Приказка с привкус на детство в 90-те разказва обичан български писател и преводач в „Митко и омагьосаната пещера“
Емил Минчев плете дъхава история за неунищожимо приятелство с аромат на лукчета, дъвка „Турбо“ и крем карамел
Може би го познавате като едно от най-обещаващите млади преводачески пера или пък като майстор на фантастично-криминалните сюжети от поредицата за детектив Бънк Ромеро. Но талантливият Емил Минчев крие още много изненади в ръкава си. И може да го докаже с великолепната приказка за всякакви възрасти „Митко и омагьосаната пещера“!
Вълнуващ, подплатен с малко носталгия по 90-те и солидна доза хумор, този завладяващ приключенски роман с фентъзи елементи кани читателите на шеметно пътешествие, в което го очакват лавини, гори от светещи гъби, плодове, големи като бидони, лабиринти, пълни с прилепи, свръхестествени сили… и най-голямото вълшебство: истинското приятелство.
Откъде, ако не от столичния квартал „Дружба 2“, би започнала почти невероятната истинска история на четвъртокласника Митко, който поема на първото си самостоятелно пътуване далеч от родителите? Но да отидеш на зелено училище в отдалечена хижа, сгушена сред снежните преспи, може да крие истински предизвикателства. Като да трябва да преживееш редица досадници, които искат да откраднат най-добрия ти приятел Райчо, да ти изядат вафлите, да трябва да говориш с Деси, която тайно харесваш, да си постоянно под прицела на строгия поглед на учителката по математика. Или да се окажеш затрупан от лавина посред нощ в изолирана колиба с най-добрия си приятел и цели две на брой момичета.
Невинно детско предизвикателство отвежда Митко, Райчо, Валя и Деси до мистериозна пещера дълбоко в недрата на Рила, където властват необясними физически закони, виреят причудливи растения и върлуват опасни свръхестествени създания. А през тази смайваща нощ между хлапетата ще се зароди неунищожимо приятелство, калено в огъня на едно изумително приключение с аромат на лукчета, дъвка „Турбо“ и крем карамел.
Непредвидимо, оригинално написано, забавно и уютно като приятелско потупване по рамото, „Митко и омагьосаната пещера“ от Емил Минчев е истинско удоволствие за любителите на пакостите на любимите Ян Бибиян и дяволчето Фют, примесено с неповторимия вкус на вълшебния свят на детството. Приказка, която някъде там, на ръба на фантазното, ни припомня, че най-изумителните тайни са заровени най-дълбоко в сърцето ни.
Емил Минчев е роден на 26.10.1984 г. в София. Завършил е Първа английска езикова гимназия и СУ „Св. Климент Охридски“. Превел е над 50 книги от английски език, сред които „Баскервилското куче“ на А. К. Дойл, „Отнесени от вихъра“ на Маргарет Мичъл, „Пакостникът Пък“ на Ръдиард Киплинг, „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“ на Р. Л. Стивънсън, „Рибарят и неговата душа“ на Оскар Уайлд и др. Автор е на осем романа, три сборника с разкази, множество статии по проблеми на изкуството, един аудиосериал и един киносценарий. Популярната му поредица фантастични романи за детектива Бънк Ромеро включва „Нюх“ (2016), „Бяс“ (2018), „Стръв“ (2019), „Мъст“ (2021) и „Лов“ (2023), а през 2025 г. се очаква да бъде публикувана шестата последна книга „Мрак“.
Из „Митко и омагьосаната пещера“ от Емил Минчев

I
Магьосникът щракна с пръсти и пипалата на чудовищния октопод се обвиха около тънкия кръст на принцесата. Граф Баримор замахна към лукавия старец с отровния си кинжал и успя да го пореже по бузата, преди защитното заклинание да го отпрати няколко метра назад, сякаш зашлевен от невидима десница. Раната веднага забра и гангреняса, а шурналата кръв пожълтя и се превърна в гной. Стражите, предвождани от кралицата майка, се изсипаха в тронната зала с оголени мечове и мрачно свъсени лица. Щом ги видя, магьосникът скръцна със зъби и мъжете застинаха като вкаменени с очи, разширени от ужас и недоумение, попаднали в капана на пъкленото му заклинание. Пипалото на червения октопод, изпълзял от начертания на пода пентаграм, се обви още по-плътно около тялото на принцесата и тя се заизвива безпомощно, останала без дъх. Баримор изруга и запрати кинжала към стареца, но оръжието изчезна миг преди острият му връх да достигне целта. Капитанът на стражата, трирък исполин с бицепси като бурета, успя да разкъса оковите на магията, вдигна меча над главата си и хукна напред със свиреп вик. Пробва да отсече главата на магьосника, ала острието мина през прокълнатото му тяло като през гъста мъгла. В същия миг второто от осемте пипала на октопода се обви около врата на капитана и започна да го стиска. Кралицата майка се отърси от вцепеняващото заклинание и се втурна към дъщеря си. Опита да откопчи пипалото с ръка, ала извика от болка и кожата на дланта ѝ мигновено се покри с големи бели мехури.
