене е подходящ за преосмисляне на алтернативни стратегии.
Вземем ли решение, трябва да стесним фокуса си, докато го реализираме, а след това вече отново да превключим на отворения режим, за д апреосмислим резултатите от действията си и съответно да решим дали предприетият от нас курс е успешен или трябва да продължим със следващия етап от плана. Т.е. дали ни е нужен алтернативен план за поправяне на грешката.
И после отново в затворен режим, за да реализираме следващия етап и така нататък.
С други думи, ефективността ни зависи от способността ни да превключваме между двата режима. Често обаче оставаме закотвени само в единия.
Когато сме под напрежение, познато за всички ни състояние, зрителното ни поле се свива – така нареченото тунелно зрение. А всъщност трябва да направим крачка назад и да погледнем по-широката картина.
Това важи с особена сила за политиците. Критикуват ги най-вече, че толкова силно се пристрастяват към адреналина, породен в резултат на конкретни и моментни действия, че напълно губят желание или способност да разглеждат проблемите в отворен режим.
Отново повтарям, че е невъзможно да бъдете креативни, ако действате в затворен режим.
Това е. И отново…Колко психиатри са нужни за смяната на една крушка? Отговор: само един, но крушката трябва силно да желае да бъде сменена.
Има само още едно нещо, което мога да кажа за креативността. В определени състояния е много по-вероятно да преминете в отворен режим и тогава е възможно да родите нещо креативно. Обаче за това няма никаква гаранция. Може да седите и да чакате часове наред, както направих аз във вторник, и пак нищо.
Поне мога да ви кажа как да превключвате в отворен режим. Нужни са следните пет неща:
Пространство
Време
Време
Увереност
И двайсет и два инчова талия (в см. 55.88)
О, съжалявам, нещо се отплеснах, твърде бързо влизам в отворен режим. Вместо 22-инчова талия, ви е нужно чувство за хумор.
Снимка: от личния профил на Джон Клийз във ФБ, превод: Мария Стоева, locus-publishing.com
Можете да поръчате книгата „Как да бъдем креативни“ на Джон Клийз ТУК.