Баримор опъна тетивата на вълшебния си лък и се прицели, но кралицата майка му даде знак да не стреля. После махна и на стражите, които прибраха мечовете си обратно в ножниците, вперили кръвнишки погледи в мъжа, когото допреди няколко дни бяха считали за свой учител и предводител; мъжа, когото на драго сърце биха последвали до дверите на ада.
– Змия! – изсъска кралицата. – Освободи дъщеря ми или ще умреш в тази зала!
Магьосникът се озъби.
– Тя ще умре. Ти също. Няма да оставя никого жив.
Баримор пусна стрелата, но тя също се изпари във въздуха.
– Защо, Ранкор? Защо ни предаде? – изплака кралицата и прегърна ръката си, която бе посиняла и вече гниеше. – Защо призова този демон от недрата на Бракар?
Старецът я изгледа студено.
– Не се преструвай на невинна.
Тя поклати глава.
– Моля те, кажи ми. С какво сме те наскърбили? С какво сме заслужили яростта ти?
– Наистина ли не знаеш?
– Обясни ми. И ако мога с нещо да укротя гнева ти, ще го сторя. Но първо пусни дъщеря ми. Моля те. Тя умира.
Магьосникът стрелна с поглед принцесата и устните му се извиха злобно.
– Дъщеря за дъщеря.
Проехтя гръм, пентаграмът проблесна и се затвори, а чудовището бе прерязано на две. Горната половина на октопода отчаяно се замята, плискайки черна кръв. Принцесата съумя да се освободи от увисналото пипало, рухна на колене и започна жадно да гълта въздух, а майка ѝ се завтече да ѝ помага.
В дъното на стаята припламна искра и се вдигна струйка черен дим, която мазно се разля по мраморните плочки и постепенно доби очертанията на висока жена с очи като огън.
Усмивката на стареца застина.
– И ти ли, сестро?
Вещицата сви рамене. Двамата нападнаха едновременно, като черните им заклинания се срещнаха в центъра на залата с оглушителен тътен. Блесна ярка светлина, дворецът се разклати из основи и… Митко се събуди, защото някой грубо го разтърсваше за рамото.
II
Ставай, че ще закъснееш, Дими – прошепна майка му. – Опекла съм ти принцеси.
Митко се прозя и разтърка очи. Стаята му тънеше в сумрак, значи още не бе съмнало. Единствената светлина идваше от запалената в коридора лампа, чиято гола крушка блестеше в очите му и го заслепяваше. От кухнята се носеше аромат на сладко кафе и печени сандвичи. Парното ръмжеше като огнедишащ дракон, а някой пред блока напразно се опитваше да запали москвича си.
– С кайма и кашкавал? – дрезгаво попита той и сърцето му се разтуптя от страх при мисълта за дългото пътуване, което му предстоеше.
Ами ако му се дочуркаше в автобуса? Винаги бе имал проблеми със стискането. Веднъж бе чул татко си да казва, че е наследил пикочния мехур на леля си. Половин чаша вода му бе достатъчна – веднага му се допикаваше, особено ако най-близката тоалетна бе прекалено далече. Най-големият му кошмар бе, че по време на пътуването ще му се доходи по малка нужда и ще се наложи да уведоми някоя учителка, която на свой ред ще трябва да доложи на шофьора, за да спре автобуса. Само заради него. Представи си как минава през целия претъпкан рейс пред смръщените, обвинителни погледи на всичките си съученици, и стомахът му се стегна на възел.
– Яйце и сирене – отвърна майка му и безцеремонно го отви. – Каквото не изядеш, ще ти го увия в едно пликче за после. Раницата ти е готова. Сложих ти пет тениски и седем чифта гащи и чорапи.
Митко се облещи и веждите на майка му се сключиха критично.
– Ще си сменяш гащите всеки ден, чуваш ли? И чорапите.
Той се прозя.
– Ясна ли съм, Дими? Не ме карай да повтарям. Всеки ден.
– Ъхъ.
– И не излизай навън без шапка и ръкавици, за щото ще измръзнеш. Там ще бъде много по-студено от София. Чуваш ли? Не ме чуваш. Хайде, ставай, че ще закъснееш. Баща ти снощи препи и още хърка, така че няма да те кара. Ще ти сложа три вафли, две сокчета и един шоколад. Искаш ли зрънчо?
– Не. Не ми трябват и сокчета.
– Едно сокче тогава.
– Не.
– Слушай учителките и не прави бели. Ясна ли съм?
– Да.
Майка му безмилостно цъкна лампата и Митко вдигна ръка, за да предпази очите си.
– Отивай да си миеш зъбите. И не забравяй да си изчистиш гурелите. Всички тези боклуци ли ще мъкнеш?
Той примигна сепнато и подпухналите му от съня очи се насочиха към бюрото, окъпано в дрезгава кехлибарена светлина. Майка му сочеше купчината комикси и книги, които предишната вечер старателно бе избрал и приготвил. Гледката стопли сърцето му.
Притеснението му от дългото пътуване бе изтикано на заден план от друго, много повълнуващо чувство – трепетно въодушевление при мисълта за приключението, което му предстоеше, а именно – цяла седмица далече от вкъщи, с всички приятели от училище в планинска хижа насред гората.
Можете да откриете книгата ТУК.